Приключения

Родопите са голяма моя слабост. По тази причина всяка свободна минута, с която разполагам, обичам да я прекарвам в опознаване на тази част от страната. Днес реших да ви запозная с едно наистина невероятно място, което през последните 2-3 години доби голяма популярност.

Мястото, което днес ще ви представя, се намира в близост до село Ягодина и е разположено над самото Буйновското ждрело. Да, същото това Буйновско ждрело, което е част от 100-те национални туристически обекта и по което се стига до прочутата Ягодинска пещера. Представям ви Панорамна площадка Орлово око.

Начало на приключението

Самото пътуване по Буйновското ждрело си е голямо преживяване. Пътувайки през него ще видите изключителните пейзажи, които реката в своята хилядолетна история е образувал, провирайки се между варовиковите скали и е образувала причудливи форми, на които днес всички можем само да се възхищаваме.

Изходна точка за това приключение бе Ягодинската пещера. Времето бе дъждовно, слънцето ту успяваше да се прокрадне измежду облаците, ту се криеше и нямаше помен от него. След като за пореден път разгледахме Ягодинската пещера, посетихме неолитното жилище, което се намира малко встрани от главния ѝ вход се отправихме към изпълнение на главната ни цел за нашето идване тук. А това бе панорамна площадка Орлово око, чийто изходен пункт за тръгване е именно паркингът пред Ягодинската пещера. Туристическо дружество „Родопея“, което стопанисва пещерата и още няколко обекта със средствата от входната такса, са изградили панорамна площадка Орлово око.

Вариантите за стигане до заветната цел са два:

• С високопроходим автомобил от Ягодинската пещера -> село Ягодина -> връх Свети Илия;
• С кола от село Ягодина -> пеша към връх Свети Илия.

Ние си избрахме първия вариант и то не защото не обичаме да ходим пеша, а заради самото офроуд изживяване, което знаем, че ни предстои.

Пътуването

Автомобилите са наредени в определен ред на пристигане и всеки знае, че няма как да е последен на опашката от автомобили и да вземе клиенти, преди да е дошъл техния ред. Е, на нас ни се падна „най-възрастният“ джип - руски, Уазка. Разходката до горе и обратно струва 60 лева за целия джип, независимо колко човека са вътре. В нашия случай бяхме 6-ма души и така на всеки се паднаха по 10 лв. Натоварихме се и потеглихме.

Преминахме през село Ягодина. Нашият гостоприемен шофьор  ни разказа за селото, историята, жителите му. Ягодина е едно малко китно селце, сгушено в планината. Къщичките са малки, кокетни, с подредени дворове. Излизайки извън селото преминахме покрай няколко ниви и бостана, по които се трудеха работливи хора. Първоначално пътят бе приемлив, да нямаше асфалт, но беше нормален горски път. Колкото по-нависоко се изкачвахме, имаше доста по-стръмни участъци, които вдигаха адреналина на всички ни. А и майсторлъкът, с който нашият водач управляваше автомобила по това трасе, успя да създаде у нас спомени, които трудно щяха да избледнеят.

А гледките, които с всеки изминат метър се разкриваха пред нас, бяха зашеметяващи.

Цялото пътуване продължава около 25-30 минути в посока. Не се притеснявайте, времето минава неусетно - адреналинът, който ще изпитате и невероятните гледки, които ще имате възможността да видите, ще превърнат пътуването в един миг…

Връх Свети Илия и панорамна площадка Орлово око

Ето вече сме на връх Свети Илия. Нашият водач ни изнесе кратка беседа за върха и околностите. Показа ни виещите се снаги на Родопите, Пирин и Рила. Виждаха се прочутите Чаирски езера, както и част от гръцките Родопи, Борино, Чала, Ягодина. И въпреки че времето не бе най-хубавото, което можехме да имаме точно днес, разкриващите се гледки наоколо бяха повече от изключителни. На места в далечината се вдигаше лека мъгла от паднал дъждец, което превръщаше всеки пейзаж в невероятен шедьовър на природата. 

Видяхме и връх „Дурдага“, което в буквален превод означава „Спри и се огледай“. А тук има много за какво да поспреш и да се огледаш.

Проектът „Панорамна площадка Орлово око“ е струвал 21 хиляди лева, като както ви споменах по-рано парите са събрани от входните билети за Ягодинската пещера. Единствена препоръка на туристическото дружество е да не се изкачвате при лошо време, тъй като там често падат мълнии. Сигурно вече сте се досетили и защо върхът носи името на Свети Илия - повелителят на гръмотевиците и мълниите.

Последни няколко метра спускане и сме на панорамната площадка. Едно изключително усещане. Надморската височина на съоръжението е 1563 м. А височината във вертикала от шосето на Буйновското ждрело до панорамната площадка е около 600 метра, което се равнява на почти два пъти височината на Айфеловата кула…

Каквото и да ви разкажа, думите ми са крайно недостатъчни пред това невероятно творение на природата, съчетано с креативността на съвременните идеи, както сами ще се убедите.

Тук горе можех да остана с часове и да съзерцавам цялото това съвършенство, което ме заобикаляше. Вятърът бе силен, но това което изпитваш там горе... свободата, която те обзема... е неописуема. Надявам се, че чрез снимките ще успеете да усетите поне малко вълшебството на това място. Повече за това приказно място може да намерите в моя блог.

Дойде време и да потеглим обратно надолу. Както може да си представите, слизането бе доста по-вълнуващо. Направихме доста снимки. Шофьорът ни остави пред Ягодинската пещера и след взаимни благодарности за приятно прекараното време, ние се отправихме към следващото невероятно място, което ще ви представя следващия път.

Орлово око открадна сърцето ми неслучайно! Отново ще се върна там...