Спорт

Дончо Колев Денев е един от най-легендарните и успешни борци на всички времена. Първият европейски борец, който печели световната титла в свободната борба в САЩ. Печели над 1500 състезания, като побеждава едни от най-добрите като Странглър Люис и Жан Прие. Два пъти печели титлата "Шампион на света" по свободна борба. Неговата история показва, че няма значение от къде си тръгнал, а къде искаш да стигнеш. Ще ви запознаем с един шампион с голямо сърце, който се изправя пред трудностите на живота на крехка детска възраст, шампион който и до днес е останал в историята и сърцата на българите.

Дончо Колев Денев е петото дете в сиромашкото семейството на Яна Живкова и Кольо Денев. Роден е на 26 декември 1892г. в село Сенник, община Севлиево. Възможността Дончо да започне училище му е взета още преди да му бъде дадена, защото когато е една на 7 години баща му се разболява и умира от туберкулоза. За да помага на семейството си Дончо започва да работи като овчар. Трудностите в семейството не изчезват, а дори се увеличават и Дончо е принуден да емигрира в Унгария на 12 годишна възраст. Започва работа като градинар и през следващите 6 години от живота си се занимава с това. Живота му го променя шампиона по борба Никола Петров, който му предлага да заминат за САЩ и да изкарват повече пари. Първият си медал печели не в борбата, а в работата. Получава го за най-добър работник, за строежа на язовирната стена на река Мисисипи. 

Чиста случайност насочва великия българин към спорта. Дончо се озовава на цирково представление на цирк "Виктория" през 1914г. Цирк използващ хора с различни проблеми и недъзи за подигравка, наричани са още "Freak show", които правият предизвикателства. Едно от тях е желаещ от публиката да се бори срещу 200 килограмов борец. Дончо без колебание се качва на сцената готов за битка, след дълга и изтощително борене Дончо Колев прилага любимата си техника "самолет" и печели. Забелязан от промоутъри, кариерата му започва, тогава още е нямало категории за тегло и доста често съперниците му са били по-едри от него. Парите в борбата не са много и за това му се налага да се бори често, дори с контузии. Свободната борба в САЩ през началото на миналия век се е наричала още "кеч".

След 1914 г., по предложение на мениджъра си Деви Харисон Хеметенд, Дончо променя името си на Дан Колов. Това е направено, за да не звучи чуждо на публиката и да създава асоциация с думата „колос“.

Чувствах нужда да се боря. Не само това, гледах винаги да вдигна най-тежкия кош, да разтоваря и натоваря най-бързо колата. Първата ми борба беше през 1915 година в Майлс сити, Монтана. Тогава бях аматьор и се борих с един глухоням професор по борба, който трябваше за половин час да ме обърне. Мъчи се, мъчи се този човек и нищо не можа да направи. Времето изтече и аз спечелих 200 долара. Вечерта с двама мои приятели спахме в тръните край града. 

Дончо Колев започва професионалната си кариера в борбата на 26-годишна възраст през 1917 г., като си урежда професионални борби с помощта на своя мениджър Деви Харисон Хеметенд. През този период той постига забележителни успехи, побеждавайки множество известни кечисти като Джеф Лорънс, Збишко Циганевич, Джак Ширей (познат като "Човекът светкавица"), Руди Дусек, Джо Стекър, Стренглър Люис, Джим Браунинг и други. Дан Колов е висок е 178 см и тежи 105 кг. Хватката "самолет", с която започва неговия пробив се превръща в запазена марка за Колов. Получава множество предложения за смяна на гражданството, но той отказва без да се замисля. 

„Чувствам се силен, защото съм българин.“

Славата му расте извън пределите на САЩ и започват покани за турнири в Япония, Бразилия, Австралия и Франция. Там той отново показва своята доминация и побеждава любимеца на японците Джики Хиген-Удушвача, който е непобеждаван като професионалист. След тази схватка тълпата прави опит да убие Колов, както и преди срещата му с Джики.  През 1933 г. Колов участва в голям турнир по кеч в Париж, организиран от Раул Паоли. Той побеждава множество противници като Стефан Савич, Юсуф Мехмедов и Ригуло, но губи на финала от френския шампион Анри Деглан, поради заболяване. Носейки прякорите „Кинг Конг“, „Кралят на кеча“ и „Балканският лъв“, Колов става известен и в България чрез статиите на вестниците „Зора“ и „Утро“. След това Дончо е поканен в Брюксел, където побеждава португалския шампион Мигуеле д’Оливера. Продължава с успехите си в Австралия, побеждавайки Оле Риан и отнемайки му титлата австралийски шампион, а в Нова Зеландия побеждава британския шампион Джорж Уокър. Участва и в мачове в Африка, утвърждавайки се като световна легенда. 

Данчо е известен със своето голямо и щедро сърце, не веднъж се е случвало да счупи крайник на съперник и да плати неговото лечение. Уважаван от абсолютно всичките си противници, заради честната му игра на тепиха и лъвското сърце. Любовта я намира в лицето на рускинята Соня Ефремова.

Времето в чужбина натежава, България липсва и вече няма сума която да задържи Колов в щатите. След 30 години се прибира в родината ни, на 1ви април 1935г. той е посрещнат у дома като герой. Посрещането в Севлиева и Сенник е още по вълнуващо за героя, предложен му файтон до Сенник, но Колов казва:

Пеш съм излязъл, пеш ще се върна.

Аз не очаквах такова посрещане. Не очаквах, че на гарата ще има толкова посрещачи. Ако знаех това, щях да сляза на Подуене (смее се). Не исках аз такива тържества. Аз се върнах като всеки българин, преизпълнен само от радост, че след 30 години стъпвам на родна земя. 

Балканският лъв знае какво е да нямаш и за това решава да дарява на нуждаещите се. През цялата си кариера дарява за бедни, болни, деца и студенти. Отдава голяма част от парите си и времето си в създаване на школи по борба, като самият той тренира деца и млади хора. Прави дарение от половин милион за закупуването на самолет за българските пощи. Погасява всички борчове на семейството си, подпомага семейството на покойния борец Никола Петров, дарява 60хил.лв. на Българския национален студентски институт. През 1935г. заедно със своя приятел Хари Стоев подпомага изграждането на военно летище в Горна Оряховица. През 1933 г. по време на Лайпцигския процес внася известна сума в международния помощен комитет за подпомагането и освобождаването от затвора  на Георги Димитров, като казва: 

Аз не съм комунист, но аз съм българин и не мога да бъда спокоен и paвнодyшeн, когато животът на друг българин, Георги Димитров, е в опасност. Давам 2000 долара и още хонорара си от срещата ми с англичанина Кинг Кърдис. Съжалявам, че не мога да направя повече.

Едно от нещата, които ме докосна най-много е, че всеки ден събирал децата от селото му и ги водел на сладкарница. И едва когато пред всяко дете седяло чиния с пасти, той си тръгвал казвайки на сладкаря да им даде по още един шоколад на излизане. Още едно доказателство, че Колов е човек с главно "Ч". 

Дан Колов умира на 26 март 1940г. от туберкулоза. Погребват го в неговото село срещу балкана "балкан срещу балкан". Сред версиите за неговото заболяване е, че той е бил умишлено тровен от френски лекари. 

Международният турнир по борба "Дан Колов-Никола Петров" е най-популярният спортен турнир по борба в България. Провежда се ежегодно от 1963г., като се провежда в двата стила, а именно класическа и свободна борба, както и за жени. Турнирът носи имената на двама от най-големите борци в историята. Дан Колов, който печели европейското злато през 1936г. в Париж и Никола Петров, който триумфира със световната титла в Париж през 1900г. Победителят в турнира печели "Златният пояс на Никола Петров".

Дончо Колов Денев е икона в българският спорт, останал в сърцата на хората със своята сила и благородна душа. Той не само демонстрира сила, борбеност и техника, но и е символ на родолюбието, благородството и честността. Пример за много бъдещи поколения напред. Израснал в бедност и лишения, превърнал се в световно известна легенда по цял свят, но въпреки това се връща в родното си село, за да помага на нуждаещите се. Всяка негова победа на тепиха, не е била само за него, а и за цяла България. "Балканският лъв" ще остане в историята на България с неговото голямо сърце и благородна душа.