Талантливите деца на България

Талантливата Венета Павлова е на 12 години и е от град Пловдив. Рисуването е нейната страст и всичко свързано с изкуството я вдъхновява. Много обича да чете фантастика, а българският фолклор и българските народни приказки я вдъхновяват: змейове, митични същества, самодиви и всякакви вълшебства. "Пеперуден свят", "Повелителката на живота", "Очите на мъдростта", "Полъхът на сърцето". Това са само част от творбите, които 12-годишната художничка представя в своята самостоятелна изложба "Приказен свят". Един от конкурсите, в които участва Венета за рисунка по българска приказка, я изпраща в испанския град Малага, след това представя произведенията си и в Лондон. 

Какво я вдъхновява, кои са били хората, които са я окуражили по пътя, и как едно толкова младо момиче жъне такъв голям успех, ще разберем от самата нея. 

Какво е чувството едва 12-годишна да представяш свои изложби и да получаваш толкова голямо признание от хората?

Чувството е странно, но определено много приятно. Винаги преди изложба се вълнувам. Понякога се чувствам горда, особено когато представям училището и страната си, но не обичам да говоря за изложбите си, малко се смущавам. Не съм от хората, които мислят само за това. Обичам да запазя магията за себе си, да си седя кротко до статива и просто да рисувам.

С какви емоции остана след изложбата в Лондон? Как те посрещнаха?

След изложбата в Лондон останах много доволна. Това беше едно наистина приказно пътуване. За пръв път в Лондон валеше сняг. Сякаш искаше да ме посрещне за добре дошла. Денят на откриването на изложбата „Приказки от България“ беше ден, изпълнен с много щастие и радости за мен. В училището бяха много мили. Децата ме посрещнаха като герой от приказките. Задаваха ми много въпроси за България, за Пловдив, за картините. Направиха ми прекрасни подаръци. Няма да забравя как ме посрещнаха с бонбони и цветя. Бонбоните изчезнаха за по-малко от 5 минути, но това е друга тема. Всички бяха много мили. В Лондон българите се опитват да запазят частица от родното. Това много ме радва.

Какво те вдъхновява да рисуваш?

Аз се вдъхновявам от мистериозното и вълшебното. Доста често рисувам това, което сънувам - приказни светове.

На каква възраст откри, че имаш талант да рисуваш?

Не помня точно, но мама забеляза таланта ми първа, както и госпожите в детската градина. Изпращаха моите рисунки по конкурси и те печелеха награди.

Кои са любимите ти образи, които обичаш да пресъздаваш в рисунките си?

Едно от най-често срещаните неща в моите картини са фигурите на жени. Получават се портрети, сякаш рисувам себе си в различна светлина. Емоцията е важна.

Имаш ли други мечти и таланти? Какви са те?

Обичам да правя бижута. Това е хоби и ме прави щастлива. По този начин аз играя и се разтоварвам. Няма по-хубаво  от това да правиш нещото, което обичаш, и да ставаш все по-добър и по-добър в него. Вълнувам се за предстоящото пътуване до Скопие. Там за пръв път ще представя моята колекция от ръчно изработени бижута. Може да ги разгледате на страничката ми. Някои са тематични, други спонтанни, плод на въображението ми.  Бих искала да носят на хората радост и добро настроение. А за мечтите ми, те са свързани с изкуството. Мечта да изработвам декори и сцени на филми, да правя анимации.

Твоите родители сигурно са много горди с всичко, което правиш. Как те напътстваха и окуражаваха?

Мама и тате много ме обичат и не спират да ме насърчават. На тях дължа постиженията си. На тях и на преподавателите ми в училище. Много ги обичам всичките и им благодаря. Благодаря им за подкрепата и затова, че са до мен в трудните моменти, когато другите не ме разбират.

Какво би пожелала на други деца, които рисуват и мечтаят един ден да представят творбите си в изложба?

Съветвам всички деца да следват своите мечти и да правят това, което обичат.  Вярвайте в себе си и в своите възможности. Не позволявайте на другите хора да определят живота ви и да пречат на мечтите ви.