Виктория Войтович: Какво е България за една бесарабска българка?
Всички знаем за Великото преселение на народите. Мощен миграционен процес през IV – VII век н.е. на евразийски племена от няколко езикови семейства, сред които и прабългарите. Първите споменавания на прабългарите са датирани от Стара Велика България.
Ранносредновековна държава с владетел Кубрат, съществувала около 30 г. след 632 г. в зоната на северното Причерноморие – днешна Украйна и Южна Русия. След смъртта на Кубрат синовете му поемат по различни пътища. Хан Баян остава на териториите на баща си. Хан Аспарух създава Дунавска България. Хан Кубер се заселва в Македония, а хан Котраг създава Волжка България.
С това начало не целя да оспорвам принадлежността на една или друга държава. Показвам от кога е започнало споменаването на българите като народ и тяхното преселение във всички посоки.
Това преселение продължава и до днес поради една или друга причина. Често чуваме за постиженията на нашите сънародници извън нашите граници. Общото между тях е, че всички те носят българското, бащиното огнище в душата и сърцето си, както казва и нашият гост в следното интервю. Казва също:
Важно е да си помним историята и да не губим своята идентичност. Това ни прави по-силни!
Така едно друго преселение, при което българското етническо присъствие в Бесарабия датира от ранното Средновековие. Начало на значително българско присъствие в този район обаче е поставено в края на 18 и началото на 19 век. Така по време на Руско-турската война от 1768 – 1774 година, особено при оттеглянето на руските войски, няколко хиляди българи се изселват във Влашко, Молдова и Украйна.
По официални данни в Република Молдова от преброяването от октомври 2005 г. там живеят 65 072 бесарабски българи. Въпреки че българите населяват най-различни селища в Молдова, включително и столицата Кишинев, тяхната най-голяма концентрация е в южните части на Молдова – предимно в Тараклийски район (28 500 д. или 66%). Точно оттам е и днешният ни гост.
Тя е българка от Молдова, Бесарабия. Тя говори и пише на отличен български. Тя пее български народни песни. Тя обича да носи български народни носии. Тя учи младежите в района Тараклия на обич към своето родно място, към родното село, към културата и традициите. Тя е Виктория Войтович…
Какво е за нея България?
…ще разберем в следното интервю.
Отлично говориш и пишеш на български. Как го постигна?
Обичам българския език. Говоря от малка на този език, дори и диалектен.
В Молдова българите имат свой диалект, който запази много стари архаични български думи. В училището учихме български език и литература до 12 клас. Мисля, това ми позволи да владея езика.
Как поддържате още българската култура и обичаи в Бесарабия, Молдова?
Много хора от България се интересуват как в Молдова българите са съхранили култура и традициите си. Обаче няма никакъв секрет:
Хората тук просто обичат своя култура и са убедени, че това е част от живота им. От поколение на поколение се носи българското огнище и всяко ново поколение го приема и го пази.
Тараклийците празнуват български празници, пеят български песни, танцуват народни танци и играят български спектакли. И това прави хората щастливи. Децата още от детска градина обличат на празници български носии, пеят песни на Лазар, играят хоро. Важното, че тук бесарабските българи осъзнават, че са част от един голям народ с многовековната история. И дано да бъде така още много години!
Работиш с младежи в района Тараклия. Кое е най-ценното, което искаш да им предадеш?
Да, работя със младежи. Не можех и да си представя колко ще е интересна и разнообразна тази работа. Мога да кажа, че най-много уча от тях аз… Днес младежите са много упорити и талантливи. Искам по възможност само да им предам обич към своето родно място, към родното село, към културата и традиции, сред които те израснаха.
Убедена съм, че тези чувства правят човек по-богат духовно и ментално. Вярвам, че младите хора от Тараклия ще искат някой ден също да направят нещо полезно за своето българско огнище.
Как започна да се занимаваш с пеене? Кое те плени в българските народни песни?
Почнах да пея от много малка възраст – от 3-годишна.
Майка ми пее и през целия си живот виждам в нея пример за обич към музиката, към българските песни.
Пея не само народно, но и поп, джаз. Обаче за последните няколко години все повече имам желание да пея български народни песни. Не мога това да си обясня. Само мога да кажа, когато душата ти пее на български, разбираш, че не е случайно…
Известно, че във фолклора се запазва и "живее'' цялата история. Мисля, че днес е важно да си помним историята и да не губим своята идентичност. Това ни прави по-силни!
Няколко пъти си посещавала България. Кои места посети? С какви впечатления остана?
Бях в България много пъти. Посетих Рилския манастир, Мадарския конник, гр. Велико Търново, Варна, София, крепостта Царевец, м. Калиакра, столиците на България – Плиска и Преслав и много други красиви места и градове.
Останах с приятни впечатления и осъзнах колко е красива България.
Наистина дотогава не бях виждала толкова красиви планини, гори… Мисля, че красотата на природа и атмосферата в България не може да остави равнодушен нито един, който поне веднъж е бил там…
България има с какво да се гордее!
Какво те вдъхновява?
Много неща ме вдъхновяват. Най-вече музиката!
За какво мечтаеш?
Мечтая да живея там, където ми е добре – в родината ми. Мечтая да се занимавам с това, което ме прави наистина щастлива. И всички около мен да са щастливи.
Какво е България за една бесарабска българка?
За една бесарабска българка България е прародина на моите предци!
Това е красива и богата земя, на която са живели и още живеят българи от много векове!
Това е земя, изтърпяла много трудности, обаче днес е прекрасна!
И дано да живее България и да живее българският дух в сърцата ни!
От автора:
Тази статия разбива стереотипа, че един народ може да живее пълноценно и да си развива традициите и обичаите само в границата на собствената си държава.
Тази статия разбива стереотипа, че българският народ скоро ще изчезне.
Тази статия показва само един малък пример за това колко интернационален и адаптивен е българският народ.
