Великите непознати

„Мосю Петров, без да губи присъствие на духа, започва да се спуска с планиране спирално надолу и благополучно слиза на земята. Това е единственият случай в авиацията, когато внезапното спиране на мотора не е последвано от катастрофа.“

Из Списание „Л'аеро” (L'Aero), орган на парижкия аероклуб 

С неописуемо вълнение редя думите, върху които ти тепърва започваш да шариш с любопитния си поглед! Днешния ден е още една възможност да научим заедно нещо ново, да го запомним и разкажем на някой друг, за да знаем повече...за да са ни познати великите българи!

Устремен в мечтите и с широк мироглед, в град Русе израства Симеон Петров – първият български летец, летял  над  територията на България с аероплан, приземил благополучно самолет без двигател и записан като първият човек в света осъществил нощен полет над Франция!

Да, същият този велик човек, оставил трайна следа в историята на световната авиация е сънародник, закърмен с българско мляко в благото семейство на офицер от родната армия и възпитан като храбър, смел мъж.

Пораствайки в трудното време между Балканската (1912 -1914г) и Втората световна (1939-1945 г)  война, години на размирици и политическа нестабилност, Симеон не пропуска да мечтае във всеки един ден, отправил поглед към необятното небе. На 15 септември 1907 година юнкерът Петров е произведен в първо офицерско звание – подпоручик и назначен в 4-ти артилерийски полк в София., а в последствие участва в Първи планински артилерийски полк. С това, Симеон стартира достойното изпълнение на едно призвание.

През 1912 година, след конкурс при сериозна конкуренция, поручик Петров изпъква с умения по френски език, медицина, устройство и действие на двигатели с вътрешно горене, в резултат на което заедно с Христо Топракчиев и Никифор Богданов, е изпратен в школата за обучение на пилоти на Луи Блерио в Етамп край Париж.

По време на ползотворното си обучение Петров, придружен от Луи Блерио, осъществява първия нощен полет в историята на Франция.

Животът на сънародника ни в чуждата държава е изпълнен с перипетии. Над френска земя на височина от 1400м, двигателят на управлявания от Петров самолет „Блерио XI“ отказва да работи.С изчистен професионализъм, самообладание, смелост и разсъдливост, Симеон успява да приземи безаварийно самолета, използвайки добре координирани спираловидни техники за спускане. Този прецедент в историята на световната авиация набира популярност и съвсем скоро Петров е световнопризната личност! Във Франция излиза и картичка с лика на сънародника ни. Изваждайки поуките от случката, заедно с Топракчиев, Симеон разработва методика за приземяване на самолети със спрял двигател, която е приета в програмата за обучение на пилоти в школата на Блерио.

Воден от силно чувство за родолюбие и признателност към България, Мосю Петров се завръща в най-важните за страната ни години, тези на Балканската и Първата световна война.

На 13 август 1912 г. Симеон Петров става първият български пилот, който лети в небето на България с аероплан – българска собственост.

През Първата световна война (1914 – 1918) Петров е началник на 2-ро аеропланно отделение. Той конструира авиационните бомби тип „Чаталджа“. Впоследствие чертежите са предадени на Германия и бомбата е използвана от Централните сили до края на войната.

Скоро след Първата световна война, великият ни родолюбец се назовава като първият началник на аеропланното училище, основател на летище „Божурище”.

Мосю Петров се занимава с разностранни дейности през следващите години на Междусветовните войни  и Втората световна война. Водач е на българския колоездачен отбор на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г, а през 1938 година създава дружеството „СИМОНАВИЯ“ , което първоначално внася грамофонни плочи от Франция, а по-късно организира производството им в България. Марката на плочите е „Орфей“. Дружеството записва повече от 5000 плочи, които са основа на репертоара на Радио София, а през 1947 година настъпва национализиране на името и промяната му на „Балкантон“.

До последен дъх, Петров не търси слава, нито нечие признание. Живее си спокойно в скромен дом в столицата до края на славния си, останал в историята свой живот.

За мен, студентката на 22 години, един живот е изживян пълноценно тогава, когато след него остане следа за поколенията. Горда съм, че в жилите ми тече от същата българска кръв като тази на великия Симеон Георгиев!

Нека знаем, помним и разказваме,че някога е живял и допринасял за световното благо този наш сънародник!