Успелите споделят

Владислав Иванов е роден и израснал в Благоевград, където сравнително рано избира своя професионален път. Като ученик, докато гледал филм, попада на откъс, показващ отблизо живота на дилърите на акции и финансови инструменти. Гледайки този филм разбира, че иска да работи нещо подобно. Сторило му се изключително привлекателно – офиси, срещи, говорене по телефона, преговори и т.н. Това го подтиква много последователно да избира заниманията си и най-вече образованието си.

По същото време тренира футбол, както може би всяко второ момче на тази възраст, но идва момент, в който олимпиадите по математика съвпадали с турнирите по футбол. Така стига до едно от най-болезнените решения, което го е принудило да изостави страстта си към спорта в името на по-добрите перспективи за реализация. След математиката, последвал икономиката и маркетинга – и така до ден днешен.

Професионалният му път минава през компании като Lenovo, Samsung в K&K Electronics, Solytron, Prestigio EMEA в Кипър. Към днешна дата е General Manager на Motorola за Югоизточна Европа. Повече за бизнес уроците, които е научил и какво е за него България ще ни разкаже в следното интервю.

Как мотивираш своите служители?

Като начало с личен пример – винаги съм в първите редици. Стремя се да имам професионално познаване на всички детайли, важни за бизнеса, което ми помага да изисквам точните резултати и действия, но и да осигурявам нужната подкрепа в правилния момент. Много важна е и корпоративната ни култура, която ни учи да експериментираме – моите наблюдения сочат, че това се оказва доста полезен инструмент за повишаване на мотивацията, особено на по-амбициозната част от хората в екипа.

Ето защо се стремя да давам пространство на своите колеги или т.нар. „Ownership“ подход в бизнеса. Това включва възможността да могат да вземат решения и да реализират собствената си стратегия към постигането на очакваните резултати в рамките на корпоративните стандарти и процедури.

За мен и моя екип е важно винаги да се борим за лидерски позиции, което е и много ключов аспект от мотивацията.

Самата култура на компанията е изградена така, че екипът е съставен от личности, гладни за победа. И именно споделената цел е това, което ни обединява и сплотява.

Отговаряш пряко за бизнеса на Motorola в 14 държави. Какви умения и познания използваш, за да водиш успешна комуникация с толкова националности?

Най-важни, разбира се, са бизнес познанията. С течение на времето успях да вникна в дълбочина и да опозная както компаниите, така и хората, които стоят зад тях. В хода на преговорите обаче, полезни могат да се окажат познания по всякакви теми – на мен, например, са ми от полза знанията ми по история. В центъра на всичко, не бива да забравяме, че стои Човекът. Вярвам, че в най-голяма степен успешната комуникация е резултат от проявеното отношение и уважение, което демонстрираш към събеседника. Аз дори си имам едно мото по темата и то е:

Трудно обещавам, но обещая ли – винаги го правя.

Какво е твоето впечатление за това какво мнение имат другите държави за нас, българите? Как си го обясняваш?

Срещал съм както позитивно настроени към нашата националност хора, така и такива, които имат негативно мнение за нас. Пример мога да дам с колегите ми от централния офис на Motorola в Чикаго, където, както знаете, има голяма българска общност. Там нашите сънародници са създали един изключително позитивен и симпатичен имидж на България.

Е, винаги ще се намерят и такива, които ни поставят едно стъпало по-надолу, като „втора ръка“ хора. Определено не е приятно, когато видиш пренебрежително отношение отсреща, само защото си българин, но дори и това ми се е случвало и то от личности на позиции, на които въобще не им отива подобно тесногръдие. И все пак винаги, когато имам възможност давам всичко от себе си да преобърна представите им за българите. Всъщност тук е моментът да споделя, че съм един доста активен посланик на България:

Навсякъде по света – от Китай до САЩ –  заявявам своята национална принадлежност и с гордост разказвам за нашата история, природа, хора, обичаи.

Така например наскоро показах едно видео с мъжкото хоро на Йордановден, на което чужденците видимо се възхитиха.

Как се чувстваш ти в подобен микс от култури?

Като цяло се чувствам прекрасно, когато съм заобиколен от хора по принцип. А когато вече говорим и за толкова богат микс от култури, какъвто имаме в нашата компания, то тогава става още по-интригуващо. В нашата компания бих могъл да кажа, че богатството от култури не просто се уважава, то направо е на почит. Ние сме може би една от най-мултинационалните компании в света, а това е нещо, което ни гарантира гъвкавост и огромно предимство в ползата на нашите партньори на всеки локален пазар.

Предполагам няма да изненадам никого, ако споделя, че много често с колегите и партньорите попадаме в ситуации, когато неусетно от бизнес тематиката сме се пренесли в традициите на някоя държава. Както споменах и по-горе, много им харесва да им разказвам всякави истории за България.

Впечатляват се от т.нар. „български начин на живот“. Изумяват се на издръжливостта ни като народ, когато стане въпрос за доходите, но едновременно с това и се възхищават на умението ни истински да се забавляваме, въпреки икономическото ни положение.

Най-важният урок, който си научил в кариерата ти като мениджър?

Най-ценните уроци се получават тогава, когато се сблъскат теорията и практиката. Мисля, че такъв беше за мен моментът, когато осъзнах, че принципът „Безплатен обяд няма“, с който се запознах за пръв път в училището по икономика, години по-късно се разкри пред мен и на практика. За постигането на всяка цел е нужен ресурс от хора, познания и бюджет. Дори на пръв поглед да изглежда така, нещата никога не се случват от само себе си.

Какво е бъдещето на смартфоните през твоите очи?

Въпреки че смартфоните са моят бизнес, смятам, че те ще мигрират с времето в нещо различно. Замислете се колко е несвойствено да държим някаква джаджа на ухото си и да сме вперили поглед с часове в един дисплей, пък бил той и много модерен, много луксозен и много красив. Смятам, че ще дойде момент, в който телефоните ще бъдат пометени от нещо като AI системи (изкуствен интелект), с които ще се комуникира посредством чип или сензори по тялото или пък по дрехите. Разбира се, докато дойде тази нова ера ще мине време, тъй като технологията все още търпи редица ограничения, наложени от хардуера – камери, батерии и други.

Нашата мисия е да дадем свобода на потребителя и да му покажем, че смартфон технологията трябва да му служи, а не обратното – потребителят да е слуга на технологията.

Разкажи ни повече за най-голямото си хоби.

Едно от хобитата ми е да опознавам местните кухни в страните, на които гостувам. Обичам да посещавам много типични местни местенца, обикновено скрити за чужденците. Не само заради кухнята, но и заради удоволствието да се слееш с местните, да се потопиш в тяхната атмосфера и начин на живот. Колекционирал съм с годините много незабравими парченца от всяка страна, която съм посетил.

България за теб е...?

Преди да отговоря е важно да спомена, че два пъти съм правил опити да заживея извън България. Първият път в САЩ, вторият – в Кипър. Това беше безценен опит за мен, в който установих, че аз истински харесвам да живея в България.

България за мен е мястото, където се чувствам себе си, заобиколен от семейство и приятели. Въпреки възможностите, които компанията ми предлага да работя в много интересни, дори екзотични дестинации, определено не се изкушавам.

Щастлив съм да работя от собствената си страна и за лична мисия съм приел целта нашите клиенти в България първи да достигат до най-новите технологии и иновации. С екипа ми работим здраво, за да успеем да осъществим целите си посредством един различен, пъстър и предизвикателен подход. Пример затова е и партньорството, което инициирахме и сключихме неотдавна с Българската федерация по художествена гимнастика. Идеята зад това партньорство е да се популяризира не просто марката, но и художествената гимнастика като спорт, който заслужава повече внимание.

Нещо за финал?

Бих искал да призова хората да се опитат да намерят по-добър Phone Life Balance в живота си. Напоследък сме позабравили да общуваме без посредничеството на телефона, което не само, че е неестествено, но и вместо да ни сближава, започва сериозно да ни отдалечава един от друг. На прага сме да загубим потребността си в реално време, физически да споделяме преживяванията си.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.