Успелите споделят

Яна Шишкова е китаист, преподавател по китайски език и култура в СУ „Св. Климент Охридски“, The University of Sheffield International Faculty, CITY College в София и в 138мо СОУ „Проф. Васил Златарски“, София. Автор и главен редактор на блога „Всичко за Китай“  Носител на Награда за особен принос към приятелството между Китай и България, връчена от посолството на КНР в Република България (2004 г.).

Говорим с Яна за успехите, които постигат нейните ученици и за това, какво трябва да даде един преподавател на децата и младите хора, за да допринесе за тяхното изграждане като успешни личности. 

(На заглавната снимка са Десислава Милева, Петър Илчев и Александра Шахова - участниците на 138-мо СОУ "Проф. Васил Златарски" в Китайския езиков мост)

Кога реши, че ще се занимаваш с преподаване?

Предполагам, че моят случай е доста странен, доколкото и като дете си спомням, че събирах пред себе си кукли, взимах дъска и с тебешир им обяснявах някакви „важни“ неща. Истината е, че учител е не просто призвание, но определен начин на мислене. Вероятно има доза самочувствие и дори нахалство да посмееш да поемеш ролята на обучаващ хора. При мен обаче самото желание за обучение на тийнейджъри дойде първо от уникалните учители, които съм имала в Русия и Китай, второ – от много трудните времена на 90-те години в България, когато твърде много деца бяха оставени на произвола на съдбата да се справят сами с животите си. Говоря за деца между 12 и 20, които бяха изоставени от родителите си да живеят на улицата. Тъй като лично съм го преживяла за период около четири месеца, се научих да бъда съпричастна към нуждите на децата в тази възраст и сега, на свой ред, връщам дълга, който имам пред всички, които са ми помогнали навремето. В този смисъл, независимо, че изключително много ценя работата си в университета, истинската ми любов са тийнейджърите от интензивните паралелки по китайски език в 138мо СОУ „Проф. Васил Златарски“ в София.

Как според теб трябва да подходи един учител спрямо децата, за да може максимално да ангажира тяхното внимание?

Китайският език сам по себе си е толкова интересен и уникален, че учителят във всяка една секунда има с какво да изненада своята млада публика. Хората живеят с дълбокото убеждение, че това е един много труден език. Всъщност зад хилядите йероглифи стои толкова желязна логика, че е достатъчно само да запомниш концепцията и никога няма да забравиш самия йероглиф. Например йероглифът 是 „да бъдеш“, „съм“, се състои от три елемента – 日 „слънце“, 下 „отдолу, под“ и 人 „човек“, т. е. „да съществуваш“ за китайците означава „човек, (който ходи) под слънцето“ – щом ходи, значи съществува! И ето как неусетно научихме вместо един, цели четири йероглифа.

Ако оставим китайския език настрани, то да се ангажира вниманието на децата е лесно, ако си компетентен, спокоен и отзивчив, обичаш децата, бориш се за тяхното бъдеще и най-вече показваш с примера си, че успехът и щастието в живота са постижими и са част от твоята личност. Няма как един мрънкащ човек да внуши идеята, че образованието е приоритет. Няма как един смачкан от безпаричие и липса на обществена подкрепа учител да създава успели хора. В това отношение държавата незабавно следва да изведе в категоричен приоритет личността на учителя така, както това е направено например в Китай. Как мислите, че за петнадесет години тази държава се превърна от изостанала и бедна в световен лидер? Само чрез образование и само чрез нарочна стратегия по отношение на педагогическите кадри.

Съгласна ли си с общественото мнение, че младите хора в България нямат потенциал?

Това е абсурдно твърдение! Дори нямам думи да изразя колко съм възмутена от подобен род предположения и внушения! Първо, няма ден, в който да не чуваме за постиженията на нашите ученици в областта на математиката, математическата лингвистика, физиката, химията, биологията, компютърните науки. Няма и един чужденец, който да е бил в България и да не е изразил възторг пред това, че свободно може да говори на английски и всеки под 30-35 ще го упъти. Няма заминал българин, който да не се е реализирал на пазара на труда в чужбина, като болката е, че тези хора трябваше да бъдат задържани в България, за да развиват нашата Родина и да не допуснат патовата политическа ситуация, в която се намираме днес.

Разкажи ни повече за постиженията на твоите ученици?

Този въпрос е пряко свързан с предния. „Китаистика“ е една от специалностите в България, които от самото си създаване са ползвали водещите световни практики в областта. Ние имаме 65-годишна история на отношенията с Китай, а като обособена специалност „Китаистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ съществува от 25 години насам. В това отношение ние сме на светлинни години пред всички наши балкански съседи и пред редица по-развити западни държави. Днес в България има над 400 души, които ползват работно китайски език, а годишно над 2500 нови ученици, студенти, курсисти започват да изучават този прекрасен език. Самата аз преподавам китайски език от 15 години насам. Започнах през 2001 г., като моите възпитаници станаха два пъти първи в Европа, втори и трети В СВЕТА на най-престижното състезание „Китайски езиков мост за ученици“, чиито два последни тура се транслират по националната китайска телевизия CCTV 4. Чрез това и други подобни състезания в Китай ние имаме истински медийни звезди там – Радостин Петров, Борислав Димитров, Сиана Димитрова, Габриела Велева, Адриана Савова и др. От близо 220 вече завършили мои ученици ¼ работят с Китай, учат или живеят там, а 100% от тях са влезли в престижни университети и уникални специалности. Може би най-интересен е случаят с Елизабет Расолкова, която в Китай се изучи за пилот на самолет. Сами кажете – имат ли младите хора в България потенциал? Смятам отговорът за еднозначен!

Скоро сте обзавели така наречената „Класна стая на Конфуции“. Каква е историята зад тази инициатива?

„Класна стая Конфуций“ е културно и образователно подзвено на Институт „Конфуций“ – София, който, заедно с Институт „Конфуций“ – ВТУ, се администрира и финансира на държавно равнище в Китай. В България понастоящем има общо шест такива стаи, всяка от тях има свой обособен годишен бюджет от максимум 10 000 USD. Тъй като цял живот съм мечтала за свой кабинет в китайски стил, използвайки изключителната подкрепа на нашето ръководство в лицето на г-жа Магдалена Кръстева, заедно с нашите заместник директори и целия екип на Институт „Конфуций“- София с директорите г-жа Колева и проф. Гъ Джъцян, успях да получа „зелена светлина“ за наистина нещо уникално. С дизайнерката Радосвета Янева от White Design Studio разработихме дизайна. Сега осми и десети клас използват кабинета за своя класна стая и от септември децата я пазят като своя! Сами чистим, сами подреждаме. Обстановката е уютна и светла, работим ежедневно с презентации, документални филми, интернет ресурси. Най-ценното е, че статутът на училище, което има „класна стая Конфуций“ е съвсем различен спрямо останалите. Включването ни в тази система ни позволи за две години досега да изпратим общо 15 деца в Китай на обучение, още пет ще участват в Летния лагер през август в Пекин. Това означава, че на много ранен етап децата стават наясно дали са избрали правилния път с китайския език, връщат се от Китай напълно променени и много по-мотивирани.

Според теб на какво трябва един учител да научи своите ученици, за да може те да се превърнат в успешни личности?

Смятам, че най-първото, на което децата трябва да бъдат научени, това е да вярват в себе си и да се стремят към постигането на високи цели. Онова, което хората погрешно възприемат като предизвикателно поведение, е всъщност усещане за безпомощност и безпътица. Кой, ако не учителите, трябва да покаже, че пределът на желанието е единствено собственото ни съзнание? Другото е, че успешен човек се става, когато имаш непосредствен пример пред себе си. Аз съвсем съзнателно и отговорно съм избрала да живея в България, след общо осем години в чужбина, защото смятам, че тук имаме всички условия да се развиваме като хора и като специалисти. Аз съм жив пример за това – каквото не съм пожелала, с това не съм се заела. Имам създадено име, работя леко и с огромна подкрепа, най-вече – имам най-страхотните деца и студенти, които ми дават мотивация да продължавам напред. Аз съм един щастлив и реализирал се човек. Учениците го усещат и неволно започват да се стремят и те към пълноценност. Така че – стремете се към разширяване на кръгозора, защото китайският език дава друга гледна точка, учи на смирение, желязна дисциплина, умение за работа в екип, умение за себеизразяване. Той прави хората уникални и, не на последно място, високо платени – безработен китаист в България НЯМА!

Снимка на класа при откриването на дигиталната класна стая на Конфуции с тогавашния заместник-министър на образованието Ваня Кастрева.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.