Успелите споделят

Вилиан Стефанов е едно младо и много усмихнато момче, което доказа на света, че когато човек не се страхува да следва мечтите си, то нищо не може да го спре да ги изпълни. Родом е от Смолян, но любовта и възхищението му към България го карат непрестанно да пътува и да преоткрива красотата на страната ни.  На 1 август 2016 той тръгва по стъпките на едно изключително пътешествие, в което му предстои да пресече родината ни от север на юг. Връща се на 25 същия месец, за да обяви успешния край на експедицията „Речен път - България от край до край“. За този кратък период и минавайки през  три планини, спускай се с каяк по три реки и изминавайки около 450 км, той доказва, че когато искаш нещо - всичко става възможно. Можем да говорим още много за Вилиан Стефанов, но по-добре да дадем думата на него. Определено има какво да ни разкаже.

Разкажи ни как се зароди страстта ти към пътешествията? Как ги приемаш - като хоби или като начин на живот?

Влечението ми към такъв тип преходи се зароди преди повече от 10 години, когато започнах да прекосявам сравнително кратки маршрути. Постепенно развих умения и придобих именно онази страст към пътешествия, която ме зарежда с безгранична енергия да опознавам и изследвам, колкото се може повече красиви кътчета в нашата родина. Да пътешестваш не е начин на живот, а по-скоро усещане. Усещане, че нещо те дърпа на някъде, в определена посока, с цел, която тепърва ще ти се разкрие.

На 1 август 2016 започна твоята експедиция „Речен път - България от край до край“, нейният край настъпи 25 дни по-късно. Как реши да тръгнеш по стъпките на това предизвикателство?

Смятам, че всеки човек трябва да извърви подобен път, за да достигне дълбоко до всички онези скрити кътчета в дълбините на душата си, които няма как да преоткрием, докато сме забили глави в ежедневието си. Това не беше само пътуване до определена географска точка по предварително определен маршрут, а по-скоро пътуване към самия себе си. Истинското предизвикателство не е само да изминеш голямо разстояние, преминавайки през невъзможни места и трудни моменти, а и да се осмелиш да надзърнеш в теб самия, и да откриеш качества, които не си подозирал, че съществуват.

Кой момент от тези дни винаги ще помниш?

Всички дни бяха доста наситени с преживявания. Нощите също. Всеки момент имаше своята красота и нещо, с което да се запомни. Няма да забравя срещите си с различни хора, които имах щастието да срещна по пътя. От всеки научавах по нещо ново и някак си чувствах, че трупам знания и ставам по-мъдър след всеки разговор. Не мога да забравя и страхотните места, през които преминах в Родопите, Средна гора, Стара планина, северна България, прашните пътища, гръмотевичните бури, уханието на полски цветя, както и нощите, озвучавани от песните на щурците и дивия вик на чакалите.

Успя ли да научиш нещо за себе си, което не си знаел преди този период?

Разбрах, че понякога сме прекалено обвързани с материалните си нужди, а на човек наистина му е нужно твърде малко, за да се почувства щастлив и да направи хората около себе си щастливи. Лично за себе си открих, че до сега съм се фокусирал върху неща, които понякога са ме карали да влагам прекалено много от жизнената си енергия, а не е било нужно. Сега нещата определено са доста по-различни. Чувствам, че след това пътуване вече имам по-широк поглед върху нещата и заобикалящия ме свят. Сякаш съм способен да извличам позитивното от всеки един момент.

Без какво никога не би тръгнал на път?

Не бих тръгнал без усмивката си и без талисмана си - уникален бял камък, от брега на Индийския океан, който един страхотен човек ми подари преди време.

Кое е нещото, което те прави нетърпелив да се завърнеш у дома?

Светът е моят дом. Когато пътувам се чувствам много комфортно и с усещането, че вече съм си вкъщи и просто се разхождам за да опозная обстановката. В едно истинско пътешествие място за носталгия няма.

Каква беше реакцията на твоите близки и приятели преди началото на експедицията и как те посрещнаха след нейния край?

Близките ми винаги са ме подкрепяли във всичко, което съм правил досега, вярвам, че са горди с постъпката ми. Надявам се, че един ден ще мога да науча децата си на всичко, което знам, а те ще го предадат на своите.

Ти си един от авторите на книгата „Забравената България“. Какво е забравил българинът за родината си и какво най-много искаш да му припомниш?

Мисля, че българинът не се осмелява да бъде себе си и да следва мечтите си до край, под натиска на забързаното ежедневие, в което се опитва да докаже пред останалите колко е добър, колко е кадърен и колко е богат. Смятам, че този, който е свободен от предразсъдъците и за когото няма въображаеми бариери, по някъкъв начин е способен благородно да въздейства върху хората около него и средата, в която живее. Може би ако се научим да вярваме повече в себе си и във възможностите си ще можем да променим много неща, които до тогава са ни са се стрували невъзможни. Аз съм живият пример, след като извървях един нагледно доста дълъг път, преминавайки огромно разстояние, през какви ли не опасности, само за 25 дни, то представете си какво може да направи целият ни народ, обединен за страната си.

Това предизвикателствосвърши, какво ти предстои от тук на татък?

На първо място подготвям книга, в която ще разкажа за преживяванията си на тази експедиция. Книгата ще бъде съпътствана от филм, който отразява най-интересните моменти от всички етапи на пътешествието. От тръгването ми от българо-гръцката граница, бягството от мечката, прекосяването с каяк на язовирите и реките до Пловдив. Оттам пеша през връх Ботев до Ловеч и в последната отсечка по река Осъм до вливането и в река Дунав. Смятам, че ще се получи доста интересно, защото подобно телевизионно приключение е новост и тепърва ще набира популярност в България. В края на месеца пък се отправям на нова експедиция - за 4 дни ще прекося 40-километрова дива пресечена местност, наречена Долината на стръвниците, заради факта, че е гъсто населена меча територия. Ще бъде истинско приключение, което ще опитам да документирам.

Ако трябва да избереш пет думи, с които да опишеш живота на пътешественик, кои ще са те?

Изгрев. Адреналин. Вътрешна сила. Усещане. Залез.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.