Великите непознати

За пръв път, приятелю, си позволявам да погледна твърде встрани, да потърся величието в дома на великите. Открих – има величие облечено в царственост, има величие подкрепено от знатност, има величие скрепено от родолюбие, има величие – непознато, скрито в порядките на българите от висока класа. То е необикновено, не защото е в женски одежди, а защото е в царствени одежди.

Предполага се, че всеки в такава премяна е велик и е оставил следа, че е познат и е пример за българското общество. Но една жена в царски одежди, макар и с чуждестранен произход остава в сянка, нейната активност, нейната всеотдайност и крепко милосърдие потъват в сенките на времето. Името ѝ е Елеонора Българска и е царица в Третото българско царство (1879 г. -1946 г.). Втора съпруга на цар Фердинанд I и майка на целия български народ.

Много често на публични изяви Елеонора сама напомня:

Да си царица е служба като всяка друга: чиновник във Външното министерство, началник на пожарната команда или възпитател на деца с увредено зрение. Пък и царицата е такава само в Двореца.

Елеонора не е българка по кръв, но е българка по душа. Родена е в Прусия през 1860 година, а в златната си възраст става българска княгиня, избрана за втора съпруга на цар Фердинанд I. След промените, настъпили при подписване на независимостта през 22 септември 1908 година, титлата на Елеонора е променена на „царица на българите“.

Бракът между двамата главни е формален, единственото, което ги скрепява е стремежът да допринасят за благото на народа, да бъдат в помощ и да се борят с неволите заедно с всеки един българин. Сърцевината на българския народ тупка лудо, борбено, обичливо – трепти, за да съхранява и пази България!

Елеонора е позната като „майката“, състрадателна и грижовна едва на втората година от брака си с българския цар, тя създава фонд „Царица Елеонора“, който служи за събиране на средства и грижа по слепите и глухи дечица на България. Съвсем скоро, царицата е основател и на първия санаториум за лечение на деца от костна туберкулоза край Варна.

Един малък, но също толкова голям и значим неин жест вълнува и удивлява. Освен всички социални дейности, с които се е захванала, нашенската майка спасява от разрушаване Боянската църква. През 1912 година недоброжелатели подемат проект за събарянето на църквата с цел подменянето ѝ с по-голям храм.

Именно тогава с всичката си власт се намесва царица Елеонора Българска, която забранява разрушаването на тази ярка следа в българската история и отпуска друг парцел земя, в близост до Боянската църква, където да се построи заплануваният по-голям храм, а за Боянската църква е отпуснато финансиране с цел реставрация и съхранение.

По време на войните и тежкото положение в страната, първата дама (както бихме я нарекли днес) организира курсове за милосърдни сестри, учи съпругите на българските смели мъже как да оказват първа помощ и на равно с тях се отправя към фронта също като милосърдна сестра.

Царица Елеонора Българска подарява знамето на българското Македоно-одринско опълчение. Заедно с княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска, Елеонора е основен дарител за създаването на познатия и до днес Български Червен кръст. Майката на народа е и основателка на женско дружество „Самарянка“. Пример за дейна съпруга, вярна упора на мъжа си, добродетелка и милосърдна сестра, Елеонора е позната сред всички среди на българския народ, но днес за нея не пише в учебниците, тихо е около дейностите, с които е оставила трайна следа.

За Елеонора Българска народният поет Иван Вазов пише:

Жена венценосна,
Сестра милосърдна,
Сестра на героите из боя жестоки,
Царице, ти любов си победна,
Душа изтъкана от чувства високи.

През лятото на 1912 година царицата е назначена за предводител на 24-ти черноморски полк, където всички се сблъскват с девиза ѝ „Вярност и постоянство“.

Царица Елеонора е единствената жена носителка на военния орден „За храброст“ (IV степен).

По време на Руско-японската война (1904-1905 г.), съпругата на цар Фердинанд I е доброволец в руската армия и получава наградата „Св. Анна“.

През 1912 година в Берлин, Елеонора е наградена с орден „Луиза-1814“ за изключителни заслуги в сферата на милосърдието и благотворителността.

Всеотдайна и любвеобилна, царицата винаги признава, че най-голямата и награда е обичта на българския народ.

Последна въздишка по своя път, дамата пример издъхва в Евксиноград през 1917 година, а по нейна заръка е погребана в Боянската църква. На опелото присъстват стотици хиляди българи от цялата страна, оценили и признали дейността на своята царица.

След години, гробът е осквернен и ограбен от вандали, но днес все още има спомен за българската царица в двора на Боянската църква.

Така една благородна чужденка спасява Боянската църква, за да я подари на  поколенията българи и на света, а самата тя да остане забравена. 

Елеонора е пример за величието, благодатта и неизремимата всеотдайност на една царица по душа, а не на една царица по титла. Тя е пример за човек, оставил трайна следа в изграждането на българското общество. Заслужила с делата си възхищението на цяла Европа, тя носи и името на своя народ.

Освен, че се запозна с историята и на тази велика непозната личност, с теб, приятелю, заедно си припомнихме, че всички имаме еднакви сили, благодарение на които можем да правим промени, да се борим, да сбъдваме свои и общи цели. Всички носим величието, за което ни напомня историята на Елеонора Българска в себе си, нужно е само да го отключим!

Снимки: Учители.бг