От сърце

Всички имаме от "онези" моменти, които несдържимо ни лепват по една сърдечна усмивка и ни карат да си кажем "Ей, имало и добро в тази страна!".

Щастливец съм, че в работа постоянно контактувам с нахъсани, усмихнати и креативни хора, а останалото ми ежедневие е запълнено от зареждащи с оптимизъм епизоди, които все повече ме мотивират да се боря да променям нещата в тази държава за по-добро.

Бих искал да споделя с вас един от тези моменти, на който попаднах съвсем случайно, докато си ровех из социалните мрежи. Оказа се на колегата Александър Хинков:

"Виждате ли жената в средата? Вижте я добре, макар и в гръб.

Срещнах я днес (10 юни) в София, пред мола, в час пик, всички се връщахме от работа, целеустремени на някъде, бързащи и ангажирани. Човешки мравуняк с конски капаци.

Виолета видимо не се вписваше в горната картинка. Тя бе забравила марковите дрехи, не носеше и чанта пълна с документи и лаптоп, ръцете, също така случайно бе забравила да измие. А у погледа и се четеше умора.

Какво правеше тя пред мола? - Ами, беше гушнала един голям сноп от рози и ги тикаше в ръцете на хората. Поспрях се да видя реакциите на преминаващите... Тук е време да погледнем отново снимката.

Немалка част от хората вдигаха ръка и свиваха рамене в знак на отказ, а други, които я виждаха отдалеко направо си я заобикаляха, за да не са и в обсега, туко виж се опарили с някой лев.

Имаше и такива обаче, които приемаха розата. Приемаха я без да бъркат в джобовете в търсене на някоя монета. Да! Вилоета раздаваше безплатни рози.

Макар и леко учудени от "странното" нещо, което им се бе случило, всички, без изключение, продължиха своя марш малко по-позитивни.

Постоях още 2-3 минути, за да се уверя, че нито един розопритежател не се бе разделил с част от валутата си, и отидох при нея, за да и стисна ръката. Уверих я колко впечатлен съм останал и я попитах все пак, защо го прави, тя ми отговори:

- Ами, защото много обичам на мен да ми подаряват цветя. - Добре, а в замяна нищо ли не търсиш? - Напротив, търся. Усмивка!

Стиснах още по-силно ръката! А искрата в очите й тотално обезличи умората, за която споменах по горе."

А аз искрено се надявам, че сме успели да ви подарим поне една с тези редове.

Източник и линк към целия текст тук.