Успелите споделят

Веселина Радкова е образователен експерт, учител, педагог, автор на учебни помагала, одобрени от МОН, и основател на Частен образователен комплекс „Светлина“. Комплексът включва верига детски ясли, градини, основно иновативно училище и професионална гимназия по дигитални науки „СофтУни Светлина“. 

Стартът е даден през 1999 г. – период на активни промени. Тогава Веселина взема решение да създаде нещо ново, което да подкрепи българското образование, но и да изпълни мечтата и на родителите, и на учителите. В центъра на този проект да бъде детето и реализацията на пълния му потенциал... Целта е да се излезе от стереотипното мислене, че всички деца трябва да бъдат поставяни в рамка и от тях да се изискват еднакви знания и умения. 

Образованието на бъдещето е възможно и по нашите ширини! Това ни доказва Частен образователен комплекс „Светлина“ в последните 20 години.

Веселина, разкажете ни малко повече за себе си. Какво не знаем за вас?

Аз съм постоянно търсещ човек, който е убеден, че винаги има начин да създаваш/изграждаш/откриваш – наречете го, както искате. В живота си имам една основна цел – да уча непрестанно – за себе си, за работата си, за живота. Мисля, че неслучайно и моето призвание е да бъда в образователната сфера. 

Думата „училище“ е по произход гръцка и означава „удоволствие“. Така и аз постоянно се подготвям с удоволствие за живота. Това искам да предам на нашите деца, родители и екип. За съжаление, през последните 25 години в страната забравихме да подготвяме децата в училище за истинския живот – такъв, какъвто е той навън и в нашите дни. Продължихме да искаме учениците да имат само знания, да наизустяват факти, да гоним рейтинги. Съществуващите рейтинги продължават да бъдат по остарели вече модели, без да има измерване на съвременни умения и критично мислене, креативност и проактивност.

Каква е мисията, която сте заложили при създаването на новото поколение, което обучавате?

Мисията ни е да научим децата... да живеят тук и сега! Да са инициативни и адекватни, конкурентни и самостоятелни за условията на живот в първата половина на 21. век. Да правят отговорни и съзнателни избори за себе си и за средата, в която живеят (тяхното училище, семейство, техния град и страната им, а оттам и отговорност за планетата ни). Да сме ги научили на хармоничен баланс между лично време и време в полза на любимата им професия, а също и време за лични и общи социални мисии.

За съжаление, през 40-годишния ми професионален опит (20 от тях и като работодател) съм срещала немалко образовани хора в различни сфери на икономиката, които не обичат работата си, и ученици, които идват при нас късно – между 9 – 12-годишна възраст. Деца, които мразят училището.

Още от първата годинка на детето ние създаваме среда, в която всички възрастни и деца сме наясно, че ученето и любовта към това, което правим всеки ден, трябва да съпътстват живота ни до самия му край. 

Вашето мото е: „Щастливи деца днес, успешни хора утре!“. Какво означава щастливо дете за вас?

Щастливото дете запазва любознателността си през годините. То не се плаши да научи нови неща, да размишлява над фактите, да спори с възрастните, да твори, да се радва на природата и света около себе си. Това е дете, което е мислещо, с интерес и лекота приема промени и предизвикателства в живота си. Неслучайно от тази година въвеждаме и две иновации в тази насока. Първата е стая за медитация и овладяване на емоциите, която да улеснява децата при реактивността и стреса в забързаното ежедневие. Втората е обследване на децата за тяхната емоционална интелигентност и съставяне на програма за работа в тази посока в помощ на учителите и родителите им.

Кои са видовете знания и умения на бъдещето и защо са важни?

Аз бих ги разделила на два вида – общочовешки (хуманистични) и дигитални. И двата вида са част от образователната ни програма.

Видовете знания и умения на бъдещето, които преподаваме в комплекса, са критично и концептуално мислене, емоционална интелигентност, решаване на проблеми, дизайн мислене, ранно финансово възпитание и предприемачество. Подходът ни е проектобазиран, което спомага за бързото и лесно усвояване на материала. Защото, ако едно дете знае как се пише съединението на водата, но не знае защо е изключително важно да пие необходимото количество и вид на водата, ползата е никаква: и за здравето на детето, и за отличната му рейтингова диплома, и за природата, и т.н. 

Не по-малко важни от фактологичните знания са и уменията детето да заяви себе си или да подложи на съмнение и анализ информация, която му се поднася. Това означава, че то ще има познания за действителния живот извън училище и преценки, които не може да използват в бъдеще против него. Целта на училището се измества и тя не е вече наизустяване на факти, а изграждане на умения за работа с тях и креативното им прилагане в нови технологични науки и съвременни професии.

Вторият вид умения и знания са дигиталните. Към тях, освен основните компетенции, включваме и онлайн сигурност, графичен дизайн, влог/блогърство, изкуствен интелект и роботика, програмиране, 3Д принтиране и др. За нас е много важно още преди 7. клас децата да си служат с технологиите, за да проследяват собственото си здраве и хранене, както и натоварването при ежедневния им спорт, който при нас е абсолютно задължителен.

Животът на технологиите е динамичен и децата трябва да знаят какво се случва от лица, които имат опит и с грижа ще им предоставят необходимите ресурси. Тези ресурси децата получават ежедневно на два езика: български и английски. Учим ги да могат да ги използват в ежедневието си, което прави училищната обстановка базисна, но и проактивно-адекватна за развитие. А не както е масовата практика – два паралелно съществуващи свята – този на учебното заведение и коренно различен реален живот. 

По този начин изграждаме млади хора, еднакво успешни в личния и професионалния си път... 

Народната мъдрост „Учи, за да не работиш“ как бихте перифразирали днес?

Учи, за да знаеш къде да поставиш фокуса си и да имаш резултати. Още в древността Конфуций е казал, че който обича работата си, той не работи. А днес можем да кажем и така: направи работата си свое хоби. А колко и какво ще работиш – ще разбереш, когато правиш осъзнат избор за себе си и за другите около теб. 

В близкото минало всеки трябваше да разбира от всичко или често си вършеше работата сам. С тенденцията за личностно развитие това старо вярване сякаш се пречупи и все повече хора работят в екип и/или се насочват към област, в която са специалисти. В „Светлина“ именно към това се стремим – да открием потенциала на всяко дете, да го подкрепим и да го научим да работи в екип. 

Напоследък има една фраза, която често може да се срещне из интернет: „Ако искаш да стигнеш бързо, върви сам. Ако искаш да стигнеш далече, вървете заедно“. Напълно подкрепям!

Тази година се навършват 20 години от отваряне на първата детска градина „Светлина“. Днес сте цял комплекс. Как успяхте да постигнете това устойчиво разрастване?

Истината е, че всичко започна с една идея за промяна през 1999 година. По пътя си срещнах много запалени хора, които горяха в това начинание. Аз задавам визията, но нашият отдаден екип е този, който я претворява. Всичко това би било невъзможно без активната подкрепа на нашите родители и вярата им в общата ни мисия. 

Един от основните ни принципи е чуваемост: чуваемост, проявена към родителите, екипа и учениците! Новаторското мислене и интеграцията на нови подходи са тези, които дават свобода на учителя при нас да разгърне таланта си.

Като частен комплекс ние имаме предимството освен задължителната програма на МОН за стандарт, да включваме и прогресивни идеи, съвременни методи и разнообразни извънкласни и извънучилищни участия – например в Space camp (летният лагер на НАСА в Турция), летене с балон в околностите на София, скаут училище на Витоша, училище за родители всяко полугодие, разширена здравна профилактика с много спорт – ски, зимни кънки, бойни изкуства, туризъм и много други.

Два пъти в годината изнасяне на учебно-възпитателния процес извън пределите на замърсения ни милионен град с методите на преживелищната педагогика, без телефони и електроника, като най-малките ни участници са на три години. Мисля, че тази пъстрота от занимания ни прави толкова желани и устойчиви през годините. 

В заключение и на база на вашия опит кои са основните качества, които са необходими, за да може един човек да успее в България?

Те са абсолютно еднакви и за деца, и за възрастни – доверие, любов, нестихваща любознателност, неуморимо постоянство, реалистичен оптимизъм и разбира се, подкрепяща среда. Всеки от нас избира за себе си или за детето си къде да прекарва по-голяма част от времето си. 

Затова нека подбираме с грижа хората, които имаме в живота си – учим ли от тях, подкрепят ли ни, и обратно, ние даваме ли им същото. Само когато вървим заедно напред, можем да постигнем мечтания свят за нас, за семейството ни, за България, за света.