Великите непознати

Сигурна съм, че и днес България има всички онези будители, които е имала и преди време. Те са тук, в родината, сгушени в някое селце, градче, четейки тези редове. Знайни и незнайни нашенци са се борили и още се борят, за да остане следа някъде, у някого. Имали са и имат кауза да блести трепет и да се случва нещо с мисъл не само за единица, а за цялото общество.

За всяка личност от рубриката „Великите непознати“ съм треперила от вълнение. Днес треперя отново и ще ти разкажа за още един велик, но не достатъчно познат българин - Илю Димитров, майсторът лютиер на каменска гъдулка. И не е нужно да си вещ в българския фолклор, за да се удивиш и вдъхновиш от неговата история. Достатъчно е, че в теб тупка българско сърце и търсиш добрия пример.

Илю Димитров е една от личностите, доказваща, че е полезно понякога да се поровим за добрия пример. Да не разчитаме само на примерите от новото време, а да си вдъхнем смелост, че някога, някъде, дори и в по-трудни времена, е имало хора, с които сякаш си приличаме. Хора, които носят плам и оставят топлина след себе си. Такъв човек е Илю и е майстор лютиер.

Знаеш, лютиерите са хората, които раждат музиката. Те са тези, които настройват и изработват музикалния инструмент, за да звучи той по предназначение и правилно. Да разказва истории с музика, да радва и сплотява души. Е, Илю е точно такъв радетел на музика, майстор лютиер на българска гъдулка.

Бързам да отговоря защо е велик, а след това да продължа с детайлите. Илю Димитров е оставил следа, която и до днес звучи по света и у нас, а учениците и последователите му вземат от неговия пример и вдъхновяват новите поколения.

Кога и как започва всичко?

Простичко, в малкото градче Камено, където през 1949 година проплаква Илю. Едва на 14 години, той започва да се занимава с дърводелство и поправя музикални инструменти, а оттам се отключва и влечението му към гъдулката. Влюбва се в извивката, звученето и душата, която може да носи този музикален инструмент. За него гъдулката се превръща във въздух, от който вдишва до последно. Усъвършенства се като един от най-добрите майстори на българска гъдулка и при него се стичат най-видните наши народни музиканти.

Докато ремонтира гъдулки, у него се поражда идеята сам да изработи шаблон за гъдулка и го прави - Илю изработва свой собствен шаблон за гъдулка, която е изключително характерна за фолклорната област и се зове каменска гъдулка. С много труд и любов към гъдулката Илю си спечелва уважение и слава сред музикантите ни от цялата страна, а и не само. Това е причината да изработва гъдулки за ФА „Филип Кутев“, ФА „Чинари“, ФА „Тракия“, за оркестъра на народна музика към БНР, за Музикалната академия в Пловдив и така до онзи момент, в който каменската гъдулка излиза извън пределите на страната, за да очарова европейската и световна публика.

Съвсем скоро благодарение на таланта си по изработване на каменска гъдулка Илю Димитров е поканен на конкурс за майстори лютиери в Италия, където има само една гъдулка и това е неговата. Италианската публика е смаяна от звученето на музикалния инструмент и Илю е отличен с награда, която той обаче не отива да получи. Причината – изпраща свой последовател, за да му даде това богатство, защото за него най-голямата награда е това да слуша музиката от своите гъдулки, изсвирена от талантливи музиканти.

Характерно за него е това, че винаги е държал да познава музиканта, за когото предстои да изработи гъдулка. Само така той е успявал да усети енергията и таланта на музиканта, за да знае как да настрои гъдулката. Илю Димитров е подбирал правилното дърво с правилната душа и е изработвал инструмента индивидуално за конкретния музикант. Според него само така магията на българската музика е истинска.

Предполагам, приятелю, ще се запиташ… зачезнал ли е в чужбина да изработва гъдулки, като се има предвид, че е станал популярен в цяла Европа, а и не само. Отговорът – не е! Илю Димитров никога не е живял и творил в чужбина поради патриотични подбуди. Дори в ателието му, над работната маса, до последно се е извисявал портретът на Васил Левски. А всеки музикант, който е пожелавал каменска гъдулка, е трябвало да дойде на крака до България, да се запознае с майстора лютиер Илю Димитров и да засвири.

До днес звучи музиката от неговите каменски гъдулки по цял свят – в неделните училища из Европа, Азия, Америка, Австралия, в Японската младежка фолклорна формация и дори в Бразилия.

В България негови гъдулки звучат в оркестрите на най-големите ни ансамбли и в ръцете на най-талантливите музиканти, в оркестъра на БНР, в музикалното училище в Широка лъка и в това в Котел.

Уви, Илю не е преподавал, защото лютиерството е занаят, който децата е необходимо да прихванат от съвсем малки. Опитвал се е да отключи интерес, приветствал е в работилницата и дома си деца с влечение към народната музика, провеждал е беседи с родители по възраждането на българския фолклор.

За да отключи любопитство и интерес у децата по българската народна музика и лютиерството, през 2016 година Илю Димитров организира Световен конкурс за детска рисунка гъдулка, гайда и кавал в град Камено с мотото „Аз съм българче“. Подкрепен от "Уницеф" и държавата, той събира над 2000 деца от цял свят, като целите са идеални – да събуди интерес и желание към българските народни инструменти и лютиерството.

По-интересно е, че наградите от конкурса са книги или гоблени за нашиване на шевица, а грамотите са във вид на благодарствен адрес към децата за това, че даряват рисунки на други деца. Името на Илю Димитров не фигурира никъде в благодарствения адрес, защото по никакъв начин не парадира с това, което прави.

Само няколко месеца след реализирането на конкурса Илю си отива, но оставя спомена за себе си в музиката от гъдулките и всяка детска рисунка. Скромността и всеотдайността му може би са основна причина днес той да е познат основно сред музикантите, въпреки че заслужава да бъде познат на всеки българин.

Тук е моментът да поздравим всички негови последователи и да се замислим за българския фолклор, неговото богатство и необходимост от възраждане.

Илю Димитров е майстор лютиер, оставил трайна следа в българската народна музика като баща на каменската гъдулка. Той е вдъхновител, съхранител и будител по български фолклор. Благодарение на него светът се удивлява на българската гъдулка и до днес. Благодарение на неуморния му труд и нестихващ ентусиазъм по съхраняването на българската народност до днес има негови последователи, които със сетни сили се опитват да поддържат неговия плам.

Нека сме сред тези негови последователи със знанието си за него. Да разкажем на децата си, да им покажем гъдулка, да им я пуснем от интернет. Нека знаят магията на тази звучност, нека познават българското.

Източници:
Павлина и Ваня – дъщери на Илю Димитров
Христина Белева – гъдулар в оркестъра за народна музика на БНР