Интервюта

Силна ли е връзката между психологията и спорта?

Връзката между психологията и спорта не е просто силна, тя е неразривна. Има множество изследвания, които демонстрират как точно физическата активност подобрява психичното състояние на човека. Знае се, че редовната физическа активност намалява хроничните и остри нива на стрес, спомага за по-добър и редовен сън и дори е често използвана като съпътстваща терапия към тревожни и депресивни състояние. 

Когато човек се чувства действен и активен, има енергия и сила, се справя по-добре с липсата на мотивация, фокус и желание за спорт. Не е нужно да си елитен спортист, за да успяваш да запазваш висока лична мотивация и фокус по време на тренировки. Достатъчно е да познаваш какво теб те саботира и да разполагаш с нужните инструменти и подкрепа за справяне.

И е важно на първо място да намираме смисъл да продължаваме, дори когато стане трудно и когато не постигаме очакваните резултати! Ето така я виждам връзката между психология и спорт - преливане на знания и инструменти, за да може в цялост да се усещаме активни, здрави и можещи!

Пандемията отключи различни състояния в хората, каква е вашата препоръка. Как да изместим фокуса към позитивното - към спорт и приятни занимания, дори да сме демотивирани?

Пандемията наистина ни постави в ситуация, за която нямаме готови отговори и решения. Щадящо е да знаем, че каквото и да изпитваме и мислим, то е нормално и може да ни послужи като мотив за промяна. Примерът ви с позитивното мислене е удачен, тъй като опитът да изместваме изскуствено фокуса си върху позитивното може да доведе до допълнителна фрустрация и задълбочаване на вътрешните кризи. 

Необходимо е да разглеждаме нещата обективно, доколкото това е възможно, за да можем по-ясно да разделим това, което можем да контролираме, от това, което не подлежи на контрол. Можем да си помогнем като например подобрим връзката с тялото си чрез физическа активност и хранене, чрез въвеждането на дихателни техники, чрез осъзнатост и връщането на усещането за нормалност.

Няма формула, която да следваме и да се почувстваме по-добре, но грижата за себе си е по-вероятно да ни донесе една по-оптимистична нагласа. Целта следва да е грижа за синергичното ни здраве, а не фокус върху отделен аспект.

Ясна е връзката между храната и спорта. А има ли връзка между храната, която ядем, и психическото ни здраве? Коя храна е храна и за психиката ни?

Една от любимите ми фрази е, че човек трябва да се храни спрямо начина, по който се движи. Храненето е неразривно свързано със спорта и то специфично с вида на активността, която човек предпочита. Различните физически натоварвания предполагат вариации в количеството и разпределението на храната, но това също така се влияе и от генетичния код на човека.

Настъпва времето на максимална персонализация в храненето и спорта и смятам, че в следващите години много хора ще се възползват от възможността за ДНК анализ, за да узнаят коя храна им дава енергията за типа движение и живот, към които се стремят и са им присъщи.

Темата за връзката “психика-храна” също ми е страст, тъй като през последните години все повече се говори за така наречения “втори мозък” в стомашно-чревния тракт. Знае се, че чревната флора се влияе от генетичното предразположение на човек към различен състав на чревната флора. Допуска се още, че има храни, които влияят негативно както върху самата флора, така и върху настроението ни посредством специфични химикали (невротрансмитери).

Когато производството на невротрансмитери е оптимално за организма, мозъкът ни получава тези положителни послания ясно и отчетливо, а емоциите ни ги отразяват. Честият прием на определен тип храна обаче може да предизвика възпаление, което да попречи на производството на тези невротрансмитери, и това може да доведе до влошаване на настроението и цялостния начин, по който се чувстваме. В резултат ставаме по-нервни, раздразнителни и уморени.

ДНК-базираното хранене насърчава растежа на "добри" бактерии, които от своя страна влияят положително върху производството на невротрансмитерите, с чиято помощ се чувстваме добре, спокойни и заредени. В този смисъл, модерната наука все повече потвърждава старата поговорка, че “ние сме това, с което се храним”. 

Какво ще посъветвате нашите читатели за ментално здраве?

Най-полезната практика от моя професионален опит е човек да не спира да се движи - и физически, и психически. Дори 20 минути физическа активност помага да подобрим как се чувстваме и телесно, и емоционално, защото помага да се откъснем за малко от тревогите и проблемите си и да се погрижим за себе си. В края е по-вероятно да се чувстваме заредени и да сме намерили решения.

С времето е вероятно да изпитаме нужда тези 20 минути да станат 1 час, а обичайното ходене да прогресира в бягане. За друг разтоварването може да дойде с подобряване на уменията за вдигане на тежести във фитнес зала. Моята препоръка е да избираме сами трудностите, с които да се справяме, за да се чувстваме свободни и независими. ДНК анализите няма да направят усилията ни по-малки, но ще върнат усещането за контрол, лекота, компетентност и лична ефективност.

В резултат, когато полагаме някакви усилия, наистина ще виждаме резултатите, от които имаме нужда, а това ще ни мотивира да не спираме и да не се отказваме. Ще знаем и кои очаквания са реалистични и ще запазваме мотивацията си във времето. Ето така си представям рецептата за здрав дух в здраво тяло - да можем да избираме кога и как да се погрижим за тялото и ума си! 

Снимков материал: KrisoK Photography, "Лъвско сърце"