Успелите споделят

В Световния ден на книгата, реших да ти представя една наша (а сигурно и твоя) любима българска писателка. Тя е Юлия Спиридонова - автор, сценарист, преводач и още куп интересни неща. Нейните книжни герои са познати и обичани от малки и големи. Започва да пише по необходимост, но днес прави точно това, което иска - разказва историите на героите, които я посещават и вдъхновява хора като мен и теб да следват мечтите си. Нейните персонажи са различни и чудати, но по едно си приличат - никога не са скучни! Сигурна съм, че и ти няма да скучаеш, четейки следващите редове. Оставям те в компанията на Юлия - приятно четене!

Чувала съм да казваш, че героите от твоите книги сами идват при теб. Разкажи ни малко повече за твоя свят.

Колкото и безумно да звучи, при мен нещата се получават така – изведнъж се появява някакво същество (може да е гугуле, пълничка тийнейджърка, крастава жаба, преродена трансилванска графиня, най-смотаният частен детектив или математически гений-наркоман) и започва да разказва историята си. За съжаление, аз недочувам или пък вселенският оператор не си върши добре работата и много често улавям само откъслечни фрази, бял шум, всякакъв друг шум и рядко – нещо смислено. Самото записване на историята е изключително трудоемко.

Как започна да се занимаваш с писане и кое те кара да продължиш и до днес?

Започнах като студентка, по неволя и по задължение. Наложи се да пиша домашни задания за часовете по драматургия. Тогава написах и първия си разказ. Той спечели втора награда в конкурс на Юнеско и излезе в антологии на английски и френски език. Писах разкази две години, някои от тях бяха публикувани в литературни списания, но не си ги харесвах, много бяха черни, драматични и измислени.

Насилвах се да пиша и в това нямаше никаква радост. Тогава се появиха гугулетата и си дадох сметка, че в стремежа си да бъда „истински писател“ съм бягала от най-истинското и най-красивото нещо – детските книги. 

Продължавам да пиша и до днес, защото не мога да не разкажа историята на поредния герой, който ми е гласувал доверие.

Какво те вдъхновява?

Всичко ме вдъхновява. Мога да се оплача от какво ли не, но ще бъде нагла лъжа, ако се оплача от липсата на вдъхновение.

Какво липсва на литературната сцена в България според теб?

Читатели липсват. Не смятам, че е нормално в един клас да има 3, максимум 4 четящи деца. Вярно е, че преди няколко години в клас имаше 1, максимум 2 четящи деца. Това, разбира се, е моята лична статистика от срещите ми с деца от цялата страна. Боли ме, че за масовия българин книгата не е необходимост. Той ще купи втори таблет на детето си, но няма да му купи книга. Ще гледа до среднощ глупави телевизионни предавания, но няма да прочете на детето си приказка за лека нощ.

Какви са най-хубавите и най-трудните моменти в кариерата ти на писател дотук?

Най-трудно беше началото. Струваше ми се, че всичко се случва ужасно бавно. Много се обезсърчавах от това, че българските издатели категорично отказваха да издават български книги. А детски книги пък съвсем.

Най-хубавият момент беше, когато  издателство „Кръгозор“ реши да издаде и втора моя книга. После – и трета…

След няколко дни ще излезе поредната наша книга – „Къде си, слънце“ (третата приказка за краставото жабче, илюстрирана от Пенко Гелев). Досега с „Кръгозор“ имаме 1 фентъзи трилогия, 4 тийнейджърски романа и 3 жабешки приказки. Голяма късметлийка съм, че са мои издатели.

Какви книги четеш? Препоръчай ни нещо.

Чета много и съвсем безразборно. В момента чета една стихосбирка на Владимир Башев, „Мавзолей“ на Ружа Лазарова и „Искам някой някъде да ме чака“ на Анна Гавалда. И трите си заслужават да ги прочетете.

Миналата година, заедно с Любен Зидаров, бяхте номинирани за наградата „Астрид Линдгрен“. Какво почувства, когато разбра за номинацията?

Много бях щастлива. Голямо треперене беше - от мига, в който фондация „Детски книги“ изпрати предложенията си в Швеция до обявяването на номинациите. И така минаха няколко месеца, в които се преглеждаха кандидатурите от цял свят.

Виж, за Любен Зидаров никак не се притеснявах, сигурна бях, че ще го номинират! Подозирах, че тази година ще наградят илюстратор и му стисках палци.

Книгите ти за деца и тийнейджъри се радват на голяма популярност. Трудно ли се пише за по-малките читатели?

Пиша и за малките, и за по-големите, и за тийнейджърите и мога отговорно да кажа, че лесно писане няма. Децата, малки или по-големи, са много взискателни слушатели и читатели.

Пиша с обич и уважение към читателите си и това ми се отплаща стократно.

С толкова книги и сценарии зад гърба си няма как да не те попитам за бъдещите ти творчески планове. Какво предстои?

Предстоят ми много срещи с млади читатели в страната. В момента превеждам и една поредица загадъчни книги на английската писателка Хелън Мос. Всеки момент ще излезе и третата ми жабешка приказка. Предстои издаването и няколко мои книги в чужбина и разбира се, много се вълнувам. За Коледа подготвям роман, един мой герой реши да се завърне с блясък (и трясък).

Със сигурност си можела да се реализираш и в чужбина. Защо избра да останеш тук?

Не съм избирала да остана – просто никога не съм чувствала, че имам истинска възможност да замина. Опитвам се да променя нещата тук – работя много по „разчитането“ на децата, имам големи идеи и планове за доброволческите си инициативи, специално за клуба за четящи тийнейджъри „Летящото прасе“. Дано ми стигнат силите и времето да осъществя всичко, което съм намислила.

Опиши ни България на твоите мечти.

Откакто прочетох, че мъничката Норвегия е най-четящата страна в Европа, сън не ме хваща.

Мечтая си България да стане… е, ако не най-четящата, поне да бъде четяща.

Защото съм убедена, че четящият човек е друга порода. И светът би бил далеч по-спокойно и приветливо място, ако имаше повече хора от тази порода.

Финални думи, точки, запетайки и други изразни средства?

Винаги, когато имам възможност, моля: „Четете повече на децата си!“. Нищо, че са твърде малки (според вас), нищо, че вече са твърде големи (според вас). Прочетете нещичко заедно. Защо ли? Опитайте и ще разберете.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.