Образование и наука

Вече месец България е в извънредно положение заради разпространението на COVID-19, а училищата остават затворени. Образователният процес обаче не спира благодарение на дигиталните технологии и отдадеността на учители, ученици и родители. Четирима преподаватели ще открехнат дигиталните порти към класните си стаи, за да надникнем и разберем как протичат часовете, как се адаптират всички замесени, какви плюсове, минуси и смешки крие онлайн училището.

Нина Ружина преподава история и география в ЧПГДН "СофтУни Светлина". Там учител по философия и немски е Иван Господинов – председател на "Образование без раници", осигуряващо безплатен онлайн достъп до глобално знание чрез Кан Академия - България. Елена Татарова преподава английски в ПГХВТ "Георги Павлов", а Евгений Димитров е учител по немски в 19 СУ "Елин Пелин" и по английски в "Пътеки". Всички принадлежат към общността на "Заедно в час".

Как би описал/а с една дума един „виртуален час“?

Нина: „Любопитно“ – какво ще кажат учениците, как ще реагират, каква смешка ще измислят, докато работим, коя песен ще пуснат в междучасието.

Иван: Хаос – като целия интернет.

Дистанционният урок е като урок по гмуркане - пред теб и учениците е цялото бушуващо от информация море. Някои ученици остават да се пекат на плажа, а от останалите не всеки е готов да се гмурне надълбоко, за да опознае красотата на коралите. По-смелите ученици пък не обръщат внимание, че в морето има хищни риби и други рискове. Та учителят сега е малко като “с деца на море”.

От една страна, е вълнуващо и ново за цели класове да пътуват заедно с учителите във виртуалното пространство, от друга страна, за учителите се усеща като доста отговорна и изморителна учебна екскурзия на непознато и не съвсем безопасно място.

Какво беше първоначалното усещане да преподаваш дистанционно?

Елена: Нереално – всичко стана изненадващо, без подготовка и изискваше гъвкавост, бързи решения и координация между учители, ученици и родители.

Евгений: Преди да видя учениците си онлайн, бях скептичен към всичко това – чудех се дали ще се получи, доколко ще е ефективно изобщо. Когато за първи път се свързах с децата във виртуален час, изпитах радост, защото не ги бях виждал отдавна и нищо не се случваше в този период. 

Иван: Мозъкът на учителите работи различно и когато той извършва дистанционно неща, които е свикнал да прави в клас, се напряга изключително много. Аз направо имах чувството, че ще развия телекинеза от яд, че не мога да се движа в стаята и да упражнявам същия контрол над обучителния процес.

Тази загуба на контрол води първо до главоболие и чак после до адаптация. Кан Академия впрочем ми върна част от контрола над класа, защото там буквално сверявам кой колко минути е бил активен в платформата.

Какви дигитални инструменти използваш? 

Нина: Google Classroom – там става магията и давам на хлапетата ресурси, видеа, статии, филми, книги. Скоро ще комуникираме и през Google Meet.

Елена: Използвам Zoom за видео уроци, Google Classroom за материали и задания, Messenger за ежедневна комуникация, Live Worksheets за упражнения и Kahoot за игри. Видео уроците са непредсказуеми.

Иван: Сега преподавам предимно през Кан Академия и DuoLingo, а учебния процес координирам в Google Classroom и Google Meet. За мен има три важни компонента при избор на платформа: 1. Дава ли автоматична обратна връзка на мен и учениците? Тоест, пести ли ми време. Тук първенец е Кан Академия. 2. Излага ли личните данни на учениците на някакъв риск? 3. Безплатна ли е? Важно е една платформа да е отворена, независима и безплатна, давайки равен шанс на всички. 

Как се адаптират ученици, родители и учители към извънредната ситуация?

Нина: Като цяло учениците са доста отговорни и търпеливи към процеса и допринасят с идеи, смешки, съвети. Моята визия за часовете, независимо дали са онлайн, или не, е учениците да търсят сами своята истина, да ги провокирам с различни материали и така да формират възгледите си. Аз ставам сянка, така че минимизираме проблема със сриващите се сървъри. Относно колегите – случващото се в училище би било невъзможно без общите ни усилия. Вече сме измислили процедури и често се срещаме в "учителската стая", за да си измрънкаме профилактично.

Елена: Повечето ученици съумяват да се адаптират бързо към промените. Виртуалните класни стаи и видеоуроците са им интересни, защото са нови и нестандартни, а различните платформи предоставят широк избор от интерактивни ресурси. Ежедневната комуникация с родителите е изключително важна за мотивацията и успеха на учениците, защото родителят прекарва най-много време с децата и подкрепя ученето им. Разбирателството и взаимодействието между учители, родители и ученици са основният фактор за успеха на дистанционното обучение.

Иван: Трудно се адаптират и няма как иначе, защото е трудоемко от разстояние да организираш дистанционно обучение. Това се подготвя в класната стая – там се развиват навиците, нагласят се профилите и се настройват платформите за учене. Ставащото в момента не е просто “адаптиране към използването на дигитални инструменти”. То е сложно преструктуриране на работата на хиляди учители и директори в системата. Най-големи трудности имат училищни екипи, които не са били сплотени и не са работили екипно досега, както и тези училища, които все още не са установили плавна дистанционна връзка с учениците.

Тези училища ще трябва да наваксат години работа за има-няма седмица и това няма да е възможно навсякъде. Разбира се, организации като “Образование без раници” са насреща и помагат, но нашият екип е ограничен и малко училища са запознати с нас.

Какви са предимствата на онлайн преподаването?

Евгений: Предимство е възможността да не сме винаги „заковани“ за класната стая. Понякога трябва да пътуваме, без да можем да присъстваме физически, но въпреки това сме в състояние да отделим времето и ресурса за провеждане на часовете. Имам колеги, които спорадично преподаваха онлайн и преди извънредното положение – понякога дори с цел да отидат на място, откъдето на живо показват на учениците си в класната стая неща, свързани с урока. 

Нина: Развива отговорност у учениците, дава им свобода, провокира и нас, учителите, да бъдем по-търсещи и адаптивни.

Членувам в няколко групи за взаимопомощ с учители в България и забелязвам, че всички колеги търсят ресурси, споделят материали, гледат филми, развиват се. Някак този процес ни събуди всички. 

Елена: В онлайн уроците успяха да се включат приятели, с които учениците упражняват езика – това би било много по-трудно в класната стая. С колегите направихме и онлайн работилници за творчество, психология, журналистика и готвене, които обединиха ученици от различни класове, давайки им възможност да общуват по интересни за тях теми.

Моделът на обърнатата класна стая, в който учениците се подготвят предварително и след това дискутират наученото, ги прави по-ангажирани и мотивирани спрямо учебния процес.

Какви са проблемите пред преподаватели, ученици и родители?

Иван: Първият вид недостатъци са свързани със самата платформа, ако тя е технически неизправна, работи бавно или не представлява защитена среда за учениците и техните данни.

Вторият вид недостатъци са в неправилната употреба на платформи. Някои платформи подлъгват учителя да свали критериите си за учебния процес и се оказва, че без технологиите учителят би преподавал по-добре. Има проучвания за навлизането на технологии в училища от по-бедни държави, което понякога води до по-лоши резултати.

Съветвам учителите да имат предвид, че която и платформа да им е основна, ще трябва да имат поне още една подкрепяща такава. Най-добрата употреба на технологии е в намирането на пресечна точка между две или повече платформи, позволяващи на учителя да възпроизведе своя стил на преподаване.

Евгений: Не мога физически да присъствам пред учениците, да влагам повече чрез жестикулиране, движение из стаята. Понякога часовете ми са като театрална пиеса, в която разиграваме различни сцени, упражнявайки говоримо чуждия език. Всичко това е възпрепятствано в момента. Но ако всички сме фокусирани върху крайната цел – максимално качествено преминаване през периода на дигитално обучение и ползване на потенциала му занапред – не би трябвало да има нещо непреодолимо.

Елена: Липсата на реален контакт – личното отношение, загрижеността и помощта в класната стая трудно могат да бъдат заменени. Немалко ученици нямат устройства и интернет достъп.

За някои колеги тези платформи и онлайн ресурсите са напълно непозната територия. Като цяло и ученици, и учители споделят, че се получава голямо претоварване – учениците получават твърде много материал едновременно, който невинаги е адекватно разяснен, а колегите полагат двойни усилия по подготовка на ресурси, видеоуроци и ежедневна комуникация.

Би ли разкрил/а някой забавен момент от онлайн преподаването?

Евгений: Една от най-забавните истории е свързана с възможността да настроиш дадено място като фон на разговора в Zoom. Имам ученик, който е запален по трамваите, и в час се „прекачва“ на най-различни софийски трамваи – от „краставиците“ (дългите зелени 12-ки), през 20-ките, чак до ватманската кабина.

Елена: Винаги е забавно, когато учениците се опознават чрез видеоурока вкъщи – кой какво закусва, каква пижама има и как изглежда стаята му. Най-много зарежда ентусиазмът, с който влизат в урока и как го чакат с нетърпение.

Иван: Забавно ми е като чуя “Господине, няма ми я класната стая” и отговоря “Какво, кучето ли я изяде?”. Има много забава в провеждането на онлайн уроци, защото позволяват различна динамика от тази в класната стая и има поле за педагогическо творчество.

В първия ми дистанционен урок, който проведох миналата година, учениците трябваше да ме наберат по Skype десет минути преди края на часа и да познаят къде в Берлин се намирам, позовавайки се на загадки, които бях направил за тях със снимки от пътешествието ми.