От сърце

В първия вариант на текста, тази част имаше 5 абзаца. Но истината е, че не ти трябва да четеш толкова много думи, за да ме разбереш. Затова сведох всичко до следното изречение: не си представям как един ден внуците ми ще разказват за моите овесени бисквити с банан. Или за невероятния хумус с авокадо, който приготвям. За приказно сладкото ми тирамису с маскарпоне.

Обичам всички тези вкусотии страшно много. Но това е придобит вкус. Не съм израснала с него. И един ден искам да предам нататък типичните български (или побългарени) ястия от моето детство. Даже и пилето по холандски, за което ще прочетеш по-надолу. Те невинаги са здравословни. Много от тях съдържат бяла захар – предполагам на баба не й е хрумвало, че има и други видове. Масленките се правят с мас (дума, която дори се съдържа в името им) и нямат същия вкус, когато са с масло. Поне за мен.

В неделя се бяхме събрали за обяд в къщата на дядо. Всички заедно. Като бях малка баба ми правеше сиренява лютика. Това е едно типично северозападно ястие с не особено звучно име. В последните години дядо и баща ми се грижат винаги като се прибера да има от него на масата. И май само аз си го ям. Дядо миналата година навърши 80 години, но е много модерен. Понякога вместо с цедено кисело мляко, смесва лютиката със заквасена сметана.

Защо ти казвам всичко това? Защото това е един от вкусовете на моето детство. А сега ще ти разкажа за останалите. Кулинарните вълшебства, които са се запечатали в съзнанието ми. Тези, които се надявам да предам на моите деца и внуци. Един ден. Някъде по пътя.

• Малини с кисело мляко – набрани от храста, забъркани в голям „кастрон“, изядени в къщата на баба и дядо;
• Сладък салам – с много орехи, пудра захар и настъргани лимонови кори, какао и любов, винаги в хладилника около Коледа;
• Мекици – с тестото на мама, богата плънка от яйце и сирене, сервирани за мен и брат ми с домашно сладко;
• Кисел – с обикновено нишесте и плодове от компот, хиляди пъти по-вкусно от това в детската градина;
• Еклери с млечен крем – от ръцете на стринка, с потичащ отсякъде домашен крем с аромат на ванилия;
• Пиле по холандски – най-модерното нещо, което бях яла като малка, на гости в приятели на родителите ми, домашно обезкостено пиле, залято с картофено пюре и поръсено с настърган кашкавал;
• Бисквитени топчета – първият ми опит в сладкарството, натрошени бисквити с масло/маргарин, забодени по две с борови игрички, така че да приличат на черешки;
• Доматена манджа – с розови и червени домати от градината, приготвена на село от баба и майка й;
• Марули с кисело мляко – специалитетът на южния ми дядо, нещо, което си върви с ракия (но и без е много вкусно);
• Фунийки - чудни и сладки, направени от съседката ни по онова време и приятелка на мама - леля Милена
• Сладко вино – в буркан, донесено от баща ми специално за мен, малко преди виното да е станало „истинско“.

Към днешна дата не живея в малък град или село. Не си отглеждам домати на балкона. Някой от тези неща вече нямат същия вкус. Някои от хората, които са ми ги приготвяли вече ги няма. Но аз се опитвам да ги запазя. Да си набавям сходни продукти. Да гадая. Да си спомням усещането. И да го претворявам. Понякога успявам. Друг път – не. Но ще продължавам да опитвам. Опитай и ти.