Великите непознати

Има едни хора, приятелю, които са специални, велики с нещо – вложили ум, разгърнали своя талант, те допринасят за благото на света и развитието на човека. Такива хора не заслужават да бъдат в сянка. Важно е за нас да ги познаваме, за да растем благодарение на тяхното значимо съществуване.

С една такава личност ще се запознаем днес, приятно ми е да осъществим надграждането си с Цветан Тодоров – мислител, интелектуалец, културолог, философ, литературовед, лингвист, историк на философската мисъл и литературен критик. Да, той е гений във всяка една от изброените области и е българин!

В първия мартенски ден на 1939 г., в семейството на библиографа Тодор Боров се ражда син – Цветан Тодоров. Момчето изпъква с високата си интелигентност още в ранна детска възраст. Завършва гимназия, а след това продължава учението си в Софийски държавен университет със специалност Български език и литература. С цел да разгърне максимално своя потенциал, заминава за Париж, където след упорито обучение защитава докторат на тема „Литература и означаване“. Две години по-късно започва работа във Френския национален център за научни изследвания, а по-късно става и негов ръководител.

Интересите на нашенеца първоначално са насочени в полето на литературната теория и кулминират в сборника „Поетика на прозата“, смятан за един от най-важните от ранния му период. Погледите на световни учени вече са вперени в младежа от София, а след 1980 година Тодоров се заема с теми като колонизацията, отношението към Другия, моралът в концентрационните лагери, тоталитаризмът и демокрацията.

Книгите на Цветан Тодоров се превеждат на 25 езика. Канен е от университети, държавни организации и асоциации във всяка точка на света. Тодоров пътува, а позициите и знанията си представя пред студенти и професори в университетите Йейл и Харвард, където остава трайни следи.

По пътя на своите постижения, Тодоров всяка година се прибира до България. Разглежда темите по привързаността и липсата към корените. Изнася лекции и сказки за истината, злото, историческата памет и болката по родината. Съветва български политици по хода им на работа и пътя към демокрацията. Редица пъти споменава едно и също обръщение навсякъде по света:

Аз напуснах България, но България не може да напусне мен.

Неговият анализ за значимостта и самоопределянето има голямо значение за антропологията и социологията в развитието на човешкото съществуване.

До ден-днешен книгите и научните му трудове се ползват в университети в Америка, Франция и ред други страни, включително и в България. Твърде често, лекциите си завършва с поучителните думи:

Отдаваме много по-голямо значение на това, което имаме, отколкото на това, което сме!

Цветан Тодоров е почетен доктор на Софийския университет, а през 2008 г. е носител на най-престижната награда за обществени науки в света – „Принца на Астурия“.

Мислителят, прославил България с великия си ум, издъхна тази година на 7-ми февруари в Париж.

Този човек е един от тези - специалните. Велик в мислите и значим с трудовете си. Цветан Тодоров е олицетворение на градивното мислене, правилно поднесените знания и неуморен труд.