Лично мнение

"Жените са жертва на едни неща, мъжете на други.

Спри да генерализираш.

И стига с тая карта с жертвите."

Иска ми се да започна статията с нещо позитивно, но ще е с нещо, което просто е факт. Темата за (не)равенството между половете е сложна. Чувствителна и за двата (или за всички) пола. Трудно е да я обсъждаме помежду си, още по-трудно е да я обсъждаме с противоположния пол. Дори в случаите, когато срещу нас стоят хора, които са на наша страна и си мислят, че разбират.

Наред с нещата, с които започнах текста, също така ми беше казано и че не е ок да говоря от името на всички жени. Така е. Не познавам всички жени на света и те не ме познават. Не знам как мисли всяка една от тях. Но познавам много жени. Майки, баби, съпруги, приятелки, гаджета, любовници. Нечии жени и ничии жени. Жени, с които имаме общи виждания за света, общи проблеми, общи страхове. За някой това няма да е достатъчно, така че за да не съм прекалено субективна (макар че текстът е маркиран като Лично мнение така или иначе) ще цитирам малко данни - цифрите често говорят по-силно от думите.

Според различни проучвания всяка трета жена в България е била жертва на физическо и/или сексуално насилие. Глобално 641 млн. жени над 15-годишна възраст, които някога са имали партньор са били жертва на насилие.

Да си жена е страшно. Тук дори не е чак толкова страшно колкото в някои държави в Африка да речем. И въпреки това не се чувстваме в безопасност.

Сред основните съществуващи неравенства между мъжете и жените европейците посочват преди всичко насилието, упражнявано над жените (48%), следвано от неравнопоставеността при заплащането (43%), като експлоатацията на жените (трафика на жени и проституцията) се нарежда на трето място с 36%.

Еднакво заплашени ли са от насилие мъжете и жените? Еднакво заплатен ли е трудът ни за една и съща работа? Еднакво експоатирани ли сме, когато говорим за трафик на хора и проституция?

Според прогнози още 10 милиона момичета ще станат булки още като деца до 2030 г. вследствие на пандемията от Covid-19. Този брой се добавя към 100-те милиона, които вече са се запътили натам.

Дали тези малки момиченца се женят за малки момченца на тяхната възраст? Дали е същото за другия пол?

Почти 2,4 милиарда жени в световен мащаб нямат същите икономически права като мъжете.

На много места не само, че мъжете и жените не получават еднакво заплащане за една и съща работа, но и жените въобще не могат да се доближат до такава, тъй като правата им са силно ограничени.

Това са много малка част от цифрите, касаещи (не)равенството между половете, които могат да бъдат намерени в интернет. 

За да се върна отново в началото, жените наистина са жертва на едни неща, а мъжете на други. Проблемът е, че не е толкова просто, тъй като жените стават жертва на ЕДНИТЕ НЕЩА в пъти по-често. И ще дам много прост пример. Най-лошото, което може да се случи на един мъж, който отива на среща с непозната жена е да не мине добре. Най-лошото, което може да се случи за една жена на среща с непознат мъж е да бъде изнасилена и/или убита. Иска ми се това да е преувеличение, иска ми се да не е вярно, но има още десетки статистики, които доказват думите ми (и не, няма да ги цитирам всички, съжалявам).

Всеки ден чуваме за жени, които са убити от мъже. За опити телата ни да бъдат контролирани - като забраната на абортите в някои щати на САЩ. За случващото се в момента в Иран - една от най-големите хуманитарни кризи в историята, която получава минимално внимание от медиите. Жените на много места по света нямат право на живот само защото са се родили жени. А тези от нас, които имат късмета да живеят на по-нормални места (да, това включва ДОРИ и България, вярвате или не), се прибират вечер с ключове в ръка, избирайки най-осветения маршрут и почти на бегом.

Жените все си го "просим". Едва ли не ние самите се правим на жертви. Защото коя жена НЕ би искала да е жертва, нали? Да ни се случват лоши неща е мечтата ни (сарказъм). И тук идва ред на ядосаните жени. Което са повечето жени. Знам го, защото аз самата прекарвам половината време да съм ентусиазирана за нещо, а другата половина да съм ядосана. Лошото е, че има за какво, винаги има за какво. Всяка новина, която съобщава за поредната жена, която не е имала късмета да избяга от насилника си и е завършила в куфар. Всяка история на жена, която е оцеляла, но цял живот наднича зад рамото си и има белези като за няколко живота. Всеки път, когато съм плакала от безсилие, виждайки нещо ужасно, защото понякога, колкото и да искаме, не можем да спасим сами себе си, имаме нужда от помощ.

"Оправи първо себе си и близките си хора и тогава спасявай света."

Затова ядосвайте се! Трябва да сме ядосани. Трябва да сме вокални и да усилваме гласовете си. Да протестираме, да се бунтуваме, да предизвикаваме статуквото, да се държим "прекалено". Нима нямаме достатъчно причини да изгорим света до основи? Но не го правим. Защото сме жени. И сме силни заедно и сме силни поотделно (защото поотделно все пак се пише слято). И може да прекаляваме и да бъркаме, и да падаме и да ставаме, но трябва да сме ядосани. Безразличието помага на насилниците, никога на жервтите. 

Защото може цял живот да "оправяме себе си" и пак да сме счупени. Защото не е казано, че трябва да сме перфектни и всичко да ни е наред, за да се опитваме да помогнем. Защото ми е омръзнало някой да ми казва какво мога или не мога да правя и в какъв ред трябва да го правя. Аз съм ядосана жена, която толкова много се старае да е осъзната, да припознава силните и слабите си страни, да се грижи за тези, които обича.

Защото да си жена е ужасно. И в същото време - наистина прекрасно. Но истината е, че не ядосаните жени ще спасят света. Ядосаните ХОРА ще го направят. Защото за да се стигне някога до равенство между половете, ни трябват ВСИЧКИ. Защото мъжете могат да са най-големите ни съюзници. Всички трябва да сме ядосани, защото женските проблеми са общи проблеми и изискват да ги решим ЗАЕДНО. И всеки решава как може да помогне за спасяването на света. Дори да не е напълно сигурен дали е "оправил себе си".

P.S. Този текст е написан, докато бях ядосана на настоящия си "муз".

Photo credits: Marchers in the 2018 Women’s March in Los Angeles; Woman with “Stay Angry” sign at the 2018 Women’s March in Berlin (Credit: Adam Berry, Getty Images), Sign from the Women’s March in London, Jan. 21, 2017. (Photo: Caroline Gunston, Flickr / CC 2.0)