Интервюта

Новините ON AIR имат ново лице. Талантливата говорителка Лилия Мустакова съобщава водещите информации на зрителите. Колко добре се справя с новите си задачи, показа професионалното ѝ изнасяне на емисиите около катастрофата край Своге на 25 август тази година. Един тежък за отразяване инцидент, който поставя на изпитание много водещи. Мустакова е част от екипа на Bulgaria ON AIR повече от година. Преди да стане лице на Новините ON AIR, е била международен редактор. 

Първите си професионални стъпки в медиите Лилия прави в списание GRAZIA и спортния уебсайт Gong. За първи път се сблъсква със сферата на телевизията като международен редактор на „По света и у нас“ в БНТ.  От световните новини Лилия следи с интерес и познава изтънко ситуацията в Близкия изток, развитието на екстремистката групировка „Ислямска държава“ и борбата срещу радикалния тероризъм в Европа. 

Лилия, работила си дълго време като международен редактор, зад кадър, защо реши да бъдеш от другата страна – водеща на новините?

Още от малка мечтаех да съм водещ. Гледах новинарските емисии и виждах колко увереност и сигурност излъчваха хората, които съобщаваха новините. Изглеждаха така, сякаш знаеха всичко, което се е случило по света, и мисля, че точно това ме е впечатлило най-много. 

Предложението за водещ на Новините ON AIR дойде изненадващо и нямах много време да го обмисля, но го приех, тъй като ми беше детска мечта. Така за един ден смених бюрото на международен редактор с новинарското студио. В началото много се притеснявах да не сгреша нещо, но постепенно придобих увереност. 

Кое е по-добре и носи повече удовлетвореност – да изготвяш новините за емисията или да ги съобщаваш?

И двете неща ми носят удоволствие. Предимството на международния редактор е, че всеки ден научава нови неща от всяка точка на света, а това е страхотно за любопитен човек като мен. Като водещ на новините обожавам онази тръпка, която изпитвам при включването на прожекторите. 

Това е неописуемо чувство, което ме владее по време на целия ефир, защото емисията може да се промени за секунди с някоя извънредна новина. Всичко това е невероятен адреналин. Не може да се сравни със скок с парашут, но за един определен период от време аз съм там и трябва да съм готова за всичко. 

Учила си медиен мениджмънт в Лондон. Защо не остана да работиш в чужбина, а потърси реализация в България?

Лондон е прекрасен град. Динамичен, вълнуващ, красив и пълен с приключения. Прекарах там почти пет години, но така и не се почувствах у дома. Семейството ми, приятелите ми, всичко, което познавам и обичам, е тук – в България. Когато завърших, съвсем импулсивно си купих еднопосочен билет за София. След това имаше период, в който дълго мислех дали не допускам грешка, дали съм взела правилното решение. 

Върнах се в България без никакъв план, но нещата се наредиха. Сега от дистанцията на времето знам, че съм взела правилно решение, което не бих променила на нищо на света. 

Мисля, че в България има много възможности за младите хора, просто трябва да са готови да ги потърсят. Живеем в прекрасна страна, в която има и доста проблеми, но ако всички се откажем от нея и предпочетем да допринасяме за развитието на чужди държави, кой ще помогне на развитието на нашата? Затова смятам, че младите хора трябва да се връщат в България и се радвам, че все повече хора го правят. 

По време на обучението ти във Великобритания си участвала в редица благотворителни прояви, помагала си на бездомни хора. На какво те научи това?

Докато учех в Лондон, бях доброволец в един от местните приюти за бездомни хора. 

Мъката и отчаянието, с които се сблъсках там, не могат да се опишат с думи. Запознах се с хора, които са загубили всичко в живота си – било то заради алкохол и наркотици, грешни инвестиции или предателство. 

Историите им ме накараха да ценя това, което имам тук и сега, защото то може да бъде загубено във всеки един момент. Работата ми с хората в приюта ме научи, че трябва да бъда силна и да се боря за нещата, които искам да постигна. Може да звучи като клише, но е така. 

Често си спомням историята на едно момче от приюта, която ме кара да вярвам, че когато човек иска нещо много силно и се бори за нещо, рано или късно, усилията му ще бъдат възнаградени. Това 18-годишно момче нямаше семейство, дом и пари, но имаше нещо много важно – големи мечти. Искаше да стане актьор и ден след ден полагаше усилия, за да превърне мечтата си в реалност. 

Всяка сутрин излизаше в 5 часа и се прибираше в полунощ. По цял ден ходеше по кастинги, търсейки късмета си. Няколко месеца по-късно спечели роля в постановка в един от най-големите театри в Лондон. 

Остава ли ти време и в България да се занимаваш с благотворителност и добротворчество?

Радвам се да помагам на хората и го правя винаги когато имам възможност. Последната кауза, в която се включих, беше инициативата „Стара хартия за нова книга“, където дарих ненужна хартия в замяна на книга за дете. За мен няма маловажни каузи и всеки може да помогне на човек в нужда – дали чрез няколко монети на просещ милостиня, или с обяд за бездомник. Мисля, че всички трябва и можем да си помагаме и да бъдем по-добри. 

След два месеца ще заминеш за поредна квалификация в САЩ по програма за обмен на опит. Смяташ ли, че има какво още да научиш и какво би желала да е то?

Разбира се, че имам какво още да науча. Народната мъдрост гласи, че човек се учи, докато е жив. Програмата, в която ще участвам, е предназначена за журналисти, в частност международни репортери, и цели да ни запознае с политиката и медиите в САЩ. Това са две области, към които винаги съм имала голям интерес, а връзката между тях е изключително любопитна. 

В Новините ON AIR често ми се налага да отразявам конфликта между Доналд Тръмп и американските медии, което допълнително засилва интереса ми към това да наблюдават отношенията им от друг ъгъл. Ще ми бъде изключително любопитно да се потопя в тази среда и вярвам, че ще науча много полезни неща. Много се вълнувам както от програмата, така и от самото пътуване, защото досега не съм била в САЩ. 

Преди месец ти съобщаваше последните новини около инцидента в Своге в извънредните емисии на Новините ON AIR. Кое е най-важното и най-трудното в тези моменти за един новинар? 

Катастрофата край Своге беше ужасяваща трагедия. Подобни новини се съобщават изключително трудно, защото, преди да бъдем новинари, ние сме хора. Мисля, че при подобни ситуации няма място за сензация. Работата на медиите е да информират, а при такива новини трябва да се подхожда изключително внимателно и с уважение към пострадалите и семействата им. 

С какво Новините ON AIR се различават от новинарските емисии на другите телевизии?

За мен Новините ON AIR са баланс между сериозното, добрите новини и любопитното. Важните теми от деня фигурират във всяка емисия, но не пропускаме и добрите новини, историите с щастлив край и разбира се, „любопитките“. Много хора вярват в принципа „добрите новини са лошите новини“ и колкото по-трагични са емисиите, толкова по-гледаеми ще са. 

В Новините ON AIR това не е така, защото във всяка емисия отделяме време и за добрия пример. Първо, защото всеки ден се случват много хубави неща, просто трябва да ги потърсим, и второ, за да „заразим“ зрителите с положителна енергия. Не пропускаме и историите на успелите българи у нас и в чужбина, защото могат да се окажат стимул за подрастващите. 

Новините не чакат. Остава ли ти време за личен живот и какво правиш през свободното си време?

Има ли желание, има и начин! Работата наистина е много, все пак новините никога не спят. Но се опитвам да отделя достатъчно време за семейството и приятелите ми. Имам огромния късмет да съм заобиколена от хора, които обичам, които ме обичат и разбират естеството на работата ми. В свободното си време обичам да правя различни неща. Голяма страст в живота ми е футболът и когато любимите ми отбори играят, аз съм винаги пред телевизора. В това отношение Англия ме разглези – там бях дежурен зрител по стадионите. 

Обожавам киното, мога да прекарам цял ден в киносалона. Дори имам традиция, на която хората около мен доста се учудват, но за мен е невероятен релакс. Когато съм напрегната и имам нужда да избягам за малко от реалността, отивам на кино сама и гледам няколко филма един след друг. Обичам книгите и компютърните игри, с помощта на които, дори за кратко, се пренасям във фантастични светове, където мога да бъда, каквото си пожелая – детектив, супергерой, космически пътешественик, ловец на дракони. Кой би пропуснал подобна възможност?!