Успелите споделят

Вера Гоцева е една съвремeнна създателка на визуални истории, далеч не робува на клишета или определения. Заредена с усмивка в търсене на приключения, тя улавя красотата на момента и го запечатва завинаги. Коя е тя и каква е нейната стихия ни сподели в следващите редове - насладете им се.

Как предпочиташ да се представяш на хората?

Обикновено се представям като фотограф и журналист или накратко „разказвач на истории“. Вярвам, че журналистическата професия е като тази на президента – няма бивши президенти. Ако веднъж си запалил огъня на любопиството към света, към търсенето на отговори и желанието да общуваш с хората, значи завинаги си журналист без значение дали снимаш, или пишеш. Фотографията е визуален език и отново е начин да разказваш нещо. С годините все повече се пристрастих именно към този език и затова много хора ме разпознават предимно като фотограф. Така че да, аз съм разказвач на истории.

Вярваш ли в идеалния момент или всеки може да бъде превърнат в такъв чрез обектива?

От фотографска гледна точка има идеални моменти, в които без да търсиш, виждаш чудесно съчетаване на сюжет, начин, по който пада светлината и композицията, която правиш. В този смисъл има такива моменти. Ако си достатъчно добър обаче, със сигурност можеш да превърнеш всеки миг в идеален чрез матрицата на камерата си и умения в постобработката на една снимка. Това е разликата между изкуството да разпознаваш момента и професионализма да го създаваш. Двете са еднакво важни.

Ти си интересна симбиоза между човек естет и научно ориентирана личност. Има ли връзка между тези дисциплини и какво ти дава всяка от тях?

Не виждам никакво противопоставяне между естетиката и науката. Както ти казах, до ден-днешен в представянето ми присъства думата „журналист“ – това е професия, която в идеалния случай задава много въпроси и търси обективната истина. В някакъв смисъл науката е същото. Аз от малка четях книгите на Айзък Азимов и списанията „Космос“, които баща ми разхвърляше навсякъде. Буквално израстнах, задавайки въпроси към всичко заобикалящо ме. По-късно личният ми избор отиде в хуманитаристиката, но страстта ми по науката си остана. Затова не бе изненадващо за близките ми, че започнах да „промотирам“ науката на достъпен език, че докато работих в Капитал Light, получих награда за научна журналистика, че дълго време бях член на конкурса FameLab и че до ден-днешен съм част от Софийски фестивал на науката под една или друга форма. А естетиката? Кой не иска красота около себе си?

Какво те вдъхновява?

Вдъхновява ме реалността. Не мисля, че има нещо по-красиво от действителния свят и истината. Едновременно с това ме вдъхновяват собствените ми фантазии, хората по улицата, разговори, спомени, други фотографи, времето, в което живеем, преживяването на емоциите, целувка сутрин, гледката на някой залез в планината, смехът на непознат човек, който седи на съседна маса в някое кафене, моментът, в който се кача на колата си за поредното пътешествие из страната и какво ли не друго. Свикнали сме да мислим вдъхновението за нещо извън нас, но всъщост то върви в две посоки – отвън навътре и обратно. Най-вече обратно.

Как и къде търсиш, за да заснемеш?

Много често онова, което заснемам, ме намира само. Факт е обаче, че почти винаги е свързано с процеса на пътуване. Откакто обикалям повече България, виждам най-различни „картини“, които заснемам. Пътешествията ми почти винаги заглушават белия шум, в който клокочим. Срещам хора, които живеят един друг живот, различен от балона, в който бълбукаме в София, например. Виждам от какво сме изградени, защо реагираме по един или друг начин, разбирам какво ни изгражда в действителност. Именно тази действителност, вътрешна и външна, търся да заснема. Всичко това е потвърждение на идеята, че фотографията е интимен процес, крайно личен, крайно субективен, в който човекът зад камера личи във всички избори, които прави.

Кое е по-конструктивно във фотографията - импровизацията или планирането?

Когато снимам лични проекти, оставям много по-голямо място на импровизацията, защото тя често ме отвежда в добра посока. Друго е, когато работя за клиенти, без значение дали изпълнявам фотографска поръчка, или правя съдържание, защото към тях винаги имам ясен план с максимално изчислен риск, редуциращ разходи. От една година, работя самостоятелно и имам завършени няколко проекта, включително към големи компании. За това време видях ясно, че хората са свикнали да ги лъжат и че винаги са много изненадани, когато си открит и честен с тях, а не искаш да им смъкнеш няколко финансови кожи. Това говори за инерция на лоши пазарни принципи, в които се движеха бизнесите в последните години. За щастие добрата новина е, че вече има раздвижване в друга посока -  хората все повече търсят по-открити начини на взаимодействие и работната етика се променя към добро.

Какъв заряд носи работата ти и има ли нещо конкретно, което да искаш да предадеш чрез нея?

В момента работя по няколко собствени проекта, като от тях само един е видим засега – фото-уикендите. В тях използвам смартфон фотографията като средство да се преоткрие средата, в която живеем и да се забави ход. Хората, които се записват на фото-уикендите, не го правят единствено заради снимането. Виждам ясно, че всеки от тях има нужда да предизвика себе си, да направи нещо ново, да излезе от рутината на ежедневието. Затова участниците имат собствени преживявания, често пъти, свързани с друга среща със самите тях. Ако има нещо, което искам да предам чрез тези пътувания, това е нов тип прочит на думата „време“. Времето е най-ценната възможна монета в живота ни, а фотографията и то точно с нещо толкова достъпно като телефон, е много красив начин да си спомним това.

Зад гърба си имаш години работа като журналист и фотограф, а и немалък опит в рекламата. Имаш ли любим проект?

Имам много любими проекти. Вербално пътуване през тях би започнало от една камара медиини кампании, които навремето осъществявахме в Капитал Light. После би преминало през Софийския фестивал на науката, който бе мечта на шепа хора и благодарение на къртовския труд на Любов Костова и Гради Градев от Британски съвет, допълнени от още няколко човека не само видя бял свят, но и стана флагман на редица други събития, организации и прочее, свързани с наука. Разбира се, любими са ми и всичките досегашни изложби, но най-вече имам пристрастие към фото-уикендите по смартфон фотография, снимането на красивите места из България и срещата с всички тези невероятно различни и интересни хора, които се записват. Наистина ми е трудно да опиша колко ценно е преживяването всеки път с тях.

Преди години снимаше основно на лента и направи няколко изложби, но в последната година се превърна в лицето на смартфон фотографията в България. Как се въвлече в това направление?

Всичко тръгна от моите собствени пътувания, които зачестиха през миналата година. Все по-рядко взимах със себе си дигиталните си и лентови фотоапарати и все повече разчитах на телефона си. Започна да ми харесва простотата, с която се случва всичко с него. После започнах да правя фото-уикендите, за които вече споменах. Идеята за тях дойде от непознати хора във фен страницата ми във фейсбук. Всички искаха да пътуват с мен. Взех това желание, разработих го, докато набираше инерция и ето, че вече няколко месеца тези фотографски курсове на път са факт. Хората обвиняват телефоните за това, че не комуникират реално, сякаш технологиите могат да ти кажат какво да правиш. При мен е обратното – точно снимането с телефон е часто дълъг процес на преоткриване на всичко – света, отношенията ми с другите, красотата. Не е зле да си примоним, че неврозите са в нас, а не в машините, които управляваме.

Какви са твоите съвети към младите хора в страната, за да намерят своя професионален успех?

Професионалният успех е доста уклончиво словосъчетание. Със сигурност бих посъветвала младите хора да опитват различни неща и да не се страхуват да се хвърлят през глава във всичко. Формулата, в която човек си намира работа и остава в нея десет години, отдавна не работи. Времето днес изисква бързи решения, умение да си адаптивен към промените и най-вече решителност, за да не спираш да учиш. Последното е много важно и е основен ключ за това дали ще успееш, или не. Много е важно работата да ти носи нещо повече от пари. Например, чувство за полезност и смисъл. Затова обаче отново е нужно да слушаш собствения си глас, който много често е заглушен от наложената надпревара на всички нива. Всички от деца влизаме в истерията да сме добри, по-добри, най-добри, а това често ни пречи да видим какво точно искаме. С две думи бих казала на младите хора, че не е нужно да се състезават постоянно, защото фактът, че са живи, вече ги прави победители. Добър път към собственият глас е доброволчеството, колкото повече неща правим за другите, толкова по-бързо разбираме себе си. Time Heroes е хубав старт на деня. Да бъдеш благодарен, а не алчен, е вярната писта към успеха.

Кои моменти са по-хубави - заснетите или запомнените?

Клишето е, че са запомнените и има защо. Истината обаче е, че ако си човекът зад камерата моментът на снимане е също толкова запомнящ се. Това е много интимен процес, който остава задълго в съзнанието на фотографа и често пъти не казва нищо на никого извън него. Не и нужно. Ето ти едно упражнение обаче – излез от вкъщи, отиди в парка, ходи между дърветата, но запомни само едно от тях.

Ако можеше да научиш хората на нещо, какво би било то?

Не се смятам за достатъчно голяма, за да уча другите, на каквото и да било. Дори и когато ми искат съвети, просто споделям опит, който може да не е релевантен към никой друг. Но все пак, ако знам нещо със сигурност то е, че успехът няма едно лице и за всеки човек е нещо различно, така че бих казала на хората следното: не пропилявайте живота си в преследване на обществено наложени модели, а бъдете честни към себе си и собствените си желания. Никога не спирайте да бъдете критични към средата и винаги искайте да я променяте към по-добро. Напуснете идеята да живеете насигурно, защото промяната е единственото възможно нещо. Пътуването учи точно на това. И най-вече не се взимайте много насериозно.

Повече за Вера и проектите й, може да откриете в инстаграм: https://www.instagram.com/lomovera/ или на страницата й  www.lomovera.com

Автор на заглавната снимка: Васил Танев

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.