Приключения

Чудите се къде да прекарате почивните си дни, или просто търсите място, което е далеч от шумния и голям град? Искате да усетите красотата и неповторимостта на българската природа? Тогава ви препоръчвам да отскочите до  Вазовата екопътека. Неслучайно е наречена така – мястото е посещавано неведнъж от Иван Вазов, който вдъхновяван от красотата на българската природа написва известните си произведения „Дядо Йоцо гледа” и „Из мала Стара планина”. Недалеч е разположена и скалата наречена „Зли камък” - мястото, от което дядо Йоцо е гледал създаването на нова България.

Интересна е и една от теориите за името на селото. Тя разказва, че през 1206 гoдина войските на цар Калоян пленяват френския рицар Сен дьо Бьов. Войните му били принудени да се заселят в местността – и от там селището е наречено Бов.

„Туй село с такова звучно и с романтическа прелест дишуще име, и по напред пленяваше въображението ми, а сега още повече гъделичкаше любопитството ми. На какви странни обстоятелства дължеше това име? Каква историческа личност наумяваше то? В ума ми неволно нахлуха поетическите сенки и възпоменания за средновековните рицари.”

Това пише Иван Вазов в пътеписа си „Разходка по Искъра”.

Началото на екопътеката започва от гара Бов. Има няколко варианта да стигнете до там. С влак от София или с кола. Ние избрахме втория, което от своя страна ни даде още две възможности: да тръгнем от началната точка на екопътеката – гарата или от село Заселе. Избрахме първия вариант.

Оставихме колата в началото на маршрута и тръгнахме пеша по тесен асфалтиран път, в края на който забелязахме хижа. Решихме да изпием незаменимата доза сутрешно кафе. Е, кафето не беше много хубаво, но пък хижарката се оказа много любезна и си поговорихме за екопътеката. Каза ни, че сме едни от първите туристи за деня и ни предупреди да бъдем една идея по-внимателни, тъй като от проливните дъждове теренът е хлъзгав и кален. Също така разбрахме, че водопадът не е пресъхнал (което ни притесняваше още преди да тръгнем, все пак беше лято).

С нови сили поехме по същинската част на пътеката. Тя не е трудна за изкачване, особено ако имате опит с такива преходи. Маршрутът минава през гората като на няколко места има пейки, на които можете да отпочинете. До едно от мостчетата видяхме хора, които бяха дошли на пикник под сенките на дърветата, а пък до друго имаше и палатки.

Впечатли ни една „тераса” разположена точно срещу водопада, от която можете да го видите в цялата му красота.

Тридесет минути след началото на изкачването стигнахме до водопад Бовска Скакля. За съжаление водата не беше много, но и на това бяхме доволни. Височината на водопада е 85 метра. По маршрута имаше изградени дървени стълби и мостчета, които да осигуряват безпроблемно изкачване. Пътеката минава буквално под водопада и продължава над него.

След като направихме задължителните снимки пред водопада се върнахме назад и решихме да продължим с колата до село Заселе. Така стигнахме до крайната точка на екопътеката, където са разположени беседки, на които можете да отпочинете. Гледката към водопада беше красива, но пейзажът, който се разкри пред нас в този момент, беше неописуем. Изгледът от платото към Искърското дефиле и красотата на Балкана ни накараха да спрем за по-дълго и да се полюбуваме на панорамната гледка. Това беше краят на нашата разходка, но преди да си тръгнем си обещахме, че отново ще посетим това незабравимо място.

Виолета Готева

Всички снимки в публикацията са дело на Violeta Goteva Photography