Едно стихотворение на Александър Трифонов.
Миниатюра
Лъч от закъсняло лято,
черна и изстинала навръх
свещ не съм ли аз, която
можеш да запалиш с дъх?
Лъч, увесен над безкрая,
не ще ли да възвърнеш пак
с дъха си пламъка на тая
свещ под стъклен похлупак?
Поръсена със скреж навръх,
тя кротко чака твоя дар –
от свещ, заключена без дъх,
подир да сътвориш пожар.
Ние сме млад екип от момичета и момчета, гладни за обективност в медиите. Работим здраво, за да ви върнем вярата и да ви покажем, че добрите примери са навсякъде около нас. Противопоставяме се на стила и работата на традиционните медии, за да ви покажем положителната страна на монетата.
Обръщаме се към вас с апел за дарение в подкрепа на журналистиката, която правим. Всички постъпления се инвестират в развитието сайта. С тях ние увеличаваме обема и качеството на позитивните новини от България.
Защото сме тук заради нашето общо бъдеще и вярваме, че то ще е добро!
Наполовина историк, наполовина филолог. Модерен поет със старомодни виждания. Непрофесионален (все още) музикален журналист в областта на метъл музиката. Не може да функционира правилно без нещата, които обича.
