Успелите споделят

Виктория Динкова - VICK е един от младите музикални таланти на България. Само на 23 години, а с участието си в реалити формата "Гласът на България" тя спечели сърцата не само на журито, но и на публиката.

Тя е подгряващ изпълнител на различни музиканти като "Остава", Миленита, Белослава и Рут Колева, а също така и участва на фестивалите "София Диша" и Мога Фест. Вики вече е и самостоятелен изпълнител на софийската клубна сцена, а освен това има участия и в други градове на България. Тя е едно талантливо момиче, изпълнено с мечти и надежди. Запознайте се с нея в следното интервю.

Коя е Виктория Динкова?

Виктория, на 23, от Варна. Може би е едно вятърничево момиче, на което му се е наложило да ходи по земята и в последствие това му е харесало.

Ти ли откри музиката, или тя теб?

Винаги това е било в съзнанието ми като мечта от дете, но музиката дойде сама на рожден ден с приятели в момент, в който ми беше писнало от това, което слушахме, и запях How you remind me на Nickleback със затворени очи.

Когато ги отворих всичко беше спряло, а те бяха млъкнали и замръзнали. На следващия ден не ме оставиха, докато не се запиша на уроци, и така след седмица станах вокал на рок банда във Варна.

Как реши да участваш в "Гласа на България"?

Реших да участвам, за да опитам емоцията на това цяло преживяване. В началото ми беше трудно да реша дали искам, или не, и се двоумях, но след това разбрах, че би ми било интересно, а и много харесвах бенда, който стои зад “Гласа”.

Спечели любовта на публиката и на журито. С какво ги докосна и каква емоция им предаде?

За мен всичко това, което се случи там, беше едно огромно екстремно преживяване, изпълнено с много емоции и адреналин. Работехме по цял ден и атмосферата беше изпълнена с много любов, напрежение и постоянни репетиции.

Когато излизах на сцената, се вълнувах толкова много, че емоциите преминаваха през мен като филм на прожекция. Влюбих се във всичко, което се случваше. Плачеше ми се всеки път преди да започнем и всичко се смесваше в историята на песента.

Спасява ли ни изкуството или ние му вдъхваме живот?

То живее чрез нас и ние чрез него. Сякаш се оформя една нова форма на живот всеки път, чуваш звука и се издигаш сам. Отиваш там, виждаш целия този нов живот и разбираш, че всичко е такова, каквото го виждаш, и просто започваш да рисуваш, така реалностите се изменят, изменят, докато не се усетиш, че вече си отворил очи, и всичко това се е пренесло на земята в дома ти и въздуха около теб.

Новото ти парче се казва Not Alone. Какво послание предаваш на публиката чрез него?

Not alone разказва за реална случка от моя живот. Просто исках да кажа нещата точно така, както бяха в този момент, както бих ги чула, ако ги казвам на някого. Исках да кажа, че не е нужно да се впиваме толкова в нагласата си, че сме сами. Онова чувство, когато ти е зле и започваш да прояваваш инат към всичко. Исках да кажа, че не си сам и всичко зависи от твоя собствен фокус. Когато се впиваме прекомерно в състояния, понякога забравяме дори, че имаме ръце, които могат да прегръщат.

Песента влезе в класацията на The Voice Top 10. Как приемаш този успех?

Мисля, че се зарадвах много, много, много... хаха.

Какъв съвет би дала на младите хора, които искат да се занимават с музика?

Бих им казала да се занимават, колкото се може повече, и да остават там, в музиката, и да си построят замъци в нея. И да знаят, че всичко е наред!

Ако трябваше да опишеш България чрез песен, каква би била тя?

Purple heart of mystery
(няма такава песен, все още)
Или Coldplay - Sky full of stars или Adventure of a Lifetime