Великите непознати

Циркът е изкуство, толкова завладяващо, че оставя без дъх своите ценители. Циркът е магия, вълшебен свят, сътворен от талантливи, всеотдайни и безстрашни артисти. Циркът е начин на живот, риск и несигурност. Циркът е красота, вълнение и силна страст. А за да бъдеш единственият българин, удостоен с най-високото световно отличие  – „сеньор“ в областта на цирковото изкуство, то трябва да си влюбен до безумие в своето призвание!

Придружени от спомените за захарен памук и скъсани билетчета, ще се запознаем точно с този лудо влюбен и всеотдаен артист, впоследствие сеньор, приятелю. Сънародникът ни носи името Лазар Добрич ( или както настоява да го помнят – Лазар Иванов, тъй като Добрич не звучи достатъчно българско) и е най-известният българин сред цирковите артисти, прославил България по целия свят, по-късно става добър педагог и режисьор.

Иванов е роден в софийското село Равно поле и споделя от малък страстта си по акробатиката, цветността и магията с брат си Александър Добрич, който също е цирков артист, борец и атлет. Още на 18 години, Лазар печели стипендия, за да учи в политехническо училище в Ание, Франция, но съвсем скоро призванието му го отвежда в цирковата трупа на румънския гимнастик Димитреску, с която дебютира в Брюксел и с която пробужда най-голямата си, вечна и свята страст – цирковото изкуство. Още съвсем млад, през 1905 година, Лазар триумфира с представянето на своя личен акробатичен номер – „Трапецът за смъртта“.

Преди да изобретя „Трапеца на смъртта“, аз се наричах Лазар Добрич и така ме пишеха по афишите и програмите. Впрочем тогава беше безразлично как се наричам, защото винаги съм бил член от някаква трупа. Но моето ново изобретение ми предвещаваше световна известност. По-късно се убедих в това. „Трапецът на смъртта“  докарваше публиката до екстаз. Едва след него се замислих как да се наричам в афишите и рекламите. Фамилното ми име Добрич не звучи толкова българско. Затова реших да се наричам само на името на баща си — Иванов. Сто на сто българско! 

С изобретен от самия него уред, българинът смайва до безмълвие цирковите любители. До днес, уредът се използва в изпълнението на същия смъртоносен номер. Цял свят научава за култовия трик на момчето от България. По цирковите площадки се стичат хора от всяко кътче на света, за да се удивят на смелостта и артистизма на Лазар. До началото на Първата световна война, Иванов успява да покаже този и ред други номера в цяла Европа, Азия и Северна Америка, в цирковете „Барнум Байлай“, „Чинизели“, „Волнер“ и други. След края на войната се установява трайно в Родината и разширява своята циркова дейност.

Заедно с брат си Александър, през 1919 г., Иванов построява в София цирк „Колизеум“, който съществува до 1926 г. Именно в собствения си цирк, Лазар се изявява като цирков педагог. Междувременно той се интересува от обществените дейности, редактор е на вестник „Цирков глас“ и създава цирк „Роял – Добрич“, чийто директор е до 1948 г., когато циркът е одържавен и приема името „Родина“. Номерът му „Трапецът за смъртта“ се изпълнява през всичките тези години, а от 1956 г. до 1961 г. Лазар е главен режисьор в дирекция „Български циркове“.

Голяма част от цирковите артисти излизат подготвени именно от Лазар. Той посвещава всеки един ден в името на бъдещето на страната и развитието на културния живот на българите в следвоенна България. Педагогическата му дейност е плодовита и интензивна. Лазар основава мъжки и женски акробатични и гимнастически трупи. Цирковите номера, чийто автор е Иванов, са наситени с множество елементи на трудност и пъстрота. Някои от тях са: „Жокейска езда“, „Отвесни въжета“, „Петорен трапец“, „Стълба на крака“ и „Танц върху опъната тел“.

Лазар и трупите му са носители на редица световни, европейски и национални награди. През 1950 г. Лазар е удостоен с Димитровска награда.

Сякаш се намирам на дървената пейка в цирковата шатра и съм част от сценичното изкуство, за което толкова много е допринесъл Лазар Иванов, сеньорът, българинът с пъстър, богат и цирков жизнен път!

Захарният памук винаги свършва толкова бързо... 

Снимки: С цирка по света