Великите непознати: Библиотекарят на ООН
Приятелю, погледни този човек на снимката, разгледай го - толкова вдъхновен от знанията в ума и света в ръцете си. Този човек - подаряващ знания и оставящ следи. Този човек е един от многото, правещи откриването ми на велики непознати вълнуващо приключение, отвеждащо ме в свят, изпълнен със смисъл и хора за пример. Ето заради такива хора всеки път вълнението ми по това да ти разкажа, приятелю, е все по-силно и по-силно.
Днешният ден отново е специален, толкова специален, колкото е и великият ни непознат. Той носи името Теодор Димитров, по професия библиотекар на ООН, а иначе – достоен българин.
Теодор е роден през 1932 година в София, а семейството му е родом от Панагюрище, където всъщност и Теодор завършва гимназия с отличие. Не след дълго любознателното, старателно и устремено дете заминава студент в Букурещ, където отново с отличие завършва славянска и романска филология.
Изпъкващ сред връстниците си с бърз ум и търсейки си работа, Димитров участва в случайно попадналия му конкурс за работа като библиотекар в ООН. Съвсем изненадващо за него и семейството му, нашенецът заема първо място сред кандидати от цял свят. Скромен и все още подценяващ възможностите си, Теодор бива изпреварен от класиралия се след него кандидат /дете на партизанин/ наперен чужденец. Въпреки създалите се, на пръв поглед, несправедливи обстоятелства, в библиотеката на световната организация настояли в Женева да се яви българинът Теодор Димитров и да заеме извоюваната с прозорлив ум позиция.
Скромен и несигурен, но подкрепен силно от един свой преподавател, сънародникът ни заминава за Швейцария, където само след изминаването на един месец изпитателен срок, той вече е с подписан дългосрочен договор за работа в ООН. Димитров е един от първите ни сънародници, които работят в международни организации.
Твърде млад, но много трудолюбив от 1960 година българинът завежда отдел „Комплектоване и каталогизация“ към Библиотеката на Европейската служба на ООН. Почитан със своите умения, Теодор повече от 30 години работи и като заместник-директор на библиотеката. Българинът от София е единственият ни сънародник, работил с безсрочен договор за международна организация.
По времето на Студената война в библиотеката значително се увеличава броят на документи, становища, стенограми и др. С цел да бъде улеснено боравенето с тях от дипломати, специалисти и изследователи, Теодор разработва Работна програма за въвеждане - United Nations Bibliographic Information System (UNBIS).
Същата програма и до днес се използва в хранилищата и библиотеките на всички световни организации. Изучавана е от студенти по библиографски науки, бива усъвършенствана в резон с модерното време. Днес в Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ също се използва програмата на Теодор Димитров.
Да, много българи са постигнали с труд и умения завидни резултати в професионалното си развитие и са прославили България. Ето, сега е моментът да ви разкажа какво причислява Теодор Димитров към великите непознати, а именно стремежът му да остави следа след себе си, която да е в полза на България и българския народ. През целия си живот той дава превес на действията, които могат да бъдат благ дар за Родината.
- Като висш служител на ООН, той има достъп и събира исторически документи за България;
- Издирва, копира и размножава за своя сметка редица документи, значими за националната ни история;
- Прави проучвания за националноосвободителните борби на българите в Македония, Тракия и Добруджа;
- По случай 100-годишнината от Освобождението на България той организира конференция в памет на американския журналист, описал ужасите от Руско-турската освободителна война и Баташкото клане - Джордж Макгахан;
- Димитров е издател на книгата „Макгахан 1844–1878 г.“.
- Теодор създава комитет за отбелязване на 1300 г. българска държава. А през 1978 г. завършва Женевския институт за международни отношения.
Вече пенсионер, през 1994 г. той защитава докторат по политически науки към Института за висши международни изследвания в Университета в Женева. Две години по-късно Теодор организира Международен симпозиум „Федерални структури и интеррегионално сътрудничество на Балканския полуостров". По това време в България малко се знае за трудовете на нашенеца в чужбина. В годините на неговата най-силна всеотдайност по българското, за него знаят повече в чужбина, уважават го и му се възхищават, докато в България се пази тишина.
Теодор умира на 17 август 2002 г. в Университетската болница в Женева. Два дни преди смъртта си прави ново завещание, с което оставя цялото си имущество на България. Завещанието се състои само от две точки:
1. С настоящото отменям всички предишни завещателни разпореждания.
2. Правя наследник на всички мои имущества, където и да се намират и каквото и да е тяхното естество, Република България.
Пет години продължава съдебният процес, воден от неговите наследници за оспорването на завещанието, но швейцарският съд постановява да се изпълни последната воля на Теодор Димитров. В завещание на Родината постъпват 2 тира със скъпоценности, представляващи историческа, културна ценност. Правителството отпуска 500 000 лв за пренасянето на дарението, за реставрацията и консервацията на предметите с художествена стойност в него и за експонирането им в музеи и галерии. Сред произведенията на изкуството в дарението са картини на Дали, Брак, Дечко Узунов, Златю Бояджиев и други български и европейски майстори, автентична африканска пластика.
Двутомната Гутенбергова библия – библиофилско издание в тираж 1000 броя, с много гравюри, е единствена у нас. Петтомна енциклопедия на науките и изкуствата от 1776 г.. Сред пристигналите близо 12 000 тома книжа са около 100 редки и ценни издания на латински, френски, италиански, немски от периода 1600-1700 г. Сред завещанието са и пет великолепни образци с високи художествени качества и музейна стойност част от 43-те африкански маски и пластики. Днес, всичко се съхранява разпределено по съответни институции и музеи, а сградите останали в наследство на България служат за сборно средище на българите в Швейцария.
След толкова запознанства с велики българи най-сетне мога да обобщя кое обединява всички тях – стремежът да оставят следа след себе си, да дарят нещо в полза на България и да работят в името на градацията на обществото. Всеки един велик непознат е значим по своему, но всички те си приличат по отдадеността ба каузата, в която вярват най-силно.
Красимир Славянов
2018-07-30 02:22:24 ReplyТеодор Димитров е бил наистина удивително образован и умен човек.Разбирам го обаче защо не е искал да се върне да живее в България.Бях в Женева на екскурзия и останах възхитен от приказно успокоителното й природно разположение между планината Юра ,езерото Леман и Алпите....След като се върнах от екскурзията ми трябваше доста време ,за да се приспособя сетивно към нашата българска природна среда,която също е приятна ,но доста по-различна от Женевската ...И там където е работил в сградата на ООН, в оня огромен Парк на Нациите ,с тези възхитителни дървета и достолепни класически сгради наоколо ....просто,знайте ,че си е живял прекрасно .Къщата ,която си е купил с печалбите от издадените от него книги недалеч от сградата на ООН, също е била прекрасна и заобиколена от възхитителни дървета и вили ,както и имението му в подножието на планината Юра отстояващо на около 23 км от къщата му...Животът му се е състоял само от приятни за него неща ,исторически изследвания и преводи ,приеми и срещи с посланици ,служители на посолства и учени...Имал е и любовни връзки с привлекателни жени ....Изобщо водил е един великолепен живот ....Справедливо и много мъдро е постъпил като е завещал цялото си имущество на България ,защото все пак от името на България е постъпил първоначално там на работа ,но и така името му ще се споменава винаги ,докато ако беше допуснал огромната грешка да си завещае имуществото на децата на братята си и сестра си ,те най-невъзмутимо са щели да го продадат ,да си разделят парите и никой нямаше да чуе в България за него ,дейността му ,имотите му ,колекциите му от ценни книги и произведения на изкуството .Вечна му памет ,душата му ще почива завинаги в приказно уютните гробища на Женева. Аз също като негои като толкова много други българи не съм семеен и едва ли ще създам семейство някога ,защото винаги ме е плашила тази бащинска роля,за която никога не се почувствах пораснал въпреки ,че вече съм без малко на 48 години и един ден възнамерявам твърдо ще завещая жилищата си в Ловеч и Троян на общините със желанието да се ползват изключително за културни прояви или на БЪЛГАРСКИ ЧЕРВЕН КРЪСТ .В България сме толкова много на брой хората ,които не желаят да стават родители и винаги разговаряйки с мои познати им посочвам като пример постъпката на Теодор Димитров и благородното му завещание и дарение на България...Аз бях през 2007 година в Женева ,ако съм знаел ,бих потърсил гроба му ....съжалявам ,че пропуснах също да посетя и гроба на Коко Шанел в Лозана ,тя също е била без деца и е завещала повечето от имуществото си на фондацията си и на народа си....Уважавам безкрайно и дълбоко такива благородни и мъдри хора като Коко Шанел и Теодор Димитров ,вечна им памет .....