Успелите споделят

Велизара Иванова е на 33 години, от града на липите, майка на една руса принцеса и в очакване на...малкия принц (усмихва се). Завършила е маркетинг и бизнес администрация в УНСС.  Като длъжност се води Мениджър продажби в семейната фирма Мебели Иввекс, но като дъщеря на собствениците участва във всички решения и дейности. Откакто се помни помага с каквото може в семейния бизнес. Споделя, че баща ѝ я е научил, че трудностите, са част от играта. Казва, че те са поредното предизвикателство, което те кара сутрин да ставаш с нови идеи и хъс да отиваш на работа.

Какво би казала, че е усещането да влезеш в семейния бизнес и да помагаш за развитието на нещо, което е градено от твоето семейство?

Няма да излъжа, ако кажа, че това е една огромна отговорност. С няколко грешни решения би могъл да разрушиш нещо, което родителите ти са градили цял живот. Не е като да си на работа някъде от 08:00 до 17:00ч. и след това като си тръгнеш, просто да се „изключиш” и да си кажеш: „Това не е мой проблем“. Тук всичко е твой проблем – от важните стратегически решения до семейните проблеми на служителите. От друга страна, сигурността, че за всичко можеш да разчиташ на подкрепа от семейството, е незаменима.

Честно казано преди да се роди дъщеря ми, не си и представях, че е възможно да не съм на работа. Предизвикателствата ми даваха стимул да търся нови и нови отговори. Дори не си позволявах да ходя на почивка в работната седмица. Но огромната подкрепа на семейството ми и прекрасните ни служители, ми даде свободата близо 2 години да се отдам изцяло на дъщеря си.

Със сигурност си имала възможност да се реализираш и развиваш в чужбина. Защо избра да останеш в България?

Да, имах възможност. Но честно казано това никога не ми е било цел. Може би това, че от самото начало аз и брат ми сме част от семейния бизнес, предопредели живота ни. Аз бях втори клас, когато родителите ми взеха това решение. Докато баща ми пътуваше, за да достави стоки, аз отговарях на клиентите по телефона. Уикендите се редувахме с брат ми кой да работи в магазина.

Коя е най-голямата трудност, пред която си се изправяла в професионален план и какво те мотивира да я преодолееш? 

Най-трудно беше 2009 година., когато в разгара на кризата, фирмата беше започнала изграждането на Мебелния Център и съвсем неочаквано и без основание, банката, с която работихме прекрати кредитната ни линия. Остави ни с много задължения към строители, започнат, но нефункциониращ търговски обект и изплащане на лихви по заем, който не е напълно усвоен. Това беше изключително голямо предизвикателство пред фирмата като цяло и пред семейството.

Какво ме мотивира ли? Ами както казах, баща ми ме научи, че трудностите са част от играта. Опитахме се да го приемем само като професионално предизвикателство, а не като лично. Когато изключиш всички емоции, става една идея по-лесно. Правиш всичко, каквото мислиш, че ще помогне и даваш максимума от себе си. С дружни усилия и огромна подкрепа в семейството, преодоляхме и тази голяма трудност.

Какви са твоите съвети към младите хора в страната, които тепърва ще търсят своя успех?

Съветът ми би бил само един – правете това, което ви доставя удоволствие и има смисъл за вас. Тогава работата е наистина удовлетворителна, а не просто задължение. Когато нещата се правят с желание, успехите идват.

Кое е нещото, което би искала да се промени в България в следващите 10 години и кое е нещото, което винаги би искала да запазим като народ? 

Бих искала да се работи целенасочено за създаването на стабилна макро среда, което ще спомогне за стабилността на бизнеса в България.  Това на свой ред би създало спокойствие в младите хора да търсят развитието си тук, близо до приятели и семейство, а не в чужбина.  

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.