Великите непознати

В почивния ден, всяка разходка по улиците на големия град може да се превърне в сладко, значимо блаженство. Една такава разходка имах преди около час по столичната улица „Солунска“, а на срещата ѝ с „Христо Ботев“ просто поспрях. Автентична, специална, триетажна сграда се откроява от иначе така сивия ъгъл.

Спрях се и си представих как споделям с теб удивлението си по човека, създавал история в нея някога, по великия българин, който е създал нещо значимо във време по-трудно от днешното. Ето, само час по-късно, съм пред лаптопа и бързам да се свържа с теб, приятелю.

Триетажната, на пръв поглед скромна, но и привличаща вниманието на жадния за култура българин, къща е на едно сираче родом от град Габрово. Сирачето носи името Тота Венкова и впоследствие ще се прослави като първия български дипломиран лекар и един от най-големите добродетели за благополучието на България. Най-точното определение за сънародничката ни дава Михаил Теофилов:

Лекарка за болните, приятелка на бедните, майка за безпризорните.

През пролетта на 1855 година в семейството на Мария и Венко Чехларови проплаква момиченцето Тота. За съжаление в съвсем ранна възраст габровското чедо остава сираче и се сблъсква с всички небивалици, съпътстващи все още поробения български народ. С помощта на Благотворителното женско дружество „Майчина грижа“, през 1873 година Тота успява да завърши първи випуск на Габровското петокласно девическо училище и то с пълно отличие. Без да се поколебава, нашенката се захваща за работа и скоро след завършване на образованието си започва да учителства на основния курс в същото училище.

Вероятно се чудиш какво общо с учителството има лекарското призвание на сирачето от Габрово? Е, има и то много!

С идването на руските войски през Руско-турско освободителната война (1877-1878 г.) всички училища са превърнати в лазарети (наименованието на специализираното военно-медицинско упражнение). Венкова постъпва като самарянка във военния лазарет и именно там се отключва смисълът на нейния живот – да посвети всяко едно свое усилие в помощ на болни и страдащи хора. Впечатлен от трудолюбието и старанието на Тота, един руски военен лекар ѝ помага да си подаде молбата за стипендия от Санктпетербургското благотворително дружество, където нашенката да придобие всички необходими знания и да посвети живота си на медицината. Разбира се, Венкова получава стипендия и заминава с вълнение към Санкт Петербург. Изпълнен с неспирни борби е животът на Тота. Тъкмо доближила се до своята мечта, поради здравословни причини, е принудена да се завърне в България.

Неблагоприятният развой на събитията не сломява смелата и вярваща в призванието си сънародничка. През 1883 година, Тота заминава отново за Санкт Петербург - този път благодарение на стипендията, отпусната ѝ от Министерство на народната просвета. Само три години по-късно, Венкова е вече първият български дипломиран доктор и се завръща в Отечеството, за да започне своята работа. С куфарчето за спешна помощ, Тотева непрекъснато обхожда градовете София, Велико Търново, Русе и Варна. Безусловно отдадена на своето призвание, Тота не създава свое семейство и напълно посвещава дните си на нуждаещите се. През 1893 година специализира в Санкт Петербург, а две години по-късно се отправя към Виена, където специализира акушерство и гинекология. В България основава курсове за подготовка на акушерки към Александровска болница в София, а до 1900 г. е училищен лекар в Софийска девическа гимназия.

Своето учителство и участие в медицинските задачи, доктор Тота Венкова обобщава в едно изречение:

 Най-мъчното нещо в света е да възпитаваш, лекуваш и управляваш. Имах щастието да бъда учителка и лекарка и смело мога да кажа: учител, който не обича децата, е лош учител, а лекар, който не обича болните, е лекар занаятчия…

Същата тази къща, на ъгъла между двете софийски улици, пред която стоях до преди час, по времето и благодарение на Тота е била безплатна акушеро-гинекологична консултация. Вече откъснала се от държавната работа, доктор Венкова се труди на частна практика ( в повечето случаи безвъзмездно), за да помага на болни, бедни и бездомни сънародници.

Земният път на трудолюбивата, старателна, всеотдайна и блага българка, доктор Тота Венкова, приключва на 23 декември 1921 година, но следите от нейния живот остават и до днес. Следи, за които е добре да знаем. Сънародничката ни завещава всичко, което има на своя народ. Нашенката дарява 40 000 лв (тогавашни пари) на Софийски университет, 500 000 лв на Искрецкия санаториум и 500 000 лв на Габровското девическо училище. Днес болницата в родното Габрово носи името Тота Венкова.

За нея в книгата си „Бележати българки“ Петър Копев пише: 

…скромна, тиха, милозлива и всякога сърдечна, тя вървяла неотстъпно и безшумно по своя път, да стопля сърцата на безутешните и да облекчава страданията и болките. В това отношение тя беше еднакво лекар на организма и душата на страдащия…

Приятелю, една разходка из софийските улици се оказа едно от най-значимите запознанства с велик българин. Доктор Тота Венкова е пример за всеотдайност и несломим дух! Сирачето от град Габрово реализира мечтата си и оставя трайна следа след себе си, за да може днес ние да знаем, помним и взаимстваме от обсипания ѝ със смисъл житейски път.

Снимки: МБАЛ "Д-р Тота Венкова", гр Габрово