Успелите споделят

Юми Реджеб е най-младият главен редактор и собственик на печатно издание в България. Кариерата ѝ започва на 19 години във в. "24 часа". Две години по-късно, след повече от 500 издадени авторски страници и материали - на 21, създава свое списание за майки и бременни жени - "PregnancyDiary". Предлага се във всички обекти за разпространение на списания в страната. За 2-те години, от които съществува, списанието се нареди на челните места по продажби на списания за родителство и е едно от най-популярните сред майките. Това сочат не само официални данни, но и стотиците снимки на малки "читатели", които държат в ръчички списанието. На 23 години се връща отново към мястото, на което получава първия си журналистически опит или както обича да казва самата тя - "моята школа". Този път обаче ролята ѝ е като главен редактор на новия сайт на Медийна Група България и в."24 часа" - www.mama24.bg. Идеята за сайта е нейна и за щастие се сбъдва пред очите ѝ.

Разкажи ни малко повече за проекта си - изданието за бременни жени и майки списание "PregnancyDiary". Как се роди идеята, как се разви и радва ли се на популярност? 

Създадох списание "PregnancyDiary", когато бях на 21 години. По това време пишех за в. "24 часа". Самата идея да имам списание я има от много години в съзнанието ми - буквално от дете. Исках обаче преди това да натрупам опит и знания, за да имам самочувствието да направя собствено издание, което да е достатъчно добро за пазара. Рискът, който поех със самата идея да е на хартиен носител, бе достатъчно голям, за да си позволя грешки или ниско качество, било то на текстове и материали или на дизайн и изработка.

Разбира се, първият въпрос, който си зададох, бе какво печатно издание би се купувало в момент, в който повечето хора предпочитат онлайн носител. Веднага се насочих към бременните жени и майките. Те са читателите, които чисто психически са настроени да търсят максимално много информация отвсякъде. В такъв момент - когато чакаш или отглеждаш малко дете, си склонен да черпиш съвети и знания, както от печатно издание, така и от онлайн.

Също толкова важни за мен бяха чистотата и позитивизмът на тази сфера, защото е насочена към най-прекрасните създания - бебетата. Винаги съм искала да пиша за положителни събития, които да ми носят удоволствие и усмивка от работата. Мисля, че избрах правилната тема.

Сподели с нас каква е формулата на това да развиваш успешно печатно издание у нас? 

Когато се върна 2 години назад, определям като същинска лудост решението си да направя печатно издание в момент, в който онлайн медиите са в своя апогей. Само че тази "лудост" за мое щастие се оказа доста успешна и очевидно добре премислена. Може би на първо място формулата включва това да познаваш достатъчно добре нуждите на аудиторията, към която си се насочил. На второ място да познаваш отлично слабите места на останалите в бранша и да запълниш липсите, а с това автоматично да удовлетвориш нуждите на пазарния сегмент, който гониш. На трето място, но не и по важност, е връзката с читателите и редовната комуникация с тях. Дори мога да определя това като най-важната част.

Когато правиш подобен тип издание, психологията играе много важна роля. И по-точно психологическият подход, който имаш към своите читателки. Това е нещото, което те прави обвързан към един продукт.
На последно място, но отново казвам - не и по важност, е качеството на това, което създаваш. Добър продукт без реклама е възможно да оцелее. Но лош продукт с отлична реклама е обречен на провал. С това искам да кажа на младите предприемачи да не се притесняват, че на първо време нямат финансови средства за реклама на своя бизнес. Важни са качеството, отношението и отдадеността - всичко друго идва във времето. И това е напълно в реда на нещата.

Освен това си и главен редактор на Mama24.bg - най-новият сайт за родители на Медийна Група България и създалите на в. "24 часа". Какво смяташ, че ти дава този аспект на работа, което не можеш да откриеш в списанието? 

Всъщност Uspelite.bg е първото място, на което разказвам за новото ми поприще. Първоначално си мислех, че няма нищо кой знае колко различно между ръководене на печатно и онлайн издание. Бързо обаче разбрах, че не е съвсем така и всяко от двете си има своите тънкости. Несъмнено онлайн изданието ти дава много повече възможности, но в същото време изисква от теб повече гъвкавост, бързина и креативност.

Хубавото при сайтовете е, че можеш буквално веднага да проследиш и видиш реакциите от направата на един или друг материал. Разбира се, няма как да изключим и възможността за използване на мултимедия. Така че, както вече казах - прийомите на онлайн изданието са безгранични. В същото време работата по печатно издание ми носи удоволствие в чистия смисъл на това да се занимаваш с издателски бизнес, да следиш всеки един процес и накрая да държиш в ръце готовия продукт. Няма да крия, че лично аз съм почитател на хартиения носител. 

Ти си човек с доста опит в журналистическия бранш. Какво е мнението ти за медийната среда у нас и как смяташ, че би могла да бъде подобрена? 

Знаеш ли, може и да прозвучи абсурдно, но се старая да бъда далеч от медиите, макар да съм част от тях. През последната една година съм ограничила драстично количеството на информация, която достига до мен - не гледам новини и не ги чета. Освен, разбира се, тези, които са свързани с моята сфера. И защо да го правя, след като са пълни предимно с лоши събития, които ти носят стрес. Откакто се отдалечих от потока на информация, се намали напрежението във всекидневието ми и се увеличи продуктивността ми в работен план.

Друг е и въпросът какво е качеството на медиите във времена, когато почти всеки може да се нарече журналист без необходимия опит и без елементарни познания по изграждане на текст, набиране на достоверна информация и всички останали задължителни изисквания, които съпътстват нашата професия. Във време, в което онлайн медии се "раждат" всеки ден и дори час - е нормално да се търсят и нови кадри. Но търсенето на бива да бъде за сметка на качеството и впоследствие да бъде съпътствано от грозни и лъжливи жълти заглавия например.

Тъжно е, но почти никой не се интересува от качеството и съдържанието на написаното. Важно е да има просто нещо, което да носи някакви четения и дотам. Абсолютна комерсиализация. Поради тази причина се стига и до момента, в който обществото има лошо мнение за журналистиката и често всички биват поставяни под общ знаменател. Така че, ако ме питаш какво ми се иска да бъде подобрено, без съмнение ще отговоря - качеството на материалите във всеки един смисъл. И ми се иска да има повече сайтове, в които да се публикуват само позитивни новини. Какъвто е вашият.

В каква България си пожелаваш да прекараш своите старини?

България е страната на смазаните млади хора и на още по-смазаните възрастни и пенсионери. А всъщност точно тези две групи са най-важни. Първите, в които влизам и аз - държим в ръце бъдещето на тази държава. Но в същото време сме сякаш обезсърчени от икономическата обстановка, от къртовския труд, който трябва да полагаме за сбъдването на мечтите си. Не казвам, че не е логично да полагаш усилия, когато искаш да постигнеш нещо. Но дали получаваме нещо в замяна? Затова разбирам повечето ми връстници, които избират живот в чужбина. Напълно ги разбирам.

В същото време пенсионерите - хората, които са дали всичко за страната си, са някак пренебрегнати. Живеят едва, едва и трудно свързват двата края. Тъжно е. И наистина те кара да се замислиш как ще бъде, когато твоите родители са на тяхно място или пък, когато самият ти стигнеш до тази възраст. И те хваща яд.

Питаш ме в каква България си представям да прекарам своите старини? В България на усмихнати и удовлетворени от живота си млади хора и на щастливи пенсионери. Тогава логично и всички останали, които спадат към средната възраст, ще бъдат добре. Но най-вече си пожелавам животът тук да се промени към толкова добро, че да имам желанието да прекарам старините си тук.

Остави послание към нашите читатели за финал.

Тематиката на материалите в сайта предполага една доста голяма читателска група от млади и креативни хора със свежи идеи и амбиции за развитие. Затова ще им пожелая да имат вяра в себе си и смелост да сбъдват мечтите си.

Пожелавам точно това неслучайно. Когато си млад, си мислиш, че има много граници между теб и бизнес успеха - пари, хора, обстоятелства и предразсъдъци. Но истината е, че само едно нещо ти пречи да стигнеш там, където искаш. И това е психолическата бариера, която ти казва, че все още не си готов и ще се провалиш. Истината е, че никога няма да си напълно готов и да се чувстваш достатъчно добър. Най-трудно е да вземеш решението да действаш. А оттам нататък просто трябва да си упорит, да имаш наистина здрава психика и да си готов да се лишиш от неща, от които много други не биха.

 Фотограф: Десислава Кулелиева