Водопадът „Синия вир” - бисерът на Котленския Балкан (ПЪТЕПИС)
Скътано в извивките на Котленския Балкан ме посреща село Медвен. Керемиденочервените покриви на къщите се пъчат сред зеленина. Минавам покрай каменни дувари и оставям диря в прашния път. Стигам до най-кокетното кметство, което някога съм виждала. Прихлупената дървена къща е с тесни прозорчета, а до входа ѝ грее българският трибагреник.
На дървото пред кметството виждам указателна табела за екоселище „Синия вир”, от което започва пътеката за едноименния водопад. Тръгвам след сините стрелки. На места асфалтът ту се губи, ту се появява, но важното е, че пристигам на правилното място.
Вече виждам началото на екопътеката. С едно ловко движение се измъквам от колата и нарамвам фотоапарат и раница. Движа се покрай реката. Докато изучавам с очи местността, чувам, че някой пее.
Не мога да различа думите, но мелодията е ведра и жизнерадостна. След малко на пътеката пред мен изниква усмихнат старец. Върви, подкрепяйки се с тоягата си и си пее. Стара войнишка мешка се полюшва на гърба му, а килнатата на една страна шапка го пази от горещите езици на слънцето. Очите му светят, а лицето му се смее. Питам го за посоката.
- Само напреде, чедо, ще вървиш. Ти си млада, бързо ще стигнеш.
Разделяме се и той пак подхваща своята песен.
След около 15- 20 минути чувам шума от падаща вода. Дядото беше прав, наистина пристигам много бързо. Клоните бавно се отдръпват един след друг и разкриват гледка към скали, покрити със златен мъх и дребни цветя. След още няколко крачки виждам и изливащата се вода, която хвърля пръски. Тя бушува и се пени като млад и непокорен дух.
Спускам се по скалите, за да доближа водопада. Потапям ръка в леденостудената вода. Докато балансирам върху камъните, няколко пеперуди трептят около мен. Слънцето наднича от пухкавите облаци и обагря водата в златисто. Като умел художник светлината рисува топли нюанси и светлосенки. Сега скалите не са сиви, а млечно бели. Небето е с цвят на море.
Водопадът е скътан в прегръдката на вековна гора. Разходката до него ще Ви отнеме не повече от 30 минути. Маршрутът е лек, приятен и най-важното за този сезон - прохладен.
ВИЖТЕ ОЩЕ: ТУНЕЛ ЗА ПРЕНОС НА ОРЪЖИЯ И РАЗХОДКА ИЗ ЖДРЕЛОТО НА РЕКА ЕРМА
