Великите непознати

В това хубаво, пролетно време съм така нетърпелива да достигна до теб, приятелю! Настанила съм се удобно на една от пейките пред Народна библиотека и не проумявам как излеждам отстрани - захласната в щракането по клавиатурата на шарения си лаптоп.

Изключително ми е приятно и развълнувано да споделя удивлението си по една сънародничка - първа в своята област. Името ѝ е Елисавета Карамихайлова и е първата жена професор по физика и първият професор по ядрена физика и радиоактивност. Елисавета е първата жена хабилитиран преподавател в Софийски университет и пръв ръководител на Катедрата по атомна физика в университета и на Лабораторията по радиоактивност към Физическия институт на Българската академия на науките. Карамихайлова е една от 23-те жени учени в света, изследващи радиоактивността. Тя е доктор на Виенския университет и магистър на университета в Кеймбридж. За нея последователи си спомнят:

Истинска дама, но не в светския смисъл на тази дума – аристократ по дух, човек с голяма обща култура, незлоблива, чудачка, която се надсмивала над недостатъците си. Свободно говорела и пишела на немски, английски и френски език, подкрепяла талантливите млади учени и използвала големите си международни научни връзки, за да им издейства стипендии и специализации в чужбина. Човек с огромна духовна сила и висока етика. Много човешка топлина, грижи, знания и поощрения в работата си са получили всички, които са работили с нея.

Ах, докато внимавам да не пропусна нещо, в което да е първа, мислите ми започнаха едва да догонват движенията на ръцете ми. Бързам да ти разкажа с колко труд, всеотдайност и добросъвестност нашенката е постигнала всичките си успехи.

Всъщност Елисавета е родена през 1897 г. във Виена в семейството на Иван Карамихайлов и съпругата му, англичанката Мери Слейд. Семейството се завръща в китната България, а бащата на Елисавета упражнява професията си на хирург в новосъздадената софийска болница „Червен кръст“ (днешната болница „Пирогов“). През 1917 г., упоритата докторска щерка завършва Първа софийска девическа гимназия, където благодарение на будните си учители, се запознава с феминисткото движение. Вече борбена и несломима, решителна и разчупваща догмите за позициите на жената в обществото, Елисавета заминава за Виена, където завършва физика и математика с докторска степен.

Смаяла с безспорни знания и умения в областта всичките си връстници и преподаватели в чужбина, още през 1921 г., тя започва да работи върху радиолуминисценцията в Института за радиеви изследвания под зоркото ръководство на Карл Пшибрам. Елисавета сама пробива пътеките си, заедно със своята страст към физиката и успява да се наложи с авторитет пред десетки мъже, отричащи взаимовръзката между жените и научния свят. Точно обратно на наложените догми, Карамихайлова продължава смело изследванията си на още по-високо ниво, а именно Кеймбриджкия университет, откъдето излиза като магистър.

В началото на ХХ век научните екипи, изследващи радиоактивността, гравитират около три центъра - Париж, където работи Мария Кюри, Виена - с нейния радиологичен институт, смятан за  "меката" на жените в радиохимията, и Кавендишката лаборатория на университета в Кеймбридж. Карамихайлова е поканена да се присъедини към учените от Виенския радиологичен институт, чийто усилия са съсредоточени в едно от най-актуалните направления на ядрената физика за онова време - трансмутацията на леки елементи при облъчване с алфалъчи.

Трудовете на Елисавета, писани през този период, са многократно цитирани. През 1931 г. заедно с Мариета Блау публикуват статия, в която съобщават, че полоният, освен алфалъчи, дава слабо по интензитет, но силно проникващо гамалъчение. Това "тайнствено" лъчение всъщност е поток от неизвестни дотогава електронеутрални частици - неутрони, които Дж. Чадуик ще открие по-късно и за които ще му бъде присъдена Нобелова награда.

Водена от силно родолюбие и желание да спомага за развитието на науката в България, Елисавета пренебрегва всички възможности за кариерно развитие по цял свят и се завръща в София, започвайки упорита борба с това да бъде обърнато внимание на нейните способности (с оглед на това, че е жена). Тя прави два неуспешни опита да стане доцент по физика в Института по физика на Софийския университет. През това време, домът ѝ е лаборатория, където дава съвети, продължава да прави изследванията си и създава научни трудове. След дълги борби с мъжката част от обществото, Елисавета успява и през 1939 г. започва да чете лекции по експериментална атомна физика и радиоактивност, ставайки първата жена хабилитиран преподавател в университета. По-късно за нея един от големите физици на България акад. Христов разказва:

Радвам се на шанса, който съдбата ми даде през лятото на 1958 година – да срещна и се докосна до творчеството на първия ядрен физик в България.

Дотук не спира работата на сънародничката ни, посветена изцяло на науката си. С лични средства и помощ от роднини, тя закупува къщата на ул. „Кракра“ 11 (днес Дом на архитекта), преоформя втория етаж на сградата на клиника и работи с малък екип и лекува бедни безплатно.

Във време, в което жената се бори за своята самостоятелност в България, във време, в което науката тъкмо се развива във всичките си форми, проф. д-р Елисавета Карамихайлова допринася със своята отдаденост към физиката. Тя е считана за пример сред жените на новото време. В Англия, Америка, Италия и Франция пишат за нея, публикуват научните ѝ трудове и се допитват до нея за всякакъв тип физични изследвания.

Не толкова приятен е животът на Елисавета обаче след Деветосептемврийския преврат от 1944 г., когато тя е смятана за политическа неблагонадеждност от комунистическия режим. На нея ѝ е забранено да участва в международни научни конференции, срещи и др., а кореспонденцията ѝ със Западния свят е спряна. През 1951-1954 г. е направен опит за изключване на Елисавета Карамихайлова от Софийския университет. В нейна защита застават физици от университета, в резултат на което тя запазва мястото си, но е принудена да прекара последните години от кариерата си във Физическия институт на Българската академия на науките.

До последен дъх тя развива и предава знанията си. Всеотдайна, блага, добронамерена и трудолюбива българка е Елисавета. За нея акд. Хр. Христов разказва:

Животът на проф. д-р Елисавета Карамихайлова бе един живот за науката.

Тя живя с нея, за нея и чрез нея.

С призванието да бъде учен, проф. д-р Елисавета Карамихайлова остава всичко, което има като дарение на Българска академия на науките. Всичките ѝ материали, пособия, следвания. Домът и имуществото ѝ остават като завещание на държавата. За да има днес, за да се знае днес, за да има откъде студентите да се учат. Ето затова трябва да знаем за тази Велика жена!

Е, сякаш пак се отплеснах твърде, почти се смрачава вън...

Източник: "Проф. д-р Елисавета Михайлова - първият български ядрен физик", София 2013

автори: Пенка Лазарова, Никола Балабанов