Успелите споделят

Днес ще ви запознаем с Виктория Радославова, един от основателите на проекта „Чуй ме със сърцето“.

„Идеята възникна, когато Боряна Гюрова писа до екипа на филма „Воевода“ с молба лентата да бъде излъчена с български субтитри, за да може да я сподели със свой близък глух човек. Обсъдихме с режисьора Зорница София и аз поех ангажимента да направя субтитри.

Така се запознахме и впоследствие този призив за един конкретен филм се превърна в двигател за създаване на инициативата. Звучи толкова простичко думата „субтитри“ и чуващите сме свикнали с нея, без да си даваме сметка, че липсата на български субтитри ограбва глухите хора от възможността да гледат българско съдържание.

Това бързо ни превърна в екип с Боряна, към който се присъединиха Митко Якимов (глух актьор) и Ашод Дерандонян (основател и изпълнителен директор на фондация „Заслушай се“).“, споделя Вики. 

Какво е "Чуй ме със сърцето" и защо започнахте реализацията на тази инициатива?

„Чуй ме със сърцето“ е инициатива за промяна и развитие в посока достъпността на българското кино за глухите хора в България чрез субтитри на български език. Моята лична мотивация се роди в момента, в който разговаряхме за пръв път с Боряна и си дадох сметка за мащаба на проблема с липсата на субтитри. Работя като режисьор по монтажа на филми и телевизионни сериали и никога не се бях замисляла, че има цяла една общност от над 120 000 души с различна степен на загуба на слуха, която е лишена от правото да гледа български филми.

За мен беше шокиращо, че нямаме установена практика за създаването на достъпно съдържание чрез субтитри. Подобно ограничение е в разрез с идеята за равенство и в конфликт с принципите на демократичното общество. Не мисля, че някой би останал безучастен пред този факт. Тази инициатива бързо се превърна в кауза и не спираме да работим в посока развиване на устойчив модел за създаване на субтитри, който да обхване все по-голямо количество българско филмово и телевизионно съдържание.

Как избрахте филмите, с които да стартирате? Какви други български заглавия да очакваме?

Изключително трудно е да избереш, когато списъкът включва всички български класически и съвременни филми. Успяхме да съберем средства за субтитрирането на 5 заглавия и много трудно сведохме списъка до филмите: „Воевода“, режисьор Зорница София; „Възвишение“, режисьор Виктор Божинов, „Посоки“, режисьор Стефан Командарев; „Слава“, режисьори Кристина Грозева и Петър Вълчанов; „Тилт“, режисьор Виктор Чучков-син.

Изключително сме благодарни на режисьорите и екипите на филмите, които предоставиха безвъзмездно правата да покажем филмите им в киносалон, както и присъстваха на прожекциите, за да се срещнат и разговарят с глухите хора.

Сега ни предстоеше втори етап с прожекции на 5 класически български филма, но ситуацията с разпространението на COVID-19 и мерките за безопасност не ни позволяват да организираме подобни мероприятия. Затова се насочихме към онлайн съдържанието. Стартирахме кампания съвместно с TimeHeroes и No blink за набиране на доброволци, които да изработят субтитри за късометражните филми от платформата Noblink.bg.

Само за пет дни с нас се свързаха 189 души, които поеха работата върху целия каталог от филми. Това абсолютно ни рестартира вярата в доброто, особено във времена като днешните. Бяхме свикнали да сме само четиримата и изведнъж заваляха имейли и съобщения. Наложи се да затворим записването за доброволци, защото станаха повече от наличните ни филми.

В момента кипи страхотен процес, вече сме споделили 4 филма, готови са още 25 и продължаваме с останалите. Сега ни предстои да добавим още заглавия, което сме обещали и на хората, които не успяха да се вредят за филм, а много искат да се включат. Скоро ще организираме и среща между доброволците и глухата общност, защото имаме нужда да споделим емоциите си от всичко това и най-вече да сме заедно и да общуваме, глухи и чуващи.

Как премина първата прожекция на български филм?

С много вълнуващо усещане за споделеност. Препоръчвам на всеки чуващ човек да започне да общува с глухите хора. Ще открие цяла Вселена от изключително талантливи, интелигентни и будни хора, които се оказаха страхотна публика. С коментарите си за филма и емоциите около прожекцията оставиха екипа на „Воевода“ потънал в сълзи. Това ни бяха първите впечатления – за изключително откровени и емоционални зрители, които са гладни за изкуство и за кино.

Със сигурност има много, което можем да направим за глухите хора, но бихте ли ни дали добри примери?

Като за начало можем да спрем да ги наричаме “хора с увреден слух“ и „глухонеми“ и да използваме думата глух/глухи. Нищо увредено няма в тези хора, те са личности, притежаващи множество качества, които чуващите хора до голяма степен пренебрегваме.

Трябва да преосмислим възприятието си за глухите хора и да се опитаме да надникнем повече в техния свят, защото ще се изненадаме от неговото богатство. Една от най-важните крачки за преодоляването на бариерите за общуване е признаването на естествения жестов език в България.

Ние сме една от последните държави в Европа, в която този език не е официално признат. Въпреки че съществуват хиляди души, които общуват посредством него, юридически той не съществува. Как можем да очакваме глухите хора да са социално интегрирани в обществото, когато дори езикът, на който общуват, не е официален?

Красиво е да наблюдаваш общуване на жестов език. Той е някак триизмерен и присъства по силно изразен визуален и емоционален начин. Глухите хора винаги те гледат в очите, когато говорят с теб, и освен че произлиза от практическа гледна точка, това вглеждане създава усещане за доверие и близост. Общуването става лично и истинско.

Още не съм научила този език, но съм твърдо решена да го направя. Надявам се да се стимулира обучението на жестов език, което да се осъществява от глухи хора. Това е най-сигурният начин да се потопиш в богатството и в същността на езика.

В някои държави това е установен модел и чуващите хора го изучават. Смятам, че е редно във всички сфери на обществените услуги да има чуващи хора, които да владеят жестовия език, защото това би улеснило достъпа до образование, здравеопазване, култура и социални услуги.

Много са стъпките, които могат да доведат до подобряване на качеството на живота на глухите хора в България. Всяка от стъпките започва с диалог и приобщаване на глухите хора към социалния ни кръг.

Какви бихте казали, че са основните стереотипи към глухите хора, и как можем да се преборим с тях?

Краен стереотип е третирането им като хора с увреждания. Оказва се, че чуващите сме увредени във възприятията си за глухите хора. Това са пълноценни хора със собствена култура и красота на жестовия език, която ние не познаваме. Тяхната сетивност е изключително развита и всеки чуващ може да го усети още в първите минути на общуването с глух човек. Това не се отнася само за отношението ни към глухите хора, а за цялостната ни нагласа, независимо от расата, религията или сексуалната ориентация.

Крайно време е да започнем да се интересуваме малко повече от света, който сме си спретнали. Силно вярвам, че колкото повече човек се интересува от света около себе си, толкова повече може да се развие като личност. Общуването с глухи хора ме накара да се замисля за всичко, което приемам за даденост в живота, и изостри сетивата ми към темите за равенство. Работата по инициативата ми носи неизмеримо удовлетворение. Приканвам всеки да потърси своята кауза и да застане зад нея, защото чувството, че допринасяш за нещо смислено и добро, има животворна енергия.

Пожелайте си нещо за тази година.

Пожелаваме си подаване на оставки, изчезване на вируса и започване на нов, по-осъзнат начин на живот. Надяваме се жестовият език най-накрая да бъде официално признат. Искаме да си разширим екипа и да работим глухи и чуващи заедно. Пожелаваме си повече качествено българско кино, достъпно и вдъхновяващо!

Опишете ни България на своите мечти.

Среда, в която глухите хора да се чувстват свободни и да имат пълноценен живот, използвайки своя език. Равен достъп до образование, изкуство и възможности за кариерно развитие. Одухотворено и лишено от предразсъдъци общество, което да работи за създаването на благоприятна среда, в която глухите хора да са социално интегрирани и включени в културните и обществени сфери.