Защото избрах България

Венета Въжарова е родена в гр. София. Завършва зооинженерство, но работи като графичен дизайнер на свободна практика и е съосновател на Сдружение Екотворци. Има две издадени книги към момента и днес ще ви разкаже именно за тях. В личния ú сайт представянето звучи така:

„Неописуемо е усещането от това, че във всеки един момент - докато спя, вечерям, разхождам се, шофирам, чета, работя или дори тогава, когато вече няма да бъда на този свят - някой може да отвори книга, написана от мен, и да чете нещата, които са се родили в главата ми. Както казва Стивън Кинг, писането е телепатия, а книгите са уникална портативна магия. И аз осъзнавам най-добре тези думи едва сега, когато се опитвам да се обърна с няколко думи към читателите.

Трудно ми е да се обръщам едновременно към хора, които не познавам и дори не виждам пред себе си. Не знам какви са предпочитанията им, къде са учили или учат, какво работят, какви са мечтите им. Но съм сигурна в едно: ако те харесват „Трите книги", то значи обичат да фантазират, да се вглеждат в нещата отвъд заобикалящата ни реалност, не се задоволяват със скуката на ежедневието и са смели. Смели, защото макар и пораснали, продължават да пътуват в приказни светове. Знаете ли колко хора казват: "Това не е за мен. Това са фантасмагории. Аз обичам само сериозна литература, проза, наука, история..." И само тези, които са достатъчно свободни, за да съхранят в себе си Питър Пан, онази част, която не пораства никога, само те имат смелостта да се качат на онзи кораб, който лети през времето и пространството, за да отплуват за приказния свят. И само те знаят колко истински и колко красиво се отплащат тези пътешествия.”

Разкажи ни за себе си?

Казвам се Венета Въжарова. Дядо ми и баба ми по майчина линия са бежанци от Гръцка Македония, а родът на баща ми е от Варна. По стечение на обстоятелствата майка ми и баща ми са се запознали в София и съм се родила аз.

Пиша отдавна, но не съм много продуктивна, имам издадени само две книги досега. Първата е "Демон, юда и магьосник", а втората е "Билкова отвара и рог от еднорог". Надявам се третата да излезе за коледния панаир тази година.

Приемам писането като работа, която трябва да свърша, за да мога да изразя идеите си. Пишейки им давам живот. Много обичам да чета, а писането е трудната част. Наистина завиждам на всички, които твърдят, че писането за тях е като дишането, че не могат без него, че e истинската им любов. За мен е удовлетворяващо, най-вече защото е истинско предизвикателство.

Историята на моите две книги е малко по-различна от историята на повечето книги. Когато ги написах, не успях да намеря издател и ги публикувах за свободно четене в читанка. Въпреки че там, а и по другите сайтове и въобще във всички електронни варианти книгите бяха публикувани без редакция и в най-суров вид те достигнаха до читателите, харесаха ги и така постепенно се стигна и до издаването им на хартия. Естествено хартиените книги са редактирани, по-стилово и смислово издържани и определено ги препоръчвам пред съществуващите в мрежата електронни варианти.

Издателството, което повярва в мен е "Издателство Весела Люцканова". Представянето на втората книга бе съвсем наскоро, на 14 януари в литературен клуб „Перото”, НДК. Атмосферата и хората, които дойдоха бяха страхотни и се получи едно наистина приятно и стоплящо събитие.

Мисля, че съм деен човек, не мога да стоя без да правя нещо. Преди две години се случи така, че заминах за Щатите. Бях любопитна да се докосна до един съвсем различен бит и култура. Първо бях в Сан Диего, но след това се преместих в Сан Франциско.

Сан Франциско е невероятен град - красив, интересен, въобще град с неописуема атмосфера. Човек трябва да се озове там, за да я усети. Въпреки това избрах България, защото мисля, че тук ми е мястото. Близки, приятели, семейство - те всички са тук. Върнах се, защото тук е сърцето ми, а когато стъпих на родна земя се почувствах наистина у дома си.

Разбира се има и неща, които не харесвам тук. Не ми харесва песимизмът, с който сякаш сме закърмени, затова приветствам такива инициативи като вашата. Не всичко в България е черно и мрачно - напротив, дори е обратното. При това от всички нас зависи да подобрим живота си и най-важното е, че трябва да започнем от самите себе си. Мисля, че вместо да очакваме хората на улицата да ни се усмихнат, ние първи трябва да се усмихнем. Вместо да псуваме зад нечий чиновнически гръб, че е храненик и не си върши работата, да отидем и с открито лице да го накараме да я свърши. Вместо да се фокусираме върху лошото, да се фокусираме върху доброто.

Някой забелязва ли как се променят София, Варна, Бургас, Пловдив и други?

Те стават модерни, европейски градове. Инфраструктурата в много малки градчета и села е подновена, сградите на читалища, културни институции, пътища. Е да, има и неуредици, кражби, зле свършена работа, но къде ги няма? Ако се фокусираме върху доброто вярвам, че ще се умножи. Това не означава да сме безкритични и неизискващи - напротив, но е добре преди да изискваме да излезем от инфантилния стадий и да изискваме от позицията на отговорни хора, които могат да оценят положителните промени и свършената до момента работа.

Хубаво е, че вече можем да пътуваме по света, да оставаме да живеем, където се чувстваме най-добре. Свободата и правото на избор са безценни. Но моята истина е, че в България се чувствам най-добре. Надявам се и си пожелавам това да стане истина за повечето българи и у нас и по света.

„Справедливо е това, че пред мен има път, както и пред всички останали. Независимо как вървя по него, важното е, че има път.“ Из „Демон, юда и магьосник”

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.