Приключения

Градът, ухаещ на липи и древна история – емоционално зареден по случай 2 юни.

Денят е втори юни и всяка постъпка, всяко мероприятие, организирано от пловдивчани, крещеше „аз обичам своите корени”.

Нека се спрем на няколко събития, които плениха сърцата ни, хванаха душите ни и ги скриха някъде между старите стъпала на Античния театър.

Денят започва рано, след късо силно кафе и хубава закуска. Хората се впускат в танца на града и закрачват по малките каменисти криви улички. Озоваваме се не къде да е, а в Античния театър на Пловдив. Посрещнати сме отдалеч с тържествена музика. Поводът е юбилеят на Езиковата гимназия в Пловдив. „Ех, че хубаво!” – е първата ми реакция. Песни, танци, стихотворения и празнична музика. Така се прави!

Продължаваме обиколката ни под жаркото слънце, нагряващо античните камъняци, и се озоваваме на място, което ще преобърне представите ни за българското изкуство и майсторство. Намираме се пред оградата на къщата на възрожденеца д-р Стоян Чомаков, където от 1980 година насам се помещава постоянна експозиция на картини на великия български художник Златю Бояджиев.

Експозицията не е голяма – точно толкова, че да те запали, впечатли и вдъхнови и да те накара да се потопиш в живота и творчеството на художника. Изложбата е разделена на две части. На първия етаж на къщата са изложени картините от периода преди Златю Бояджиев да претърпи инсулт. Творчеството му от този период се характеризира с композиции на сцени от селския бит по неокласически маниер.

Втората част от изложбата се помещава на втория етаж на къщата и представлява картините на художника след претърпения от него инсулт, в резултат на който остава с парализирана дясна половина на тялото. Още докато се изкачваш по стълбите, ти си завладян от гротескната образност, обгърната от топлина и светлина.

Изложбата е впечатляваща и е направена така, че да завладее и хората, които нямат нищо общо с изкуството. По случай 2 юни пък в двора на къщата е организирано събитие само за деца – рисунки на индийски слонове и богове, в които дечицата трябва да вкарат и мотиви от Бояджиевите творби. Всичко това се случва под звуците на вдъхновяващи балкански ритми, които зареждат всяка фибра на околността.

След стегнатата обиколка на Античния театър и уличките около него, се връщаме в артистичния квартал "Капана", където бирата и коктейлите не спират да се леят, смеховете не утихват, а пък музиката е повече от ритмична и фестивална. Поводът – лятното издание на "Капана Фест". Фестивалът върви през целия уикенд и обединява музика, театър, игри, храна и български творци и занаятчии.

По обяд хората са напълнили пространството между кафевите шатрички и се забавляват. Точно в 12:00 часа сирената се шмугва из пловдивските улички и навява нежно спомена за Христо Ботев. Музиката спира, хората стават и замлъкват, всичко спира – даже и потта, която бавно се стича по челата ни.

Всички гледат мълчаливо маранята. За 2 минути градът се превръща в емоционално кълбо, чиято енергия вибрира и те кара да настръхнеш. 12:02 – сирената утихва и всичко започва отначало – животът, танцът и смехът.

Ето как на 2 юни пловдивчани се оказаха в капана на спомена и българското наследство. Ето как във всяка гънка на градчето, ухаещо на липи и древна история, се разняса нежно едно единствено послание. „Аз обичам България и ще се боря за нейното наследство” гласи то.