Образование и наука

След 40 дневна корабно-полярна мисия българският военен научноизследователски кораб "Св.св. Кирил и Методий" вдигна котва и отплава от Антарктида. Мисията е напълно успешна, а сред най-големите постижения е почти завършената научна лаборатория.

“Благодаря на целия екипаж за всеотдайната работа! Прибираме се вкъщи!”

С тези думи се обърна по радиоуредбата командирът на българския военен научноизследователски кораб” Св. св. Кирил и Методий” капитан втори ранг Николай Данаилов при отплаването на 09.02.2024 г. в 14:30 часа местно време от българската база “Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън от Южните Шетлендски острови на Антарктида.

Въпреки тежките условия (неблагоприятно море и ледова обстановка), българският екип е успял да завърши и 12-те научни проекта, които се изпълняват по Националната програма за полярни изследвания. Най-голямото постижение е почти завършената научна лаборатория, за която бяха пренесени над 80 тона материали.

“Те бяха натоварени на нашия кораб и пътуваха 50 дни до тук и благодарение на зодиаците на кораба и нашите тук на брега, посредством пластмасов раф, който се казва паталан, успяхме да го разтоварим за период от 10 дни. След това поетапно, в зависимост коя част на сградата бива изграждана, чрез лифта, който беше направен преди три години, качвахме всеки един детайл – колони, подови водачи, стенни, таванни панели, външни и вътрешни стени, подови панели, отделно два реда шперплат и други”, каза  Камен Недков, командир на българската база “Св. Климент Охридски”.

Научната лаборатория е с площ от 400 квадратни метра и в нея ще има три лаборатории – геоложка, биологична и обща, мултифункционална зала с работни места, склад, техническо помещение и стаи за почивка. Процесът по изграждането ѝ започва преди две години, когато все още нямаше ясна концепция как ще бъдат осъществени всички стъпки от строителството. Първоначално са закарани цимент и арматурно желязо, необходими за основите на лабораторията. Тази година пристигат и материалите за изграждането на самата сграда (външни, вътрешни стени, прозорци, врати). 

“Голямата цел е през следващата година да се изградят вътрешните инсталации и мебелировката. Лабораторното оборудване най-вероятно ще остане за третия цикъл, което е след 2 години, като при възможност инсталирането му ще започне през следващата година”, каза Недков.

За постигането на тези цели според него през следващите две години са решаващи плаванията на „Св. св. Кирил и Методий“ до Антарктида. Той споделя, че строителството без кораба би отнело много повече време и хиляди раговори и уговорки. Самата доставка на материалите най-вероятно щеше да става през Южна Америка, а там преговорите биха били много по-трудни и всяка една точка - десетократно по-сложна за решаване.

В момента на строежа работят пет човека – началникът на бригадата инж. Кирил Жечев, Николай Иванов, Тодор Тодоров, Валентин Александров, Дамян Морандов. При стартирането с тях работят и Невян Симеонов и Светлин Николов.  В строителството активно участват и Марчо Паунов и Дамян Паунов.

По време на престоя си на Антарктика бълграският екип подпомага и много чуждестранни експедиции. В момента на нашата база работи турски учен. По-рано са работили и учени по Португалия и Великобритания. Наши учени пък са подпомагали турска експедиция. Научно-изследователският ни кораб е оказал изключително силна подкрепа на испанската полярна програма - както с превозването на материал за техните бази „Хуан Карлос Първи“ и „Дисепшън“, така и с откриването на полуостров Байес на полеви лагер, в който освен 10 испанци работят и двама български палеонтолози.

"Имахме много изненади, които ще отличат тази експедиция от останалите – например оказването на помощ в беда на една ветроходна яхта на излизане в пролива Бигъл, намирането на останките на разбил се аржентински самолет преди 48 години на Бърнард пойнт от наша полева група, които сега ще бъдат предадени на аржентинските военноморски сили. Имаме изключителна благодарност от близките на загиналите 14 аржентинци. С кораба се включихме изключително успешно в цялата международна програма за изучаване на континента.", споделя проф. Христо Пимпирев.

Той допълни, че ние сме една уважавана полярна нация, на която всички гледат с уважение и възхищение. В миналото много от останалите нации са опознавали и откривали континенти, а в момента им оказваме помощ и сме абсолютно равни с тях.