Успелите споделят

Виктор Кирков навярно е човекът, който през последните пет години е направил повече за младежите в неравностойно положение, отколкото голяма част от институциите, определени за тази цел. Виктор е основателят на „Отбор на надеждата”.

Почти целият му професионален път е свързан със спорта. Чрез фирмата си „Спортс Мениджмънт България” работи в областта на спортния мениджмънт и маркетинг от 2011 година насам. Преди това шест години работи като спортен журналист във вестник „Дневник”, а впоследствие и четири години при Валентин Михов в Българска професионална футболна лига и „С.В.-РСА България”, където отговаря за маркетинга и международните връзки.

Има две магистратури в специалностите „Стопанско управление” и „Международни икономически отношения”. Той не спира дотук - в близките месеци му предстои да защити дисертация на тема „Финансово управление на професионален футболен клуб” в Стопанската академия в Свищов.

За Виктор Кирков, за силата на доброто, упоритостта, отдадеността и голямото сърце, ще си поговорим в следващите редове.

Как се роди идеята да сформираш „Отбор на надеждата“?

Както повечето хубави неща в живота ми, „Отбор на надеждата” се роди след низ от синхронични събития. Научих за световното първенство за бездомни от един познат, който беше кандидатствал за партньор за България през 2010 година, но не беше получил отговор от фондация Homeless World Cup. Аз пуснах писмо до шотландската организация през юли 2011 година. Това се случи едва няколко седмици, след като регистрирах фирмата ми. На 11 август получих писмо от президента на Homeless World Cup Мел Йънг, че „Спортс Мениджмънт България” е одобрена за техен партньор на територията на България. Впоследствие намерих бенефициенти на проекта от центровете за временно настаняване в София и социален младежки център „Св. Константин”. След това поканих бившия ми колега от вестник „Дневник” Методи Здравков да започне да води тренировките на тима. Той се съгласи, но се оказа, че има нужда от помощ, тъй като броят на трениращите в София за около месец нарасна до 27. Тогава към проекта се присъедини и Кирил Кюлев, който по онова време беше студент в катедра „Футбол” на НСА. През последните 3 години национален селекционер е Младен Христов.

Самото име „Отбор на надеждата” ми хрумна около месец по-късно, тъй като търсех позитивно послание, което само по себе си да води до положителна промяна в нагласите и възприятията на трениращите младежи.

Ти си бивш спортен журналист, а насърчаваш социалната интеграция на хората, които остават изолирани от обществото. На какъв принцип се осъществява подборът на членовете на отбора?

Това че съм бивш спортен журналист помага доста в работата ми в момента. За мен не е проблем от всяка една активност да изведа поанта, която да представлява интерес за медиите и за обществото. Същевременно процесът на интеграция на играчите от тима е двупосочен. От една страна, работим с тях, за да могат да изградят важни личностни качества, а от друга – опитваме чрез медиите все по-често да показваме на обществото, че тези младежи могат да представят достойно България и да бъдат пълноценни членове на нашето общество.

Иначе във футболните тренировки на „Отбор на надеждата” може да се включи всеки желаещ, който се припознава като човек в неравностойно положение.

Предизвикателство ли е да се работи с младежи с различни социални проблеми, които със сигурност се отразяват и на отношението им към света? Кое е нещото, което те затрудни най-много в това начинание?

Категорично заявявам, че далеч по-лесно се работи с младежи с тежки съдби, отколкото с футболисти, които са набедени за професионалисти, но всъщност са по-активни в нощните заведения, отколкото на терена. Аз не правя никаква разлика между хората въз основа на етнос, вяра или някакви други критерии, които са подвластни на определени обществени стереотипи. Вярвам, че във всеки свой живот човек стартира от най-точното място, отредено му от Бог, което ще му даде най-добра възможност да премине през правилните изпитания и да научи точните уроци. Това обаче не означава, че хората не трябва да получават шанс за по-добър живот, когато са научили някои житейски уроци. А „Отбор на надеждата” прави именно това. Често казвам, че ние не помагаме на младежите в неравностойно положение, а създаваме предпоставки те да си помогнат сами. Тези, които са готови, се възползват максимално от предоставения им шанс.

Най-сериозният проблем, с който се сблъскваме е обществената сугестия, че нищо не става от младежите, които са израснали в институции или в гетото. Сами по себе си хорските приказки не са проблем, но когато са ти повторили многократно, че си малък, ти влизаш в роля и цял живот не можеш да надхвърлиш зададените ти ограничения. Спортът обаче бавно и методично може да те изведе от този сценарий.

След трудностите идват и постиженията! Какъв ефект има върху младежите участието им в „Отбор на надеждата”, както и възхитителните резултати от 2012 година насам на Световното първенство?

За екипа ни винаги водещи са били социалните резултати. За около пет години през проекта са минали над 350 младежи, като на повечето от тях футболът е променил значително съдбата им в положителна посока. Много от тях обаче са били непълнолетни и не мога да дам точна статистика. Имам обаче точни наблюдения при всичките ни национални състезатели от 2012 година досега. През първите четири години на проекта сме имали 32 национали. Двадесет и осем от тях са пълнолетни. Всички те работят и са напуснали институциите. Някои от тях продължиха образованието си, а други създадоха семейства. От четиримата непълнолетни двама са от столичния кв. „Факултета”. Те ходят на училище, а от скоро играят и в един футболен отбор в Ихтиман. Третият е от дома в с. Доганово. Той играе за тима от гр. Елин Пелин. Четвъртият младеж беше в дом „Българка” в гр. Стара Загора. Веднага след световното го преместиха в ЦНСТ в Казанлък и това го възпрепятства да продължи да се занимава с футбол. За сметка на това всеки ден пътува до професионалната гимназия в Стара Загора и се справя отлично с образованието си. От тазгодишните национали двама са ученици, а от останалите шест само един не работи към момента.

Tова е първият български отбор, който участва на световното първенство по футбол за бездомни хора към фондацията Homeless World Cup. Какъв беше пътят към осъществяването на това голямо начинание?

Що се отнася до спортно-техническите успехи, те наистина могат да се приемат за впечатляващи с оглед на нивото на българския футбол. Всяка от петте години ние сме се класирали между девето и седемнадесето място при средно 46 участващи състава във всеки турнир. Това ни отреди и тринадесета позиция в ранглистата на Homeless World Cup от 74 страни. Същевременно ние работим всяка година с около 80-90 младежи, от които едва половината покриват изискването на организаторите на световния шампионат за минимална възраст от 16 години. За сравнение, в Мексико работят с около 25 000 души и логично спечелиха титлите при жените и при мъжете.

Какво предстои за „Отбор на надеждата“?

Предстои ни участие на световното първенство по футбол за бездомни хора в Осло (Норвегия) в края на месец август следващата година. В някоя от следващите две години ще организирам и европейско първенство по футбол за бездомни хора в София. Същевременно проектът се разширява, както по отношение на различните групи от бенефициенти, така и по отношение на населените места, в които го развивам. От тази есен започваме тренировки в поправителния дом в Бойчиновци, който е със статут на детски затвор. Ще опитам да включа и затворническото общежитие в Казичене, където вече проведохме една тренировка и един турнир „Играй с националите”. От миналата година работим и с възпитателно училище-интернат „Ангел Узунов” в Ракитово, като тази година в Глазгоу те нямаха свой представител основно заради възрастовите ограничения, поставени от организаторите.

Кои са другите проекти, които инициираш на този етап?

Основни препятствия, с които обществото ни се сблъсква в момента, са липсата на специфични личностни качества и на качествено образование. И двата проблема могат да се решат със силата на спорта. Например в момента за 47% от завършилите петокласници българският език не е майчин. Основната част от тях са достигнали този етап на образованието без да придобият много знания, заради езиковата бариера и начина, по който функционира образователната система. След 6-7 години тези деца ще са пораснали и ще излязат абсолютно неподготвени на пазара на труда. Можете да си представите какво ще последва от това за бизнеса и за държавата като цяло. Имам ноу-хау как тези деца да придобият функционална грамотност през спорта, но държавните ведомства дават сигнали, че това не ги засяга. Затова ще търся партньорство с частния сектор, с който работя успешно по социални проекти вече 5 години.

Какво ще посъветваш младите хора, които мислят, че е невъзможно да осъществят своята голяма Мечта?

Ще им кажа, че всичко е възможно, но то е следствие от дълбока вяра и много труд. Едно от най-тежките изпитания пред тях е да преодолеят обществената сугестия, базирана на стереотипите и предразсъдъците. Но и това е възможно, ако човек намери достатъчно солидна опора в живота си. Важно е младите хора да разберат, че в живота ни се случват най-вече неща, които преди това са преминали като мисъл-форма в главите ни. Всеки един импулс в мозъка ни е от значение за бъдещето ни, така че е добре да отделят време и за хигиена на мисленето си.

А коя е твоята голяма Мечта?

Не бих казал, че имам някаква мечта, която е свързана с мен. Зная, че всеки получава в живота си това, което е заслужил и което му е най-потребно, за да се развие по най-добрия начин. По-скоро мечтая за глобална промяна в мисленето на хората. Може би е назрял моментът човечеството да разчупи оковите на внушената му безпомощност от религии, партийни лидери и работещите за тях медии. Време е да се преодолее изкуствено създаденото разделение между хората и всички да разберат, че сме свързани помежду си, независимо дали това ни харесва. Имам предвид както на духовно ниво, така и в материалния свят. Няма как някой да се издигне без да се окаля, при положение, че всички живеем в ужасно блато. А от него можем да излезем само ако по-голяма част от хората го пожелаят и започнат да работят за реализацията на тази цел.

Каква е България, която искаш да видиш след 5 години?

В миналото България често е била източник на цивилизация и култура за останалия свят. През последните столетия това е позабравено заради успешното внушение, че в момента сме малка страна и винаги ще бъдем зависими от големите сили. Това обаче колко е голям човек зависи най-вече от мисленето му и в близките години очаквам сериозна положителна промяна при българина в това отношение. Ако успее да се освободи и от огромното си его, вярвам, че резултатите няма да закъснеят. Пет години е достатъчен период за промяна, ако има воля за нея, работим правилно и се уповаваме на Бог.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.