Успелите споделят

Около началото на учебната година се изписаха много статии за един млад учител от Добрич, от когото децата попиват всичко с интерес. Венцислав Рачев беше описан като човек с много татуси, шарени кецове и широка усмивка. Познах го случайно, след като той се свърза с нас с желанието да си закупи риза Носия. Нямаше как да не поискам да си поговорим за хубавите неща в живота. Дори и за кратко.

Какво помниш от началото на първата си учебна година? Кое виждаш като най-голямо предизвикателство в класната стая?

За първи път, когато влязох в класната стая бях по-изплашен от децата. Не знаех дали ще намеря отговори на безкрайните им въпроси. Не бях сигурен дали ще се справя. Те искат да знаят. Питат постоянно. Любопитстват. Това е едно от най-големите предизвикателства за един учител. Нямаш право да си неподготвен.

Необходимо е време, за да свикнеш с всичките 23-24 характерчета. Да ги опознаеш. Всеки възприема по различен начин. Необходимо е търпение, което понякога губя, но децата колкото са сладки, толкова и могат да те извадят извън контрол и после пак се обичате (смее се).

Удовлетворението идва, когато осъзнаеш, че си успял да ги научиш да четат, пишат и смятат. Когато си предал твоите знания, когато те прегръщат всеки път като те видят, когато ти благодарят!

Носи ли ти удовлетворение работата в училище?

Понякога тази професия изхабява. Уморява. Детският смях, закачките, свършените задачи зареждат един учител. Положителните резултати на децата. Моите деца са мое семейство. Грижа се за тях, пазя живота им. Първото нещо, което научих от моя колега, с която работих в началото беше точно това.

Да пазим живота на децата. Да се грижим за тях. Да сме майки и бащи.

Имаш си и страница, в която публикуваш свои произведения, те не са насочени към детска аудитория. Каква е историята и бъдещето на творбите там?

За писането. Това са преживяни емоции, емоции на приятели. Обичам да пиша. На листа мога да кажа всичко, което мисля, което чувствам. Говоря за несподелени любови, раздели, понякога се самоубивам и после се раждам. Говоря за изкуство и музика,

За любов, говоря за любов. Наскоро издадох и първата си стихосбирка съвместно с моето слънце - сестра ми. Сега сме се въоръжили за втора. Пиша, защото тогава съм свободен.

Стихосбирката се случи спонтанно. Цветът (розово) ми е любим, затова е "Розовата стихосбирка"*. Сестра ми е по илюстрациите, но сега готвим нещо, което ще е по-добро със сигурност ще излезе с отлитането на щъркелите.

Като спра да пиша, чета книги, карам колело, ям шоколад или храня котки по улиците (смее се). 

Свобода му е майката! Мяу! 

*Можете да си поръчате "Розовата стихосбирка" като пишете на Facebook страницата му.