Талантливите деца на България

Владислав Костов е дванадесетокласник в ПМГ „Св. Климент Охридски” в Силистра и създател на проекта "Виртуална разходка". Той винаги е предпочитал да прекарва повече време сред природата и с хора. Обожава колоезденето, а дългите разходки из родната му Силистра го карат да се влюби в красивата българска природата. Работата с компютър не е била приоритет за него. Но както знаем, компютърът е по модел на човека и Владислав е на мнение, че ако опознае компютъра би било по-лесно да разбере и хората. Логиката е страст за него. Обича да си поставя невъзможни цели и намира това за доста ползотворно.

От какво се породи твоят интерес към програмирането?

Интересът към програмирането в мен се породи в 8 клас от нашумялата игра Minecraft, в която най-интересна ми беше техническата част - създаване на хардуер и софтуер от блокчета - калкулатор, морски шах, което по онова време беше предизвикателство да се направи в играта. По-късно се появи и възможност за програмиране чрез програмен код.

Впоследствие се запознах и с човека, който ми показа Unity – софтуерът, с който е създадена „виртуалната разходка”, а от там попаднах на Blender - програмата за виртуално 3D моделиране. За жалост обаче дълго време нямах възможност за развитие, защото често развалях копмютъра си и не беше годен за работа. Но това не беше причина да се откажа от страстта си. И така, когато си купих нов, поднових самообучението си и в тази сфера.

Няма как да не те попитам защо именно „Виртуална разходка“? Как се роди идеята?

Една от целите ми е да разработвам игри за смартфони. Преди да започна обаче, знам, че имам нужда от обучение и опит. Затова и започнах с нещо по-лесно, от което да получа основни познания и практически опит. Не след дълго достигнах до идеята да направя нещо за гимназията, в която уча от 5- ти клас, а именно „Виртуалната разходка“.

Първоначалната цел беше придобиване на опит, но с течение на времето идеята прерасна към нещо повече. По предложение на преподавателя ми по информационни технологии ще обуча екип ученици как да доразвият проекта след завършването ми. По този начин ще постигна една от целите, които си поставих в 8 клас - да има извънкласни занимания по 3D моделиране и анимация в моето училище.

Какво ти костваше създаването на проекта?

Естествено, липсата на какъвто и да е опит бе причината изпълнението да отнеме 4 месеца. Работех само когато имах свободно времe. Гледах клипчета как се прави това или онова и повтарях действието, за да го науча чрез практика. Когато завърших моделирането на сградата и другите обекти, като стол, чин и други мебели, обиколих повечето стаи и направих снимки, за да обзаведа максимално точно.

Тази обиколка задоволи до голяма степен любопитството ми какво се крие зад затворените врати в училището.

За мен, всичко което ми е струвало изпълнението на проекта е много добра инвестиция.  А за това, което получих - знание и опит - не чувствам, че съм загубил каквото и да е.

Какво отношение срещна от отсрещната страна, в случая от ръководството на училището?

Благодарен съм, че още с прeдставянето на идеята всички от ръководството на училището бяха доста въодушевени и получих, може би, най-голямата помощ, която бих могъл да получа от тях - чертежите на сградата, съдържащи размери, за които най-вероятно би ми отнело часове работа да извлека с рулетка и лист. Получих и достъп до заключените помещения, което многократно улесни работата ми. Благодарение на преподавателя ми в последния момент се записах на олимпиадата по ИТ, в която първоначално нямах никакво намерение да участвам. Случи се така, че стигнах до националния кръг, който ще се проведе 12-14 Май.

Как реагират останалите образователни институции?

Това за мен беше просто една тренировка. Не съм се интересувал особено каква ще е реакцията на другите. Споделих обаче идеята и с преподавател от местната астрономическа обсерватория и оттам получих подкрепа за направата на образователно приложение по астрономия. Предполагам и се надявам и другите образователни институции да погледнат моя пример и да инвестират в извънкласно обучение на по-млади ученици в сферата на анимацията, защото е интересно.

Именно липсата на интерес или по-точно скучно прекараното време в училище, е причината повечето ученици да са демотивирани.

Ако представяш на нещо интересно и практично извън училищната среда, то човек със сигурност ще има доста по-силно желание да учи. А това изобщо не е трудно. Просто има ли желание, има и начин.

Това е последната ти година в гимназията. Какви са плановете ти оттук нататък?

Нямам никакво желание да влизам в университет.  Разочарованието ми от образователната система и по-точно от това как тя разваля и учениците и учителите, е причината да не придавам такова огромно значение на това, което пише в една диплома.Смятам, че бих могъл да се справя и без нея.

Приет съм в СофтУни, където ще започна на есен. Взех това решение, защото той е изграден в резултат на едно по-уникално и иновативно мислене, което би могло да промени образователната система към нещо много по-добро.

Чистата практика, която е основният начин на обучение в университета, е начинът, по който най-лесно съм научавал каквото и да е - трудно чета учебници, даже не го намирам за необходимо. Но въпреки това смятам след време да напусна сферата на програмирането и да наблегна на 3D анимацията. Създаването на анимация е забавен и е добър начин да обучаваш и отправяш  положително послание към хората.

Наскоро започнах работа по анимация с доста широк замисъл, която би била интересна за хора на всякаква възраст, но излизането ѝ на бял свят ще отнеме много време.

Образование в чужбина или образование в България? И, разбира се, защо?

Мнението ми относно образованието по цял свят е доста критично. На теория няма разлика между образованието във и извън България.

На практика обаче хората, с които прекарваш годините, през които учиш и твориш, определят това колко успешен ще станеш.

Точно студентите са причината за по-лошото мнение за родното образование в университетите. А причината студентите да са това, което са, е в основното и началното обучение. Строгите изисквания да се преподаде в часовете определено количество неприложима информация и да се пренебрегват важни и полезни неща, ограничават развитието не само на индивидите, а и на държавата.

Впечатление ми прави, че например, ако учител по биология иска да изкара учениците извън училище - в близкия парк, за да проведе открит урок, той бива затрупан с тонове документация, която демотивира. Ако този учител има по-голяма свобода, със сигурност би провеждал доста повече практически уроци.

Избирам да започна образованието си в България, но смятам да уча известно време и в чужбина, заради хора и чужди култури, които са ми доста интересни. А и след завръщане ще бъде много по-приятно живеенето ми тук.

В каква България си мечтаеш да се развиваш и създадеш семейство след време?

Винаги съм се старал да избягвам зависимост от политическата и икономическата ситуация в България и по света.

Нещото, което бих искал да се промени може би са хората и липсата на позитивно мислене у повечето от тях, което може да стане единствено и само с коренна промяна в системата.

Как точно е дълга тема. Но, ако това стане, всичко останало само ще се промени и ще създаде мечтаната за всички България.

Аз много обичам страната ни. Прекарах 4 месеца на работа на остров Крит и след завръщането си я заобичах още по-силно. Със сигурност бих създал семейство тук и ако имам възможност, бих направил така, че повече хора да предпочетат бъдещето си тук, а не да заминават зад граница.  

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.