Общество

Дълго време отлагах да пиша по тази тема. От една страна, защото е страшна и болезнена. А от друга - защото е страшна и болезнена. Всички се страхуваме от COVID-19, но в България от години живеем в центъра на друга пандемия. Пандемия, която не мисли скоро да свършва. Тази пандемия е войната по пътищата.

Синът ми е луд на тема превозни средства. За него всичко е игра, все пак е на 2 години. Гледа всяка кола, истинска, играчка или на картинка, с огромно възхищение. Научи да познава всички марки автомобили, преди да познава цветовете. Но всеки път когато съм в кола с него, това, че нямам контрол над ситуацията, завладява всяка мисъл в главата ми. Всяко пътуване, от началото до края, е изпълнено с безпокойство. Трудно ми е да пиша за това, но знам, че трябва.

Години наред приятелят ми мислеше, че съм толкова напрегната в колата, защото му нямам доверие. Отне ми много време да му обясня, че нямам доверие на всички останали шофьори на пътя. 

Както знаеш, Uspelite.bg е най-голямата позитивна медия в България. И тъй като споделяме добри новини и вдъхновяващи примери, не е логично да пишем за катастрофи. И да, голяма част от работата ни се състои в това да НЕ пишем за лоши неща. Но това да си част от позитивна медия, е отговорност, която се простира отвъд добрите новини. Защото е наш дълг да правим света по-добро място за живеене. Да вярваме в по-светло бъдеще. Но само с вяра не става. Не може да стискаме палци и да се надяваме на най-доброто. Трябва и работа.

И докато голяма част от работата е "цветя, рози и еднорози", друга част е търсенето на решения. Даване на гласност на проблемите. Помощ за пострадалите.

Всички сме гледали новини и знаем, че в почти всяка емисия съобщават за катастрофа. Някои катастрофи са по-леки, други отнемат животи. Във втората категория попадат братът на Доротея Минчева и приятелката му – Ивайло Минчев и Северина Коралска. За един миг от щастливо влюбени те се превръщат в спомен за семействата си.

На 28 май 2018 г. Иво и Северина пътуват от Бургас за София заради насрочен преглед, тъй като Северина е била бременна в седмия месец. На 122-рия км в посока София те карат в ограничението – това е било потвърдено и от разпитваните очевидци. ТИР навлиза в насрещното платно и премазва колата, с която се движат те. И двамата, съответно и нероденото им дете, загиват на място. Виновникът за случилото се се е блъснал в указателните табели, които са били поставени заради стеснение на пътя, след което е преминал през мантинелата. Няма следа от никакъв спирачен път от негова страна или реакция в опит да предотврати тежкия удар.

Шофьорът, предизвикал инцидента, остава жив и най-логичното нещо в случая е да понесе отговорност за постъпката си. С цялата строгост на закона. Това няма да върне близките на Доротея, но поне ще има някаква справедливост. Каквато и да е присъдата, тя не може да се сравнява с това да отнемеш три човешки живота. И ето ни тук. В очакване на справедливост за Ивайло и Северина - едни от многото жертви на пътя.

Снимка: bTV

Впоследствие направената химическа експертиза показва наличие на наркотични вещества в кръвта на шофьора. Към днешна дата, 2 години и 3 месеца по-късно, продължава да се води дело. Първоначалната присъда от Окръжния съд е 12 г., но е намалена на 9 след самопризнаване за виновен. След обжалване от двете страни е намалена на 7 г. и сега вече решението на Апелативен съд - Пловдив е, че той е невинен по обвинение за неспазване правилата за движение. В случая се визира, че се е блъснал в указателните табели, и затова му намаляват присъдата на 4 години и 8 месеца. 4 години и 8 месеца за три отнети живота. Невинните умират, виновните дават по-малко от 5 години от живота си на системата и продължават да живеят. Не 40 години. Не 400. А 4 години и 8 месеца.

141 тежки катастрофи, 168 пострадали и 16 загинали

Сигурно си мислиш, че това са цифрите за предната година. Или за тази. Всъщност това са цифрите за 7 дни. Зад всяка една цифра стои истински човек. 16 погубени живота. За една седмица.

По данни на МВР за периода от 01.01.2020 г. до 31.07.2020 г. на територията на страната са се случили 3032 тежки пътнотранспортни произшествия (ТПТП), при които са загинали 215 и са ранени 3791 участници в движението по пътищата. България и Румъния се състезават коя държава да е на първо място в ЕС по брой загинали на пътя. 

Когато Милен Цветков беше блъснат и почина, медиите и хората в социалните мрежи говореха и пишеха само за това. Едни го изпращаха, други бяха възмутени, ядосани, разстроени. Всичко това продължи няколко дни, най-много седмица. След това дойде нов цикъл новини, нови (стари) неща, от които да сме възмутени. Животът продължава. Но как продължава историята? Тъй като Милен Цветков беше обществена личност, най-вероятно евентуално ще разберем отговора на този въпрос. Но знаем ли какво се случва с останалите жертви на пътя? Има ли наказания? И справедливи ли са те за стотиците, загубили живота си внезапно всяка година?

Медиите се надпреварват да съобщят за катастрофата, търсят близките, в трагедията има рейтинг. Семействата на Ивайло и Северина са едни от многото, които, освен да скърбят за загубата, е трябвало да виждат следните заглавия:

Plovdiv24.bg
Сърцераздирателен пост за убитите край Пловдив Ивайло и Северина

Nova.bg
Бременна красавица от Карнобат е убитата от тир жена (СНИМКИ)

Blitz.bg
Скандално: Украинецът, убил бременната Северина и мъжа й, се прави, че не разбира за какво е обвинен

А интересуват ли се от последиците? Или тяхната липса?

Войната по пътищата не остава на шосето. Тя влиза в домовете, умовете и сърцата на хората, чиито близки вече не са с тях. Тя е вътре в тях, всеки път когато трябва да пътуват по същите тези пътища. Разбити шосета и магистрали, които разбиват животи. Хора, които вярват, че са над закона. Закон, който не работи. А следващия път в колата може да сме ние или наш близък. И каквито и схеми да правим, нищо не се променя, докато нещо не се промени. Докато ние не се променим и не променим системата.

Може да мислим как да не пътуваме в най-натоварените часове, да се прибираме ден преди или след празниците, за да има по-малко трафик. Но следващият пиян, дрогиран, заспал или просто ужасен шофьор може да ни намери, независимо дали сме на магистралата, или на малък път край село Баница.

Защото убийците на пътя не карат по определен маршрут или в определено време, можем да ги срещнем винаги и навсякъде. Освен ако не са в затвора. Където им е мястото.

Завършвам с апела на Доротея Минчева, която продължава да се бори:

Всеки един от нас трябва да бъде непримирим пред несправедливостта и беззаконието, защото това е пътят към промяната. Нека загубените човешки животи на моите близки и на много други по пътищата не бъдат забравени, защото всички те също са били хора с мечти и цели, които са пътували, за да се приберат при семействата си, но им е била отнета възможността да стигнат при тях.