От сърце

Иска ми се това да бъде един много положителен текст, който се роди от негативни емоции.

Напоследък все повече се замислям за реалния и виртуалния живот. Едно и също ли са? Или два напълно различни живота? Имат ли пресечни точки? И от кой имаме по-голяма нужда?

Един от най-известните цитати, който, преди да се превърне в статус във фейсбук, беше във всички лексикони, картички (та дори и татуировки!) е:

Животът не се измерва с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни. 

Това може и да е вярно, но съм го чела толкова пъти, че ми звучи просто като заучена фраза.

Знаеш ли с какво друго не се измерва животът? С харесвания. С коментари. Със споделяния. С мъдри статуси. Със селфита с вдъхновяващи мисли, които нямат нищо общо със снимката. 

Покрай това, че сме "заинтересовани" от всяко събитие, на което сме канени, спряхме действително да присъстваме в живота на другия. Не напълно, разбира се. Но всички ние живее в 2017-а година (освен ако не четеш това от миналото или бъдещето - тогава много се радвам за теб!) и тъй като не получаваме хартиени покани по пощата или телеграми, на които трябва да пуснем RSVP до определена дата, събитията вече нямат елемента на задължителност.

Физическото присъствие сякаш стана демоде. Защо да ходим някъде, след като сигурно ще има live оттам? Някой ще туитва какво се случва, после ще качат снимки от събитието или ще можем да изгледамe видео. 

Защо да казвамe на някого колко добре изглежда днес като можем да харесамe снимката му във фейсбук? Даже да ѝ дадем сърчице! Защо да подкрепяме някого в начинанията му или да излезем да протестираме на улицата като можем да изразим виртуалната си подкрепа с подпис в петиция (което всъщност наистина има значение) или като споделим нечия идея в социалните мрежи?

Истината обаче е, че един ден няма да има значение колко харесвания си получил на снимката на коте. Колко каузи си споделил на стената си и колко са били мъдри статусите ти. Ще има значение обаче с кого (и как) си прекарал времето си. Кого си подкрепил. Истински и физически. Кой се е отзовал, когато си имал нужда от него. Кой е обещал, че ще бъде там и наистина е бил.

Този текст не се опитва да заклейми отношенията в социалните мрежи. Аз живея виртуално точно колкото (или дори повече от) всеки друг. Благодарение на интернет светът чу за хора и постъпки, за които иначе никой нямаше да разбере. Компании се издигат и също толкова лесно могат да бъдат съборени с няколко клика на мишката. Думата viral определя поведението на милиони хора и нагласата им спрямо даден проблем.

Да можеш да си говориш с някого на другия край на света е страхотно. Да присъстваш е ежедневието на хора, с които не можеш да си на едно място, е прекрасно. Лошото е, че понякога забравяме, че физическото присъствие не е загубило своето значение.

XXI век или не, прегръдката, погледът, разговорът и живият контакт не могат да бъдат симулирани. Те не са торенти, които да свалим от интернет. Не и наистина. 

И преди да си решил незабавно да изключиш компютъра си и "да хванеш гората", просто си уреди среща с човек, на когото държиш (чрез същия този компютър) и поговорете на живо. Когато следващия път си going на събитие, което е важно за някого, отиди наистина. Сподели каузата, в която вярваш, на стената си, но и поискай да си доброволец в реална обстановка. Подай ръка (анатомичния си крайник) на човека до теб.

Защото не вярвам, че един ден ще разказваш за онзи път, когато беше в скайп и с Пешо си говорихте за клипчето със зъболекаря, който изпълнява Shape of you на Ed Sheeran (макар че той е страхотен - спор няма).