Приятелю, погледни този човек на снимката, разгледай го – толкова вдъхновен от знанията в ума и света в ръцете си. Този човек – подаряващ знания и оставящ следи. Този човек е един от многото, правещи откриването ми на велики непознати вълнуващо приключение, отвеждащо ме в свят, изпълнен със смисъл и хора за пример. Ето заради такива хора всеки път вълнението ми по това да ти разкажа, приятелю, е все по-силно и по-силно.
Днешният ден отново е специален, толкова специален, колкото е и великият ни непознат. Той носи името Теодор Димитров, по професия библиотекар на ООН, а иначе – достоен българин.
Теодор е роден през 1932 година в София, а семейството му е родом от Панагюрище, където всъщност и Теодор завършва гимназия с отличие. Не след дълго любознателното, старателно и устремено дете заминава студент в Букурещ, където отново с отличие завършва славянска и романска филология.
Изпъкващ сред връстниците си с бърз ум и търсейки си работа, Димитров участва в случайно попадналия му конкурс за работа като библиотекар в ООН. Съвсем изненадващо за него и семейството му, нашенецът заема първо място сред кандидати от цял свят. Скромен и все още подценяващ възможностите си, Теодор бива изпреварен от класиралия се след него кандидат /дете на партизанин/ наперен чужденец. Въпреки създалите се, на пръв поглед, несправедливи обстоятелства, в библиотеката на световната организация настояли в Женева да се яви българинът Теодор Димитров и да заеме извоюваната с прозорлив ум позиция.
Скромен и несигурен, но подкрепен силно от един свой преподавател, сънародникът ни заминава за Швейцария, където само след изминаването на един месец изпитателен срок, той вече е с подписан дългосрочен договор за работа в ООН. Димитров е един от първите ни сънародници, които работят в международни организации.
Твърде млад, но много трудолюбив от 1960 година българинът завежда отдел „Комплектоване и каталогизация“ към Библиотеката на Европейската служба на ООН. Почитан със своите умения, Теодор повече от 30 години работи и като заместник-директор на библиотеката. Българинът от София е единственият ни сънародник, работил с безсрочен договор за международна организация.
По времето на Студената война в библиотеката значително се увеличава броят на документи, становища, стенограми и др. С цел да бъде улеснено боравенето с тях от дипломати, специалисти и изследователи, Теодор разработва Работна програма за въвеждане – United Nations Bibliographic Information System (UNBIS).
Същата програма и до днес се използва в хранилищата и библиотеките на всички световни организации. Изучавана е от студенти по библиографски науки, бива усъвършенствана в резон с модерното време. Днес в Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ също се използва програмата на Теодор Димитров.
Да, много българи са постигнали с труд и умения завидни резултати в професионалното си развитие и са прославили България. Ето, сега е моментът да ви разкажа какво причислява Теодор Димитров към великите непознати, а именно стремежът му да остави следа след себе си, която да е в полза на България и българския народ. През целия си живот той дава превес на действията, които могат да бъдат благ дар за Родината.
- Като висш служител на ООН, той има достъп и събира исторически документи за България;
- Издирва, копира и размножава за своя сметка редица документи, значими за националната ни история;
- Прави проучвания за националноосвободителните борби на българите в Македония, Тракия и Добруджа;
- По случай 100-годишнината от Освобождението на България той организира конференция в памет на американския журналист, описал ужасите от Руско-турската освободителна война и Баташкото клане – Джордж Макгахан;
- Димитров е издател на книгата „Макгахан 1844–1878 г.“.
- Теодор създава комитет за отбелязване на 1300 г. българска държава. А през 1978 г. завършва Женевския институт за международни отношения.
Вече пенсионер, през 1994 г. той защитава докторат по политически науки към Института за висши международни изследвания в Университета в Женева. Две години по-късно Теодор организира Международен симпозиум „Федерални структури и интеррегионално сътрудничество на Балканския полуостров". По това време в България малко се знае за трудовете на нашенеца в чужбина. В годините на неговата най-силна всеотдайност по българското, за него знаят повече в чужбина, уважават го и му се възхищават, докато в България се пази тишина.
Теодор умира на 17 август 2002 г. в Университетската болница в Женева. Два дни преди смъртта си прави ново завещание, с което оставя цялото си имущество на България. Завещанието се състои само от две точки:
1. С настоящото отменям всички предишни завещателни разпореждания.
2. Правя наследник на всички мои имущества, където и да се намират и каквото и да е тяхното естество, Република България.
Пет години продължава съдебният процес, воден от неговите наследници за оспорването на завещанието, но швейцарският съд постановява да се изпълни последната воля на Теодор Димитров. В завещание на Родината постъпват 2 тира със скъпоценности, представляващи историческа, културна ценност. Правителството отпуска 500 000 лв за пренасянето на дарението, за реставрацията и консервацията на предметите с художествена стойност в него и за експонирането им в музеи и галерии. Сред произведенията на изкуството в дарението са картини на Дали, Брак, Дечко Узунов, Златю Бояджиев и други български и европейски майстори, автентична африканска пластика.
Двутомната Гутенбергова библия – библиофилско издание в тираж 1000 броя, с много гравюри, е единствена у нас. Петтомна енциклопедия на науките и изкуствата от 1776 г.. Сред пристигналите близо 12 000 тома книжа са около 100 редки и ценни издания на латински, френски, италиански, немски от периода 1600-1700 г. Сред завещанието са и пет великолепни образци с високи художествени качества и музейна стойност част от 43-те африкански маски и пластики. Днес, всичко се съхранява разпределено по съответни институции и музеи, а сградите останали в наследство на България служат за сборно средище на българите в Швейцария.
След толкова запознанства с велики българи най-сетне мога да обобщя кое обединява всички тях – стремежът да оставят следа след себе си, да дарят нещо в полза на България и да работят в името на градацията на обществото. Всеки един велик непознат е значим по своему, но всички те си приличат по отдадеността ба каузата, в която вярват най-силно.
