Великите непознати

Приятелю, днес предстои да се запознаем с един от големите умове на България, балканското момче, виновно за градежа на едни от най-ключовите сгради в десетки градове на България.

Сънародникът ни носи името Пенчо Койчев и е архитектът от Дряново, виновник за десетки ключови фасади на страната, освен тази на Съдебната палата в София, така и на северното крило на сградата на Народното събрание, лятната резиденция в Царска Бистрица, мавзолеят „Свети Георги“ в Плевен, старата поща в Пазарджик, Съдебната палата в Русе, Съдебната палата в Етрополе, санаториум за гръдно болни в Искрец и други. 

арх. Пенчо Койчев 1904г в София

Роден през далечната 1876 година в град Дряново, но израснал в град Силистра, Пенчо е възпитаван под строгия надзор на Генчо и Цана Койчеви. Три години след своето рождение, той и семейството му тръгват на път към своето благоустройство в град Силистра, в дома на чичото на Пенчо. В  речния град, той завършва своето основно образование, а средното засвидетлства в съседния град Русе. Изявен като буден и активен гражданин, Пенчо показва талант участвайки дейно в светски и творчески мероприятия – взема участие в училищните хорове и театрални представления,а впоследствие бива и преподавател, предаващ таланта и знанията си на младото поколение. Сянка върху будното му ежедневие внася тъжната вест за смъртта на баща му Генчо, който след като прочита във вестника новината,че Южна Добруджа е вече част от Румъния не издържа на мъката и намира своята гибел. Случката е показател за родолюбието, патриотизма и пламенния характер на мъжката част в семейство Койчеви.

Пенчо Койчев с родителите си, брат си и сестра си. Седнали отдясно наляво: Генчо Койчев – бащата, Цана – майката, Иван – най-големият брат; прави – Пенчо и сестра му Велика

Носейки любовта към родината дълбоко в себе си,  Пенчо завършва с отличие инженерство и архитектура в Белгия, за да се завърне в отечеството и да стартира основите на сгради, които да оставят трайната следа на неговото съществуване и да бъдат здрави основи за прохождаща Свободна България.

Поради тежкото положение на страната в началото на 1901 година, първият строеж на талантливия ни архитект е скромно магазинче в град Русе. Впечатлявайки със своите талант и знания, година по-късно Пенчо вече е назначен на работа в Министерство на обществените сгради, пътища и благоустройство, а същата година е и окръжен архитект в Плевен. Точно в този град на музеите, той има възможност да реализира първия си проект, изпъкнал измежду всички 32, за съграждането на мавзолея Костница, считан в последствие за символ на града.

Не закъснява и плана за реализация на следващи проекти в различни краища на страната – Пощата в гр. Пазарджик, Двореца в Царска Бистрица – възложен като проект от царица Елеонора, която остава впечатлена от таланта на архитекта ни и го ласкае с поздрави и подаръци за безупречния му и безусловен труд. По проекти на арх. Койчев в близките години са построени ЖП гарите в градовете Свищов, Видин и Лом.

Дворецът Царска Бистрица

Подкрепа и силна упора за Пенчо, в най-силните му години от назначаването му в Министерство на благоустройството, е красивата и вярна съпруга Невена Тричкова. Съпричасност по будните си идеи, Пенчо открива в силната дружба с Пейо Яворов, Елин Пелин, Иван Вазов, Пенчо Славейков и други. Безусловно подкрепян, Пенчо продължава да разгръща своя потенциал и е виновникът за строежа на Съдебните палати и в градовете Етрополе, Трявна, Русе и Нови пазар.

арх. Койчев със съпругата си Невена

Назоваваният като „Наследник на Кольо Фичето“ вижда най-ярката, тъжна светлина в студения си 81-ви рожден ден на 27 януари 1957година.

Научавайки за този наш сънародник, няма как да прикрия с думи неподправеното си вълнение, а не е и нужно – Горда съм! Благодарение на неуморния му труд, непрекомерната му вяра в прохождането на Свободна България, безусловния му талант и явно родолюбие, днес ние виждаме и се радваме на следите от неговия славен, пълноценно изживян живот!

Снимки: Личен албум и Дестинация Дряново