Успелите споделят

Гери, Таня и Вики са прекрасни! Както и техните семейства - интелигентни, смели, зареждащи с енергия хората около себе си. Те познават проблемите на образователната система в страната ни. И не искат най-любимите им същества да бъдат част от нея.

Така решават да създадат свое училище. Енергията, времето, любовта, средствата, които влагат, са огромни. Първия път, когато ги видях, се запитах: "Кой може да издържи на това темпо?". Днес знам, че да се движиш с тяхното темпо, е възможно. И всеки може да се води по него независимо с какво се занимава. Стига да получава доверие и подкрепа.

Днес в училище "Мечта" към "Общност за свободно образование" - Пловдив се присъединяват нови учители, родители и деца, които вярват, че свободата е важна част от живота, а правото на избор е притежание на всеки човек. Има три групи деца, разделени според възрастта, като всяка група има както общи занимания и часове, така и отделни моменти със своя основен учител.

А какво точно се случва в мечтаното училище, ще ни разкаже Виктория Червенкова...

Основната причина, поради която решихме да създадем свое училище, бе, че нито едно от съществуващите не отговаряше на личните ни образователни и възпитателни възгледи.

Искахме училище, в което личността на детето наистина да е в центъра на образователния процес, а не просто на хартия в някакъв стратегически документ.

Такова, в което децата да запазят вроденото си любопитство. Да изследват света без страх от оценки и грешки. Такова, което да им предлага разнообразни форми на взаимодействие както с възрастни – учители, родители, професионалисти, изследователи, така и с деца на различна възраст.

Трите основни стъпки бих ги определила като:

- „Визионерство“ (дълго време мислихме и мечтахме какво искаме да е училището на децата ни);

- „Нисък старт“ (моментът, в който вече просто трябваше да предприемем първите стъпки въпреки многото несигурности и въпросителни);

- „Развитие“ (етапът, на който сме и сега – постоянно търсене на начини да се оптимизират процесите и да се осигури най-доброто за всички участници).

Какви учебни предмети има? Те общовалидни за всички деца ли са?

„Предмети“ като стандартните, познати ни от обикновеното училище, през което всеки е минал, са малко – български език, английски език, музика, рисуване. Но и те са различни.

От една страна, учителят е свободен да избира методологията, чрез която да работи с децата, вследствие на което имаме английски по сугестопедичния модел, Български – по Валдорфския, музика – по авторски, а рисуването понякога е сред природата, друг път в някоя галерия, а в трети случай може да съдържа и мултимедийна презентация.

От друга страна, нито един от тези предмети не е задължителен за посещение, освен ако детето не е избрало самó да го посещава. От това пък се поражда различна група деца в различните часове.

Другите ни часове са посветени на месечна тема, избрана от децата. На ежедневна рубрика, с която те научават нещо ново и интересно за известен човек, важно историческо събитие, или дадено място.

Имаме и шиене, приложни занимания по наука, народни танци, забавна математика. Да не забравяме и часовете по самоподготовка. Чрез тях учениците, записани на самостоятелна форма на обучение, се подготвят за годишните си изпити.

Също така редовно организираме посещения и запознаване на децата със света около тях – наскоро ни гостуваха две дами от един алпийски клуб, които разказаха на децата за приключенията си в планината, а на следващия ден самите деца отидоха в планината и караха ски (някои за първи път). Всичко е много динамично и гъвкаво, съобразяваме се с интересите на децата.

Не използвате учебници. Как се подготвят учителите, за да влязат в един учебен час?

Нашите учители са едно от най-ценните и незаменими неща при нас. Те разбират и приемат модела, който сме създали и продължаваме да моделираме заедно в процеса на работа.

Тяхната гъвкавост е в синхрон с нуждите на училището – нещо, което нито един стандартен учебник не би могъл да постигне.

Изключително трудно е да създаваш собствена авторска програма за обучение, да събираш идеи, да подготвяш материали, да синхронизираш материала с този за задължителна подготовка според МОН, където и когато това е възможно. Да следиш за подходящи събития или екскурзии и всичко това да е поднесено с индивидуален подход към всяко дете. И това е различно за всеки месец, спрямо избраната от децата тема.

Няма оценки. Как децата и родителите получават обратна връзка за поведението и знанията, които придобиват?

Тук отново разчитаме на учителите да поднесат обратната връзка към децата по начин, съобразен с индивидуалността на всяко едно от тях. Някои деца например искат да тестват знанията си по стандартния начин. По резултатите си разбират дали и къде имат пропуски и се залавят да ги попълнят.

Познанията на други деца пък може да се преценят по общата им култура в един обикновен приятелски разговор. Най-трудно е обаче да оцениш развитието на характера, автомотивацията за учене и т.нар. „меки“ умения.

За това няма скала с оценки, няма подготвени тестове, няма верни и грешни отговори, но пък са сред най-ценните неща, които държим нашите деца да развият.

А и според световни образователни експерти и футуристи, именно тези умения са уменията на бъдещето. И ще бъдат от ключово значение за успеха и професионалната реализация на бъдещите възрастни.

Как се справяте с агресията и как развивате емоционалната интелигентност при вашите ученици?

Работата по тези аспекти са всекидневни, не става с реализацията на някой и друг проект, финансиран от Европейските фондове. Разговори, училищни събрания, работа в екип – методите са различни и всеки един има място при нас в точния момент и спрямо конкретната ситуация.

Учим децата да о(б)съждат само конкретно поведение, не конкретното дете и неговите качества. Трудно е, защото, да си признаем, и ние като възрастни не винаги успяваме да се придържаме към правилата за развиване на личната ни емоционална интелигентност. 

По-важното е, че сме осъзнати за това и полагаме усилия за доброто на децата, училището и общността ни като цяло.

Вие сте не само родители, но и организатори. Кои са най-големите трудности, с които се справяте?

В някои случаи И учители. Предизвикателствата са ежедневие – тъкмо разрешим дадена ситуация, възникне нова. Разрешим и нея и тъкмо да си поемем въздух – хайде пак още нещо ще изскочи. А ситуации възникват и с децата, и с родителите, и с учителите. Изтощително е, изисква безкрайно себеотдаване. Случва се да ни се „изхабят батериите“.

За щастие, когато някоя от нас достигне лимита на силите си, другите поемат щафетата, докато се възстанови (обикновено емоционалното изтощение е най-голямо). И нещата възвърнат обичайния си ход.

Разчитаме и все повече други хора от общността да поемат повече инициатива и да постигнем по-равномерно разпределение на организаторските задачи.

Какво ви дава стимул да продължите напред, когато е най-трудно?

Децата.

Ако трябва да опишете с една дума училище „Мечта“, коя ще е тя?

Щастие.