Лично мнение

Световното първенство по футбол в Русия усилено тече към своя край. Футбол като футбол биха казали доста хора. Видяхме всичко, което сме виждали и досега, освен едно нещо. Едно нещо виждаме може би за първи път.

Привържениците на Япония почистваха старателно секторите, в които биваха настанени да гледат срещите на своята родина. След всеки мач. Без изключение. Свърши ли срещата, феновете грабваха пликове и започваха да събират всичко, което са оставили след себе си. След напускането и на последния привърженик мястото бе по-чисто, отколкото дори преди началото на срещата.

Хайде, да сме напълно коректни. Подобно почистване видяхме и от привържениците на Сенегал. И те демонстрираха по-особена култура и така учудиха доста хора. Защото по презумпция Сенегал е африканска държа, сиреч – страна от Третия свят. Кой ти чисти там. 

Но да върнем фокуса си върху японците. Отборът се класира на осминафинали, като някак прескочи груповата фаза на турнира, което бе малко изненадващо в конкуренция с отборите на Полша и Сенегал. Та на 1.8-финалите срещна Белгия, на който тим японците поведоха с 2:0 и почти да вземат срещата. Казвам почти, защото белгийците сътвориха рядък обрат на такова нищо, достигайки до крайната победа с гол в последните секунди. 

Всеки футболист (отбор, нация) в подобна ситуация на нелепо загубил мач от такова значение в последните минути би изпаднал в ужасно настроение. Би викал, трошал, буйствал. Би оплаквал горчиво лошия си късмет и би роптал срещу целия свят. Все пак това е световно първенство. Най-добрите от най-добрите. Залогът е голям.

Но нищо такова не се случи. Какво направиха футболистите от националния отбор на Япония? Спокойно приеха съдбата си, стиснаха ръце на съперниците си и се прибраха в съблекалнята, докато феновете им почистваха трибуните, които са заемали за пореден път. 

Часове по-късно една снимка на човек от официалните лица на ФИФА, който отговаря за отборите, смая света. Снимката бе на празна футболна съблекалня, в центъра на която има маса, върху която има една-единствена бележка – СПАСИБО (Благодаря ви).

Без контекст човек трудно ще разбере за какво идва реч, но бързо стана ясно. Футболистите на Япония (е, сигурно и целия щаб) чинно са почистили съблекалнята, която са ползвали, до пълен блясък, оставили са всичко в пълен ред, и са благодарили на домакините си на ТЕХНИЯ ЕЗИК!

Само човек, който не е влизал в съблекалня след мач, може първоначално да не се впечатли. Защото няма как да знае за хаоса, който цари в тези стаи за преобличане след мач. Пръст и трева от терена, лепенки и бинтове, придържали чорапите и предпазите кори. Остатъци от храна и вода, с които футболистите са се възстановили веднага след 90-те минути на терена. Всякакви други боклуци, съпътстващи толкова много хора и техните навици. Локви, кал, кърпи, хаос.

Снимката с посланието и чистата съблекалня обиколи света и наистина направи впечатление. Разбира се, най-голямо бе то в тези страни и народи, които рядко виждат такива проявления. Впечатли дори нас, българите, които много-много не си даваме зор да почистим след нас на едно или друго място. 

Може би сега е моментът да си припомним, че чистотата в Япония (както и сигурно хиляди други неща) е издигната в култ. Създаването на навици за поддържането ѝ започва още в началното училище, където децата се грижат сами за хигиената на средата, в която учат. 

В японските училища няма чистачи. Там самите деца почистват класните стаи и затова много ги пазят. Всеки клас има своя класна стая, за която се грижи, почиства, украсява. За общите части, като коридори, стълбища и тоалетни, грижата за чистотата също се възлага на учениците. По този начин децата се възпитават да работят в екип, да си помагат и да се грижат за повереното им имущество от най-ранна възраст.

Пак Япония е страната, в която през тази година влак потегли 25 секунди по-рано от разписанието си, а това пробуди сериозен скандал в обществото и компанията, обслужваща линиите, поднесе извинение. Всяка година скоростните влакове отчитат около секунда (понякога и цели няколко секунди) закъснение в трафика си за цялата година(!), което също е повод за сериозни забележки по всички нива на управленията. 

Примерите са безкрай, а целта не е да се изтъква Япония като страна и култура, а да се обърне внимание на примера на японците. 

Опазването на околната среда е и лична отговорност на всеки от нас. Да, трудно можем да постигнем рязко промяна. За това може да са нужди десетилетия. Промяна в поколенията и народопсихологията. Но всеки от нас може да допринесе с личния си пример. 

Страната ни ще бъде много по-чиста, ако всеки изхвърля например собствения си боклук – угарка, чашка, салфетка (и какво ли още не) – не в канала, на улицата или където му попадне, а на указаните места. Само с тази малка промяна, започнала с висока лична отговорност, България ще бъде доста по-чиста.

Затова, моля ви, спомнете си снимката с японската съблекалня следващия път, когато понечите да оставите боклук след вас. Осъзнайте, че точно вие сте част от промяната, а тя, от своя страна, е част от нещо по-голямо. Извършете нужното усилие дори за най-дребните неща, защото капка по капка и резултат ще има!

Няма да смаем света като цяло (може би), но ще смаем света около нас, нашия микросвят, общност, общество, общественост. Ще бъдем промяната, която искаме да виждаме.