Владимир Павлов: Вечно се стремя към планината, защото тя вади най-доброто от мен (I част)
Владимир Павлов е известен у нас със своите постижения в планинарството и екстремния сноуборд. През 2017 г. той е първият българин, който направи сноуборд спускане от над 7000 м, от връх Ленин, Киргизстан.
Следващата цел на Владимир е още по-амбициозна и може да се осъществи само с нашата подкрепа. Българинът желае да направи първото за страната спускане със сноуборд от осемхилядник. Запознайте се с другото лице на сноубордиста – запознайте се с Владимир, който пише, чете, обича и вярва, че светът е пълен с предизвикателства, стига да ги открием.
Какво не знаем за теб? С какво е по-различен Владимир на връх Ленин от Владимир на любимата си софийска улица?
Истината е, че нямам любима софийска улица и по принцип не чувствам градовете като нормална среда за живот. Винаги се опитвам да прекарвам повечето време със спорт сред природата – било то кайтсърф по моретата, или пък колело и туризъм по планините. Имам още куп други опции и занимания, които никога не ме оставят да скучая –
светът за мен е достатъчно голям, разнообразен и пълен с предизвикателства от всякакво естество и макар че ставам на 37 години, все още съм далеч от това да му се наситя.
Както казах, за мен природата и движението са основен източник на вдъхновение и енергия, но също съм и едно много социално същество и макар и да съм претърпял някои разочарования, продължавам да вярвам и обичам хората.
В един строго прагматичен свят, където профилирането на личността, професионалното развитие и издигането в материалния стандарт са основна цел за повечето хора, аз като че ли се движа в обратна посока.
Завършил съм История на културата и Етнология, страстта ми е в спорта и планините, откъдето до този момент не съм изкарал и 1 лев. Професионално съм се занимавал със съвсем други неща, пътувам, пиша за удоволствие, чета всякаква литература, интересувам се от философия, психология, астрономия и какво ли още не, и в крайна сметка считам, че всичко това ме прави по-завършена личност, макар и без да ми носи конкретни материални облаги. Може би храната за душата е по-значима за мен от тази за тялото.
Коя е най-смелата ти постъпка?
Минал съм през какво ли не и някак си не мога да откроя едно-единствено нещо, което да споделя тук. Смятам, че човек трябва да проявява смелост всеки ден, за да се бори за нещата, в които вярва, за живота, който иска, за истината, която отстоява, за целите, които си поставя, за хората, които обича и срещу хората, които му стоят на пътя, срещу статуквото, конформизма, обезличаването, робството и убийството на душата в името на незначителни неща. От друга страна, мисля, че най-смели са онези, които рискуват собствения си живот, за да спасят този на друг човек и наистина им се възхищавам.
Въпрос от името на всички нас, които не сме достигали подобни височини: С какво би сравнил чувството да се спуснеш от над 7000 м?
Не мога да го сравня с нищо просто защото чувството е уникално, и то не само заради височината, усилията и физическото натоварване, екстремните условия, опасния терен и т.н., но и заради всички жертви и цялата борба с всичко онова от предишния въпрос.
В крайна сметка това преживяване на духа и тялото е резултат от един дълъг път и изживяването за мен е лично и много дълбоко във всеки един аспект.
Това трудно може да се опише и предаде на други хора – всеки си го представя различно, а дори и някой да направи същото като мен, вероятно ще го изживее по различен начин.
И преди си разказвал за дългия процес на физическа подготовка преди всяка своя нова цел. Но как протича психическата ти подготовка?
В действителност двете подготовки са свързани и докато се подготвям физически, се настройвам и психически. Голяма част от настройката е в катеренето на върхове през зимата и карането на сноуборд, както и в летните самостоятелни тренировки, където също се крие много психология. Когато се чувстваш готов физически, имаш и психическата увереност, че можеш да го направиш.
Нямам конкретни ритуали, всичко идва от опита, тренировките и страстта, която имам към това, което правя. Разбира се, горе, на върха, човек е много сам и едно такова солово спускане на ръба на възможностите изисква определени качества на характера, които мисля, че притежавам и доизграждам постоянно.
