Едва ли има по-често чувана числова редица от тази от едно до дванадесет. Особено през май. Месец май винаги е бил най-празничният след декември. От една страна, 1, 6 и 24 май – все хубави празници. От друга – първолаците приключват първата година от общо дванадесетте, които ги очакват в училище, а зрелостниците затварят цялата книга на основното образование.
По стечение на обстоятелствата и аз трябваше да бъда абитуриентка тази година. Трябваше, но не бях, не и в същинския смисъл, защото избрах да не отида на моя бал. Но нека почнем от малко по-далече – матурите. Ще избегна спекулациите и ще ви разкажа за това, което аз видях.
18 май, 7.30ч.
От седмица, може би и повече, цялата страна слуша за канските мерки за сигурност, които ще подсигурят провеждането на ДЗИ 2016г. Скенери, заглушители, видео камери, микрофони, квестори, родители и ученици. Стигнах до училището в краен варненски квартал, в което бях разпределена. В двора ме посрещна група от 4-5 полицаи, които обикаляха и оглеждаха от горе до долу всеки един от нас. Повикаха ме първа – супер, ще избегна навалиците по коридорите. Стигнах до стаята, в която трябваше да бъда. На вратата сепнато ме посрещнаха със забележка, че косата ми трябва да се върже веднага. Вързах я, взеха ми чантата и я оставиха на една страна, взеха ми и якето, него оставиха на друг стол, накараха ме да си сваля и шала, прегледаха дали пакетчето с носни кърпички, което си бях подготвила, е запечатано от всички страни, взеха ми слънчевите очила от главата, помолиха ме да изхвърля и малката бутилчица минерална вода, която имах в себе си и ме допуснаха до мястото ми. Интересното е, че не ми поискаха идентификационен документ, което май е задължително… Същото се случи и с останалите ми съмишленици. Едно от момичетата беше помолено да съблече горната си риза, защото имаше джобове.
20 май, 7.30ч.
Този път не съм в „гетото“, а в едно от най-добрите училища във Варна. Поискаха ми личната карта, провериха за съответствие и нищо повече.
В краен случай, въпреки всичките тези мерки, заобикаляне на системата има. Проверено е, но няма да навлизам в подробности.
Балът.
Както вече споменах, аз избрах да не отида на моя бал. Но как, това е прекрасен спомен, веднъж в живота и т.н. ще кажат много от вас. Да, така е, но аз имах страхотно изпращане в училище, прекарах няколко часа на брега на морето в приличен цивилизован ресторант с класа, чувствах се красива, дори замених кубинките с високи токчета и се гримирах. Направихме си снимки, усмихвахме се, завършихме.
Избрах да не отида на моя бал, защото не съм привърженик на първенющината, в която това иначе хубаво събитие се превръща. Избрах да не дам близо четирицифрена сума за нощувка в хотел на първа линия на Златни пясъци, която да прекарам с хора, които ще запомнят цялото празненство бегло по разбираеми причини. Избрах да запомня завършването си с бяло вино и джаз музика, а не с „водка“ и салфетки. Избрах да си подаря цяло лято в БДЖ в посока към безкрая и отвъд, а не една нощувка. Избрах го и сега не съм на Златни пясъци, а в Родопите, седя на края на света и виждам след това.
Аз съм доволна от начина, по който избрах да напиша моя финален проект „Май – 12“. Ще го запомня, наистина.
Весело прекарване и наздраве!
