Култура

Али и Закия се влюбват… дотук добре, но ако за Запад най-естественото нещо е брак по любов, то на Изток, особено в Афганистан – това е незаконно. Брак по любов е дело, което се заклеймява като неморално, третира се като предателство спрямо семейната чест и е вид престъпление, което се наказва подобаващо.

Добре дошли в свят, в който мъжката част от семейството решава за кого и кога де се омъжи момичето, без значение на колко е години, готова ли е, влюбена ли е?

Това е свят, в който обърнеш ли се срещу семейството, си мъртъв – просто те убиват – с брадва, с огън, с камъни…

„Влюбените Ромео и Жулиета от Афганистан“ на Род Нордланд е книга, която разказва за афганската действително и хвърля светлина върху ужасяващото женско съществуване там. За страните от Третия свят може да се говори много, но понякога онова, което се казва е толкова натуралистично, че на човек му се приисква да отвърне поглед.

Жестокостта и липсата на хуманност са отблъскващи и няма как да не се запитаме дали съществуващите организации от най-висок ранг, си вършат работата или просто са подвластни на политическия интерес. Защото, когато дечица на девет са принудени са се омъжват за мъже в пъти по-възрастни от тях, когато биват системно изнасилвани и малтретирани,

това не е просто дефицит на хуманност, това е престъпление срещу човечеството.

Закрилата на детето, на физическото и психическото му здраве; на правото му на образование и свободен избор кога и за кого да се омъжи и дали да има деца, трябва да стои над всякакви религиозни и културни традии. Всичко останало е нечовешко потъпкване на екзистенциалното право на съществуване на всеки един от нас!

Всяка година около 5000 млади жени стават жертви на „убийствата на честта”. И затова двамата ни главни герои Али и Закия са принудени да напуснат родното си място, преследвани от полицията и семейството на момичето. Медения си месец прекарват в затънтена пещера, а на първата годишнина от сватбата все още се крият.

Авторът на книгата Род Нордланд е отразявал събития в над 130 държави. Носител е на „Пулицър”. Статиите му, публикувани през 2014-2015 г., превръщат Закия и Али в медийни звезди. Зад каузата им застават Джон Кери, държавен секретар на САЩ, и Саманта Пауър, постоянен представител на САЩ в ООН. За първи път от основаването си „Ню Йорк Таймс” призовава читателите си да изпращат помощи за бегълци от закона, каквито от формална гледна точка са афганистанските Ромео и Жулиета.

Това, което прави авторът всъщност, е да даде гласност на тази история, да даде шанс на тези хора да бъдат чути и техните истории да бъдат разказани.

Авторът изкарва на светло онова, което се случва в обществата на Изток. Не, че тези неща не се знаят, но Али и Закия имат нужда от тази подкрепа. Хиляди жени имат нужда от тази подкрепа, защото там те нямат право на глас, нямат свободни воля и избор и не могат да се защитят по никакъв начин.

Важно е хората да се замислят.

Колкото повече хора са в подкрепа на това жената да има глас и любовта да има глас,

толкова по-голям е шансът институциите да спрат да си затварят очите и да започнат да работят адекватно, именно поради натиска на общественото мнение.

Ако няма обществена позиция, властовите структури позволяват подобни престъпления срещу човечеството да остават ненаказани, защото всичко е прекалено политизирано. Ако гласовете на хората не се обединят и не се извисят над тези политики и политически интереси, хора като Али и Закия ще бъдат убивани постоянно.

Браво на издателство Ера за тази прекрасна книга. Препоръчвам!

Видео ревю на книгата тук - Stef's Library