Великите непознати

 

Изтръпнах. Помислих си – тука хората живота са си дали за България, та аз в мирно време от вятъра ли да се плаша! 

Пеньо Атанасов

Скътан между старопланинските усои  Паметникът на Шипка е построен на място, пропито с кръвта на дедите ни, извисяващ се и напомнящ за Шипченската епопея!

Някой, някога замислял ли се е от кого е построена тази монументална скулптура?

Е, време е за още едно закъсняло запознанство! Родолюбивият българин, завършил строежа на паметника е наричан Бомбето от село Дралфа и носи името Пеньо Атанасов!

Роден през далечната 1902 година в село Дралфа (Търговищко) в семейство на строители, Пеньо още в ранна детска възраст хвърля цървулите и строи къщи заедно с баща си.  На 20-годишна възраст Бомбето получава документ  “ майстор-предприемач“, който му дава правото да ръководи строежи до 5 млн. лева. Вече облечен в костюм по поръчка и със западно бомбе  (което не сваля от главата си), Пеньо шири из страната ни.Строител е на Народната библиотека „Св. Св Кирил и Методий“ в гр.София, къщата на Тодор Живков на ул. „Оборище“, Учителският институт в гр Шумен и др.

Прочут с несъмнен талант, на 26-годишна възраст, Атанасов получава покана за довършването на строежа на Паметника Шипка, стартирал през 1922 година, но замразен поради суровите условия. С въодушевление и леко притеснение харизматичният ни сънародник приема алтернативата и през 1928 година стъпва на връх „Свети Никола“.

С ентусиазъм, борбеност и родолюбие, Бомбето събира майстори от цяла България, но много се отказват поради лошите условия и безбройните трудности за реализиране на идеята. Отдал живота си на този строеж, Пеньо събира работническа ръка в лицето на местните балканджии, свикнали на сериозно физическо натоварване и суров климат. В продължение на три години упоритите майстори катерят по билото на върха с инструменти, камъни, пясък, вода и храна.

Върхът беше пронизан с куршуми и гюлета. Виждаха се и полузаринати кости, черепи, ръце и крака, събирахме ги за костницата. Хем ни бе страшно, хем гордо

Бомбето от Дралфа

След положения тежък, но упорит труд, откриването на паметника закъснява и се осъщестява на 26 август 1934 година. Над 100 000 българи присъстват на тържественото събитие, сред които и бащата на Пеньо. На самия връх, събраните големци,начело с цар Борис III, раздават награди и почитания, а на страна от празненството, виновникът за построяването на Паметника на свободата  не получава дори благодарност за положените неимуверни усилия.

След празничния ден, осквернен от поведението на родните управници, Великият българин не стъпва на върха цели 30 години.

Без подобаваща гласност, тридесет и девет години по-късно, Бомбето от село Дралфа получава „Народен орден на труда“ – бронзов, а през 1975 година и златна значка „Колю Фичето“.

Малко са думите, с които може да се опише родолюбието на Бомбето! Съчетано с професионализъм, ентусиазъм, вдъхновение и почит към миналото, днес творението му е преходът към историята ни!