Октаново число

Вече близо 30 години Юрий Вълковски е подемна сила в устойчивото развитие на ключови идеи и инициативи за българската и европейската култура. Описан в едри биографични щрихи, наподобяващи резюме по образец, професионалният му път дотук е преминал през позиции като директор на Българската фестивална асоциация, член на Стратегическата група на европейската инициатива „Душа за Европа“, изпълнителен директор на Reach for Change България, алумни на German Marshall Fund и Salzburg Global Seminar.

Разгледана по-внимателно, като пътуване с машина на времето, траекторията на Юрий е изтъкана от фини нишки, които водят началото си от дипломирането му като магистър по „Културология“ в Софийския университет през 1996 г. и поради нестихващото му любопитство се разплитат в различни насоки.

Именно импулсът му да пита, да отмерва пулса на процесите, а не да ги приема за застинали и ясни форми, да калибрира собствените си знания и да е готов да смени посоката всеки път, когато достигне платото на комфорта, го превръщат в „образцов културолог“, ако си позволим да перифразираме терминологията на проф. Умберто Еко. Точно затова, часове преди началото на новата академична година, в която отбелязваме 30 години от създаването на специалност „Културология“ в България, разговаряме с него за усвоените уроци, както и за настоящето и бъдещето на културата ни.

Какво всъщност работиш, Юрий? Има ли граница между „работа“ и „кауза“ в многобройните ти начинания?

В момента работя като изследовател. Последните няколко седмици се ровя в научната литература и политическа документация за понятието „социални иновации“. Изключително интересно ми е да видя как това понятие е конструирано и рафинирано с политически цели и как постепенно навлиза в центъра на европейската социална политика. Паралелно оценявам международни проекти по европейската програма „Творческа Европа“, нещо, което имам удоволствието да правя вече 7-ма година. Това е безценна възможност да си сверя часовника с европейските тенденции и да науча за проблемите и инициативите на културни организации от цяла Европа.

Общото е, че всички тези занимания са ми приятни и интересни. И вярвам, че са смислени. Опитвам се да правя неща, които допринасят за развитие на средата - социална и културна, в България и в Европа.

Границата, през 27-те ми години професионален опит, вероятно може да бъде описана с термина „capacity building“. Крайната ми цел почти винаги е била да помогна на хора, които носят промяна – артистична или социална – но самите те имат нужда от финансиране, от знания, от видимост, а понякога и само от морална подкрепа. Независимо дали говорим за театралите от независимия сектор, или за социалните предприемачи – това са хора с огромни сърца, с изострена чувствителност, движени от кауза и същевременно трудно оцеляващи в пазарната среда.

Години наред трупаш опит и експертиза в неправителствения сектор, в изследвания и консултации в сферата на културата, социално предприемачество. Успя ли образованието ти да те подготви за това?

Културологията ми помогна да развия процесното си мислене. Да виждам и да разбирам социалните и културни процеси в тяхното развитие и непрекъснатост. А също така и да „деконструирам“, да подлагам на съмнение готовите конструкции и да търся техния генезис.

През 1991 г. специалност „Културология“ беше изключително място, с невероятни преподаватели, които не се притесняваха да си противоречат. И най-интересното е, че именно ние, студентите, трябваше да си „сглобим“ собствен културологичен дискурс от тези различни езици и теоретични парадигми.

Но нямам съмнение, че адаптивността ми в различни професионални контексти, способността ми да навлизам в различни професионални сфери, беше формирана именно през студентските ми години. Затова често се шегувам, че културолозите са „универсални бойци“.

Мислиш ли за себе си като за културолог?

Никога не се наричам „културолог“, защото някои медии превърнаха това название в синоним на „философстващ всезнайко“. Но категорично се възприемам като културолог. Това е част от моята съкровена идентичност. Между другото е много трудно да преведеш „културолог“ и „Културология“ на английски език. „Cultural Studies“ е добър опит, но всъщност става дума за съвсем различна и трудносъизмерима научна традиция. По тази причина и „навън“ не се наричам „културолог“.

Но същевременно много добре знам точно с кои изследователи и практици мога да намеря общ език – социалните учени, общностните работници, културните активисти, изследователите на културните политики.

В този смисъл, не изпитвам нужда да дефинирам какво значи да си „културолог“. Струва ми се, че размитият образ на културолога е част от неговата/нейната характеристика. Културологията позволява различни роли и професионални траектории. И това е ценно.

През тази година отбелязваме 40 години от създаването на Центъра по културознание към СУ и 30 години от основаването на специалност „Културология“. Има ли нещо, което би искал да кажеш на преподавателите си днес от позицията на изминатия път и натрупания опит?

Мога само да им благодаря. Но не искам да пропусна да благодаря и на колегите си, с които учех. Разкошни, ужасно умни, амбициозни, със зашеметяваща обща култура – колегите ми бяха много висока топка и много силен стимул да се развивам. От тях научих страшно много – и в университета, и след това.

А на студентите, които в момента учат „Културология“?

Към студентите в специалността, но и към тези, които още се колебаят дали да я изберат: това е една трудна специалност, която няма да ви даде готови решения и готови рецепти за действие. Ще се наложи сами да сковете своите теоретични рамки или най-малкото ще ви се наложи да избирате между множество подходи. Това ще бъде много фрустриращо и понякога ще ви се струва, че е пълен хаос. Накрая ще излезете и ще се окаже, че не знаете къде да работите.

Ако влезете в тази специалност, пред вас има два пътя. По единия, пътуването ви ще бъде доста неудовлетворяващо, защото все ще чакате преподавателите да ви дадат нещо готово, изпробвано и работещо и все ще имате усещането, че не сте го получили. По другия път вие ще трябва да търсите и да се възползвате от знанията и опита на преподавателите и колегите си и ще развивате ежедневно своите възможности и своите бъдещи професионални пътеки.

Накратко: Ако искате да ви е леко, по-добре недейте.

С какво се занимаваш в момента?

Освен работните задачи напоследък съм силно заинтересован от концепцията за „cultural capabilities“. Всички знаем, че достъпът до култура е човешко право, записано във Всеобщата декларация за правата на човека. Но авторите на концепцията твърдят, че не е достатъчно да „имаш право“, трябва и да имаш „способността“ да се възползваш пълноценно от това право.

И тук въпросът е как да направим така, че всеки един гражданин да има възможност и способност да се възползва от правото си да се изразява чрез култура и да има достъп до разнообразно културно съдържание. За мен това е следващо ниво след разговора за „развитие на аудиториите“ и „културното участие“. Нещо повече, тук става дума за жизнеспособността на нашата демокрация.

Как разбираш, че е време да смениш посоката?

Когато удовлетворението от работата отстъпи място на постоянна умора и раздразнение. Когато установя, че съм твърде жесток със себе си и с екипа си. Когато започна да изпитвам съмнения в смисъла на работата си.

Всъщност не само смяна на посоката, но и смяна на общността, смяна на професионалната сфера, смяна на контекста – това ми се струват много важни неща. И вярвам, че човек трябва да ги практикува често. При мен се случва на около 3 години.

Сред разнородните ти занимания, имаш ли чувството, че някога си напускал полето на културата?

Непрекъснато излизам на набези извън полето на културата. Но то не иска да излезе от мен. Преследва ме и ме вълнува отвътре.

Истината е, че културното поле е твърде широко и неговите граници търпят флуктуации. Културологията ме научи, че сферите на културата, образованието и науката са силно взаимосвързани. Тъй като съм човек, който се вълнува от малките общности и от изолираните групи, според мен тези взаимовръзки обхващат и голяма част от социалната сфера (в смисъла на социалните услуги).

Вярваш ли, че живеем във времената на "Залеза на Запада" по Шпенглер? Какво ти се струва, че предстои в близко и далечно бъдеще за европейската култура?

Предстои повишаване на ролята и ангажираността на Европейския съюз в сферата на културата. Културата винаги е била възприемана като специфична територия, където правомощия имат най-вече и основно националните правителства, но това бавно и постепенно се променя.

Струва ми се, че Европейският съюз разбира – макар и бавно – че икономическата и финансова интеграция без културна интеграция носят твърде много рискове в дългосрочен план.

И същевременно очаквам мисленето за културата да става все по-инструментално. Културата като фактор за икономически растеж и създаване на работни места, културата като важен проводник на „зелените“ идеи и послания към обществото, културата като инструмент за социална интеграция. Някъде в този процес трябва да сме много внимателни да не загубим разбирането си за вътрешната ценност на културата преди икономическите и социалните ползи.

Но аз съм оптимист.

Къде може да те срещнем, когато си почиваш? Кои са любимите ти места... (по света)?

Най-вече в парковете на София с децата ми, но все по-често с тях и на изложби, постановки и концерти. София всъщност е прекрасен град и колкото повече пътувам по света, толкова повече си го харесвам.

Обичаме и да пътуваме до близките планини, до няколко любими манастира, до градовете, запазили малко от възрожденския си дух, всъщност до ужасно много места в България.

Фотокредит: личен архив

Uspelite.bg и Културна фондация А25 стартираме рубриката „Октаново число Култура“ като пресечна точка на представите ни за хора, упорито променящи средата със средствата на културата, правейки по този начин общото ни бъдеще възможно по-добро. В продължение на година всяка трета седмица от месеца ще ви разказваме за личности, за които да подобряват нашия общ контекст не е кауза, благотворителна акция или извънредна проява на емпатия, а просто нормалност, ежедневие и начин на живот.

Те са преводачи, изследователи, мениджъри, журналисти, артисти, но и хора, за които съвременната българска култура не е задължително професия, но със сигурност е любов. Всички тях, рядко или никога, няма да видите в праймтайма на масовите медии не защото нямат какво да кажат, а защото имат гориво вместо рейтинг във вените. Селекцията на участници в рубриката ще бъде изцяло субективна и поради това още по-лична.