Явор Попов: До 12 клас учениците са част от затворена система с малко право на избор
Явор Попов е част от екипа на Endeavor – неправителствена организация, която предлага достъп до капитал, пазари и талант на успешни български предприемачи. Срещаме се в клуб Перото, където Явор, с когото ви запознахме в рубриката "Защото избрах България", споделя възгледите си за образователната ни система и курсовете по икономика, които провежда в Русе.
Как реши да се насочиш към преподаването?
Учителството винаги ме е привличало; мисля, че се справям добре с това да обяснявам сложни неща с прости думи. След като се прибрах от Англия, започнах да преподавам курс по икономика в Математическата гимназия в Русе. Целите на курса бяха две: на първо място да се обясни какво е икономика. Без да се смятам за компетентен по темата, намирам, че образователната ни система не работи успешно и когато си 12 клас, нямаш представа какво искаш да учиш, a ако си се насочил към икономика, не знаеш разликата между финанси, икономика, мениджмънт и стопанско управление например. Второ, знанията в конкретна сфера и информираността изобщо са изключително важни за вземане на решения или дори само за формирането на мнение. Под информираност нямам предвид какво мисли някой друг, а как нещата работят фундаментално, т.е. когато ти кажат: "Искаме да вдигаме пенсиите или минималната заплата", ти фундаментално да знаеш какво означава това и как рефлектира върху икономиката. Това исках да предам на учениците - начина на мислене, който икономиката ти дава, а именно - да си постоянно критичен и мислещ и трудно да бъдеш манипулиран с няколко мнения на експерти или големи думи.
В момента отново водя 6-месечен курс в Русе с колеги от училище. Обхватът от теми е по-широк и включва бизнес, финанси, стратегия на компания, IT, но целта е същата - учениците да опознаят различните клонове на бизнес средата по един интерактивен начин. Изключително много ме радват хъсът и любопитството, които тези млади хора имат и които ги карат да идват на часове събота и неделя.
Според теб има ли възможност за реализация в икономическата сфера в България към момента? Ако един млад човек реши да се насочи натам, ще има ли бъдеще?
Икономиката не е специалност като архитектурата, тя не ти дава професия след дипломиране. Малко хора, завършили икономика, стават икономисти - за това не стигат степени като бакалавър или магистър, нужна е докторантура. Може би има 3-4 институции, в които можеш да бъдеш професионален икономист. Реализация на набора от умения, който тази специалност ти дава, има обаче. Възможностите със сигурност не са толкова, колко са навън: не мисля, че е трагично, но не мога и да кажа, че е цветущо. Има сериозно несъответствие между търсене и предлагане: доста хора търсят качествени кадри и не ги намират сред завършилите висше образование. Студентите ли не са достатъчно ангажирани или знанието, което им се преподава, не е практически насочено, не мога да кажа. Резултатът обаче е налице.
Ако се върнем на въпроса ти и дефинираме "реализирал се човек" като някой, който работи по специалността си на първо място и не живее за дните между петък и понеделник, мисля, че ключът се крие в това да можеш да вземеш трезво и адекватно решение, когато избираш какво да кандидатстваш. А образователната ни система не осигурява подготовка за това: до 12 клас учениците са част от затворена система, след което изведнъж им се дава избор не между 2 или 3, а между всички неща на света: избираш между Русе и София, между България и чужбина, между стипендия или платено образование - толкова много избори, за които подготовка и информираност липсва. Все едно цял живот си ходил нормално, а сега или започваш да ходиш на ръце, или край. И нямаш 10 години да се научиш, а 3 месеца примерно.
Различни стъпки в посока подобрение могат да бъдат предприети, разбира се. Една от тях може да бъде организирането на семинари, които да представят в детайли различни професии от първо лице. За целта обаче са необходими хора, реализирали се в различни сфери, а в България в повечето случаи говорим за IT специалисти. Нужни са ни и семинари по музика, изкуство, математика или философия, но такива са малко. От друга страта, има неща, които просто не се учат на семинари. Тук идва и разликата между информация и получаване на насоки какво да правиш с нея: в днешно време ходенето на училище заради това, което се преподава там, е загуба на време - по-добре отвори и си го прочети сам. С университета е същото, една карта за библиотеката ти дава достъп до всички необходими книги. Образователната система всъщност трябва да се фокусира не върху информацията, а върху начина, по който последната е предоставена, и какво можеш да правиш с нея, защото това е важното.
Ако един дванадесетокласник те попита кои са стъпките, които трябва да извърви, за да се насочи правилно след завършване и да се реализира успешно, какво би му отговорил?
Основните стъпки за постигане на личностна реализация според мен са 3: себеосъзнатостта на първо място, да си малко луд - или казано по друг начин, да не те е страх от грешки, тъй като грешката не е нещо лошо. И накрая - да имаш някаква мечта, да имаш визия, болка, страст: нещо, за което просто ти пука, нещо, което искаш да промениш и развиеш, нещо, което ти е присърце. Тези 3 неща са изключително важни, а липсват в системата. Себеосъзнатостта не присъства по никакъв начин, в България посещението на психолог се отъждествява с диагноза "луд". Страхът от грешки по-скоро се стимулира отколкото да се избягва. От 1-ви до 12-ти клас е едно и също: сбъркаш на контролно, получаваш по-ниска оценка, не се държиш както трябва, получаваш забележка. Класната стая е винаги подредена по един и същи начин, изобщо всичко се случва по предварително зададен модел и излизането от рамката в повечето случаи означава наказание. И накрая, в училищата все още се наблюдава елементът "моят предмет е най-важен", който убива всяка страст в учениците. На теб може да ти е интересна математиката, но не можеш да отделяш повече време за нея, защото ще имаш 3 по литература. Не се стимулира да търсиш какво ти е интересно и да се съсредоточиш върху него. А истината е, че когато знаеш за какво ти пука, изградил си набор от умения и искаш да ги приложиш без да се притесняваш от грешки, мечтаната работа изведнъж спира да бъде мечтана, а е нещо, за което можеш да кандидатстваш сега.
Първа част на интервюто можете да прочетете тук.
