Лично мнение

Ти и Бийонсе имате същите 24 часа на ден.

В един момент това се беше превърнало в много често срещана фраза и дори аз съм я казвала (на себе си), опитвайки се да се самоубедя, че е вярно. "Можеш да постигнеш всичко, което си наумиш" звучи много мотивиращо на пръв поглед, но точно както разгледахме в темата за токсичната позитивност, подобно мислене може да се окаже вредно, както за нас така и за околните.

Привет. Казвам се Десислава Иванова и съм почти убедена, че аз и ти нямаме същите 24 часа. Не защото аз съм чак толкова заета (макар че заетостта е относителна), а ти не или обратното. Всъщност възхваляването на заетостта е друг проблем, за който все някога ще намеря времето да седна да пиша. Не се оплаквам от живота си - напротив гордея се с него. Имам страхотен 5-годишен Игинатор, работя на две (+1) места с гъвкаво работно време, живея на място, което харесвам, нямам собствен апартамент, но нямам и кредити, спортувам редовно, чета още по-редовно, вълнувам се от 456 неща, познавам невероятни хора, с които имам удоволствието да общувам всекидневно и да виждам често, чувствам се обичана и подкрепяна.

Но също и изморена. Защото това, че правиш нещата, които обичаш не означава, че никога не ти идват в повече (или си застрахован от бърнаут) и когато някой ти каже, че "всичко е въпрос на желание" ти иде да го хванеш за раменете и да го разтресеш силно, защото много често нещата нямат нищо общо с желнието. Има обективни причини, физически невъзможности, защото да, всички имаме 24 часа на ден, но какво (не) можем да вмъкнем в тях зависи основно от достъпа ни до пари и ресурси. И от това как управляваме времето си, разбира се, но това не е статия за time boxing.

Защо обаче аз и Бийонсе нямаме същите 24 часа?

Казват, че парите не могат да купят щастие, но могат да ни купят време. Да, това време няма да ни спаси от смъртта, но е ключово за начина, по който ще живеем, а качеството на живот има пряко влияние и върху продължителнoстта на живота.

• Ако трябва да прекараш 2 часа в пътуване от и до работа не е същото като да имаш частен самолет, с който да стигнеш за минути, нали? 
• Ако има кой да сготви, изчисти и изпере, изведнъж ти се отваря време за нещо друго.
• Ако децата ти имат детегледачка или някой ти помага в отглеждането им, автоматично отново печелиш време.
• Ако професията ти е фитнес треньор, времето, което отделяш за спорт е различно (и влиза в работното ти време) за разлика от това на един счетоводител.
• Ако имаш увреждане и ти отнема по-дълго да се облечеш, оправиш за работа и да стигнеш до нея, същото време ли имаш като Бийонсе?

Тъй че колко време реално имат богатите?

Да, 24 часа на ден, но към тях трябва да прибавим и часовете на всички, които правят неща вместо тях и времето, което могат да си позволят самите те да работят върху себе си без от това да зависи доходът им.

Разбира се, че не е толкова просто и това не означава, че богатите хора работят по-малко или задължително животът им е песен. Но една самотна майка, която трябва да работи и да се грижи сама за детето и дома си, няма същите 24 часа като Бийонсе. Радвам се, че все повече известни личности наблягат на това, че изглеждат и живеят по определен начин, защото могат да си го позволят и не се очаква от нас, обикновените хора, да изглеждаме или да живеем така, тъй като имаме различни ресурси.

Със сигурност е доста по-лесно да имаш "перфектно" тяло, когато имаш лични треньор, готвач и нутриционист, отколкото когато сам трябва да пазаруваш, да проучваш какво и как трябва да приготвиш, да четеш и гледаш видеа, за да знаеш какво и как да правиш правилно във фитнеса. Дори да измислиш как да ядеш здравословно без да ти струва прекалено скъпо като пари, определено ще ти струва скъпо като време, за да разбереш как да го правиш без да ти коства цялата заплата.

Много неща биват маскирани като мотивация и дисциплина, но в основата си просто създават нереално високи очаквания, напрежение и стрес. В съвременния свят всички се състезаваме с недостижими, нереални и курирани онлайн животи - всичко, което виждаме и чуваме ни кара да се чувстваме все едно не полагаме достатъчно усилия, не сме достатъчно добри. Но едно нещо, което прочетох наскоро и ми направи голямо впечатление гласеше

"не си мързелив, когато просто всичките ти ресурси са насочени към това да оцеляваш, физически и психически".

Действително не всеки има време да преследва мечтите си, ако едва свързва двата края. Да, всеки може да промени живота си - искрено вярвам, че е така. Но тази фраза има различна тежест и струва различни усилия спрямо статуса ни.

За финал ще дам за пример зависимостите. Ако един алкохолик е богат, той може да си позволи лични терапевти, психологическа помощ и настаняване в център, който е не по-малко лъскав от 5-звезден хотел. Там на спокойствие ще може да преразгледа живота и действията си. Да, за него може да е също толкова трудно да се откаже от алкохола колкото за човек с минимална работна заплата, но условията ще бъдат много по-благоприятни да го направи. И тук говорим за същите 24 часа, само че едни от нас могат да си позволят да ги посветят изцяло на себе си докато се оправят, а други трябва да съвместяват терапията си с ежедневните си задължения.

Така че следващия път, когато някой ти каже, че всички имаме същите 24 часа му кажи да си гледа работата, защото не е вярно. Просто не е.