Великите непознати

„Аз се научих от ранна възраст да обичам родината си, да се жертвам за нея..."

Христина Ценкова

По време на коледните празници е време да се запознаем с още една велика личност – Христина Ценкова, първата българска акушерка. Родена през далечната 1852 година в село Клисура, заличено от земите на софийска област още през ужасите на многовековното робство, Христина е най-малкото дете в семейството. Израстнала в тежките освободителни времена, тя е не само прилежна ученичка, но и деец по „народните борби“ наред с 12-те си братя. Поради ужасите на освободителните борби, семейството на Христина се установява в югоизточните покрайнини на София.

Свободолюбива, любознателна, дръзка, силна с буйна кръв, Ценкова оползотворява всеки един миг от своя живот, чрез многократна помощ на пострадалите, участие в дейните освободителни движения, поддържане на българския дух и свободолюбие у народа. Съпътствана от злата участ на времето, в което живее, тя губи шестима от братята си по време на Освободителната война, а по време на Сръбско-турската война 1876 г. преживява смъртта на другите си четирима братя. Вскички тях прежалва с една съкровена надежда – свободата на България.

„Аз пренасях, преоблечена като мъж, писма на I-вий Софийски, на IV-тий Панагюрски и на VIII-ий Ловчански комитет под заповед и указания на великия Левски /през гори и планини, деня и нощя, в хубаво и лошо време/. В деня на грозното Баташко клане аз се намерих в самата черква, гдето загинаха толкова невинни и се избавих само по едно чудо. Когато удари часът на Освобождението, аз с оръжие в ръка, напред със славните опълченци, воювах при Шипка, Шейново и Ст.Загора". 

Наричана „майка на героите“, Христина неуморно спомага за пребъдването на България.

„След като изпълних свещения си дълг към Отечеството, мислейки, че жената в тежки моменти може наравно с мъжа да помогне на родината си, аз заминах да се уча ..."

С неприкрито вълнение Ценкова заминава за Русия, където завършва курса по Повивалний институт при Имперския унивеситет „Св.Владимир“ в град Киев. Вярна на Отечеството си, тя се завръща през 1881 г. и от 5 юни същата година официално практикува професията на първата българска акушерка. За същото призвание диплом преди Христина има Райня Княгиня, която така и  не упражнява тази дейност. Едва година по-късно в България е открито и първото родилно отделение в София в Александровска болница.

„Аз станах акушерка и като такава в течение на ред години помагах на хиляди майки да дадат на България хиляди храбри синове и достойни дъщери. Моята ръка изтегли из недрата на родилките не по-малко от 3462 живота..."

С безукoрна привързаност към работата си, Христина се труди в тази област в продължение на 30 години от своя славен живот! Стартирайки в София, продължава да помага на българки от Лом, Силистра и Варна, като в морската столица се установява за цели 17 години. Друга нейна добродетел я прави още по-велика отколкото до момента смяташ, че е - може би поради неизменна любов към морето, може би от благодетелска черта, Христина се слави за „отлична плавачка“.

„Спасих тия години между другото не по-малко от 54 давящи се от явна смърт ... По непредпазливост или случайност ... из вълните на Черно море... през разни сезони на морските къпания ...".

Смелата грация е и първата неофициална българска състезателка по плуване. Въпреки вече напредналата си възраст Христина е победителка сред млади моряци. Блестяща в професията си на акушер, Ценкова често прекъсва работата си в името на народното дело. Съдбата на България е считала за своя. Това е и причината през 1885 година да нарами отново пушката и да участва дейно в Сръбско-българската война.

„Ала когато сърбите, след Съединението, заплашиха свободата на Отечеството, аз пак не се стърпях, грабнах пушката и се отзовах на границата и като доброволка /в отряда на генерал Николаев/ взех най-живо участие в сраженията при Драгоман, Гургулят и Сливница... Аз бях една от първите в редовете на фелдшериците на бойното поле. За това съм наградена със съответствующите медали ..."

Прекрачила шейсетте години от своя живот, Христина се включва и в Междусъюзническата война през 1913 година.

„...и аз отново наденах войнишкия шинел и се сражавах при Куманово, Егри-Паланка, Кочани и Джумая. Сега обаче аз  почувствах за пръв път, че силите ми изневеряват.  Стари недъзи ме заставиха да сложа милата пушка в ъгъла..."

Винаги добронамерена, отдадена пламенно в името на народното благо, отзивчива и всеотдайна, за нея трябва да знаем и разказваме!

Ти, приятелю, преминаващ процеса си на запознанство с тази велика сънародничка, може би се чудиш кой е източника за посочените цитати в текста.  Всъщност това са думите й, изпращани многократно до управниците на Свободна България. Вече възрастна, неспособна да практикува професията си, отдавна раздала спестяванията си за благотворителност и следосвобождентска помощ, Христина е принудена да „проси“ за минимална пенсия, която да спомогне преживяването на последните й дни.

„Стара, немощна, недъгава – аз не съм в състояние да изкарвам прехраната си и медленно се топят и последните ми сили в грозна мизерия. Има дни, когато съм принудена да гладувам; зиме зъзна от студ ... Никой няма да заклопи  моите старчески очи, когато дойде часът на смъртта. Но поне спасете ме от страдания и лишения до тоя върховен час ... Аз не искам много. Помогнете колкото да не умра от глад и студ... Милост,  милост, синове на България! ..." – пише тя в писмо до Народното събрание.

Очите ми сълзят, нима е заслужила това тази велика сънародничка? След дълъг процес на убеждения Христина получава животоспасяващата пенсия.

Да, безброй са благодарните към нея обикновени люде,пощенска картичка е издадена за Христина, през 1911 година, когато е отразнуван и двойния й юбилей – 30 години непрекъсната акушерска работа и 60 години от рождението. Получава общо шест ордена и медала. Днес старозагорският полувисш медицински институт носи нейното име.

Горда съм, че по време на най-светлите празници, осъществих това закъсняло запознанство!

Поклон пред безкористното служение на България, смелото сърце, добросъвестността и борбеността на тази българка!

Можем единствено да черпим пример за отношението си към хората! Великата Христина доказва, че доброта може да съществува дори с цената на материалната несгода! Добри хора е имало в миналото на България, има и днес! Всеки от нас крие доброто в себе си, талантът е да го проявим със същото вдъхновение, с което са го проявили, те - великите!

Ралица Цингова